Българската детска литература между Първата и Втората световна война

  •  

    Курсова задача

     

    По Детска и юношеска литераура

     

    На тема:

     

     

    Българската детска литература

    между

    Първата и Втората световна война

     

     

     

    След Първата световна война българската художествена литература се развива при сложни и напрегнати обществено-политически условия. След войната страната се оказва икономически разорена и окупирана от чужди войски. Острото народно недоволство се изразява във въстание от 1918 г. През 1919 г. се появява Българска комунистическа партия и под нейно ръководство се провеждат митинги, стачки, организират се борби срещу революционните сили. На 9 юни 1923 г. българската буржоазия извършва държавен преврат, свалят от власт правиелството на БЗНС, ръководено от Александър Стамболийски. Малко по-късно Българската комунистическа партия вдига първото в света антифашистко въстание. След разгрома на Септемврийското въстание започва фашистка диктатура, която продължава до Девети септември.

    Затома можем да твърдим, че детската литература се развива при твърде тежки условия. До Септемврийското въстание са съществували сравнително благоприятни условия за нейното развитие. През 1926 г. се въвежда безогледна зензура, заради която трябвало да се преодолеят редиц трудности.

    След войната се прави опит за отстъпление от реалистичните и прогресивните традиции в българската детска литература. Творбите са безинтересни, безидейни, повърхностни. Някои писатели изпадат в така нареченото вдетиняване в езика си и изобщо в произведенията си. Децата се представят като разногледа, невзрачна сянка. Не им се представя действителността, пазени са от нея. Много често се идеализира миналото, без да се говори за настоящето. Други автори се опитват да подчертаят, че обществото е достигнало върха на своето развитие и не се нуждае от нови промени. Като положителни герои в техните творби се представят богатите хора или бедняци примирили се със съдбата си. Пълно щастие се разбира беден младеж да се ожени за царската дъщеря или бедна девойка да стане съпруга на княза. Дава се представата, че всеки човек , който работи ще бъде богат.

    Срещу всичко това усилена борба води Българската комунистическа партия. Писателите привърженици на тази партия насаждат материалистични разбирания за живота, отхвърлят суеверията и религиозните предрасъдаци. Положителният герой в техните разкази е работещият човек. Сремят се да изтъкнат приноса на развиващата се техника. Комунистите изтъкват най-хубавите черти на българската детска литература. Творчеството им има народностно и партийно съдържание. Силно влияние оказва съветската детска литература. От нея са направени редица преводи. Нашата детска литература се обогатява тематично и идейно, започва интерес към нови художествени форми.

    През същия този период работят и други автори (необвързани с партията), които са демократично настроени. Творчеството им се отличава с дълбока народностност, хуманизъм, демократизъм и реализъм.

    Българската детска литература до Девети септември се развива в две основни направления- прогресивно-демократично и упадъчно-реакционно. Големи успехи има само първото. Негови представители са писатели с комунистични и демократични разбирания.

    Още преди войните излизат няколко детски списания- „Младина”, „Теменужка” и др, които са под влиянието на партията.  След войната обаче се организирали специални детски списания.

    Първото българско детско списание е „Другарче”, излиза през септември 1919 г. до юни 1920 г. Редактори са  Георги Стоилов-Правдин, художник Христо Лозев, Трайко Симеонов. Мотото на списанието е: „Който не работи, не трябва да яде”. Целите на списанието са: „да осветли съзнанието на децата от лъчите на истинската наука и да го изчисти от лъжите и аблужденията..., да разпали в душите им великата любов към всемогъщия труд..., да ги подготви за великата борба.”

    В това списание се появяват разкази, стихотворения и други материали, които запознават децата с класовото неравенство, социалната несправедливост, класовата борба и други.  Списанието започва да излиза по инициатива на ЦК на БКП и е спряно по нареждане на Министерството на народното просвещение. Негови разпространители главно са учителите. Има твърде голямо влияние сред децата.

    Заради списанието е издаден „Закон за детската литература”, публикуван в „Държавен вестник” от 29 ноември 1920 г. Малко по-късно е публикуван Правилник за неговото приожение. Това е първата цензура у нас след Освобождението, която не остава без значение за бъдещото развитие на детската литература.

    Българската комунистическа партия не се отказва и започва да издава списание „Светлина” през януари 1923 г. Това било юношеско списание, притурка на вестник „Младеж”, създадено също от БКП на мястото на спряното. Негови редактори са: Никола Въжаров и Георги Стоилов-Правдин. Излизат само шест книжки и го спират след деветоюнския преврат. Това списание се съобразява с наложената цезура. Целите са: „да допринесе за възпитанието и образованието на юношите, да спомогне за развитието на социалните и хуманните им чувства”. Предишното мото липсва, самие адачи не са така силно изразени, съдържанието е с по-общ характер. Поместват се творби на наши класици и писатели-реалисти, както и преводи от чужди автори, дава се голямо място на научно-популярното четиво и хумора. Списанието е спряно от фашистката власт.

    През февруари 1927 г. се основава легалната Българска работническа партия със печатен орган вестник „Работническо дело”. През май месец е създаденен и легалният Работнически младежки съюз. Тази партия през 1931 г. постига големи успехи. Започват да излизат редица нови вестници и списания измежду които е и детският вестник „Детски глас”.

    „Детски глас” е първият български партиен вестник, основан е през месец май 1932 г. като орган на детски групи при РМС. Целата е следната: „да ръководи борбите на децата на трудещите се; ще ги учи да ставт добри пролетарчета; ще работи за образуването на работническо (пролетарско) детско движение; редовно ще пише как живеят децата на работниците и селяните в Съветска Русия”. Децата се занимават с проблеми, които засягат партийния печат, като се има предвид достъпността на малките читатели. Много малко литературни творби се публикуват. Вестникът се издава нелегално дълго време. Редакторите информират читателите за тежкото положение на пролетарските деца, за несправедливото отношение към тях.

    От ноември 1937 до декември 1938 г. излиза легално списание със същото заглавие „Детски глас”. Негов редактор е Петър Илиев. Активна издателска дейност имат Камен Калчев, Асен Босев и други писатели-комунисти.

    Фашистката цензура спира целия прогресивен печат. Партията търси поле за изява. Повечето редактори не възприемат фашизма и в общи линии продължават да поддържат общодемократичната линия в своите издани, например: сп. „Венец”, „Светулка”, „Детска радост”, „Детски свят”, „Детски живот”.

    Внимание заслужава списание „Росица”. То е издание на земеделските кооперации. Пръв редактор е Тодор Самодумов.  Излиза от 1934 г. до 1945 г. и е широко разпространено между българските деца.

    От края на Първата до Девети септември твоят редица автори: Стоян Попов (Чичо Стоян), Стоян Русев( Дядо Благо), Цоню Калчев, както и Константин Константинов, Калина Малина, Георги Райчев и др.

     

     

     

    Трайко Симеонов (1886- 1965 г.)

     

     

    Цялата му дейност е свързана с детската литература. Роден е в град Шумен, където завършва педагогическо училище. Той е най-активният сътрудник на списание „Другарче”. В жанрово и тематично отношетие творчеството му е твърде разнообразно, но най-характерни са социалните мотиви. Автор е на няколко книги- „Златни облачета”- 1926 г., „Кой кого уплаши”- 1935 г., „Горски теменужки”- 1937 г., „Дядо и внуче”- 1939 г., „Капчици дъждовни”- 1948 г., „Майски песни”- 1956 г., „Алени искрици”- 1961 г. и други.