Българска възрожденска книжнина

  • Българската Възрожденска книжнина (БВК)

    Създава се в преломно време в историята на България; времето на духовна, политическа, икономическа самостоятелност. Решаващ фактор е печатното слово. Възрожденската книжнина обединява народа, повелява се от идеята за самостоятелна държава. Сравнение с Европа по количество българската възрожденска книжнина е по-малко – 1800 заглавия на книги и 100 на вестници и списания. Подемът на издаване на българската възрожденска книга е периода след 1806-1830 (19 книги), 1931-1840 (42 книги) и след Кримската война 1861-1870 (710 заглавия). 50 книги не са датирани от тази българска възрожденска книжнина. Отразена е в репертоара на Маньо Стоянов (справочник). Книги се издават в Цариград (на територия на турската империя 606), Русе, Смирна, Самоков, Солун, Виена , Будапеща, Земон, Прага, Новисат, Браила, Букурещ, Белград, Одеса, Москва, Санкт Петербург, Киев. Печатани са книги в Италия, Франция, Германия (Лайпциг) и САЩ.

    По съдържание най-голямо количество е учебната литература. Тя подпомага учебния процес, но се е ползвала извън училищата. На базата на нея се сформират български библиотеки по време на Българското Възраждане. Следва религиозна, художествена литература. Голяма роля играят периодичните издания, които се натрупват в библиотеките.

    Първата новобългарска книга, отпечатана 1806г, е „Кириакодромион, сиреч Неделник”. Отпечатана е в Румъния на новобългарски език, а не на църковно-славянски и в знак на преклонение, уважение народа наричал тази книга – „Софроние”.Неделника представлява сборник от 94 поучения и проповеди, голямобем, 530 страници; спазва език, традиции на българските дамаскини; книгата е голям формат – фолиант. Софроний Врачански владеел книгописното изкуство до съвършенство, занимавал се с книговедство, обновявал още в църквата в Котел стари страници и добавял нови страници като ги украсявал сам. Книгата съдържа текстове, взети от други автори и дори той посочва, че използва част от книга на Иван Фьодоров от неговото „Учително евангелие”. Текстовете носят просветителски характер. Популярността на книгата е засвидетелствана от многобройните преиздавания. До Освобождението – 3 пъти (1856г. в Новисат, в Букурещ 1856 и в Белград), а след Освобождението е издавана 5 пъти – в София, Варна, Стара Загора, Свищов и Пловдив.

    Във второто издание се появява лика на Софроний Врачански. Книгата изиграва огромна роля в популяризирането на печатната книга. Той пръв използва в българската книжовна история разпращането на покани, обява за предстоящото отпечатване на книгата „Неделник”. Тази обява целяла да се съберат средства за отпечатването на книгата и фактически това е първото рекламно послание в българската рекламна дейност. Разпространението на Неделника ставало между учители, ученици, учени. Особено ценно е първото издание с това, че на първата страница преди заглавната страница е отпечатан списък с всички спомоществователи (хора, дали средства за отпечатването). В последствие става традиция спомоществователите да спомагат изданието, но се изреждат на последната страница.

    Първата светска книга в България е Рибния буквар на д-р Петър Берон през 1824г. Този буквар съдържа басни, съвети, азбуката, сентенции. В увода Петър Берон дава методически насоки как трябва да се преподава в училище, съобразно детската възраст и да се ползват най-новите методи за общуване. Книгата е на говорим език с черковно-славянски букви. Само за периода 1824-1862г книгата е издавана 6 пъти. А от Освобождението 1878 до 1883 – 16 пъти. Отпечатана е книгата в Брашов със средства на родолюбиви българи. Петър Берон пише буквара без да иска пари и хонорар. Книгата е разпространявана безплатно в училищата по българските земи. Букварът засилва интереса към четенето на книги в българското население.

    Никола Карастоянов печатар, книгоиздател, родоначалник на българската ксенография (щампарство). Изучил книжното дело в Рилския манастир, работил като щампар. (Отдолу е имало текст към самата щампа). Когато щампарницата е в застой, той открива в Самоков нова и удовлетворява нуждата на хората. Отпечатвал щампи с ликовете на светци, но, разбира се, населението се нуждаело повече от печатната книга. След 1833г започва да отпечатва тайно книги в своята печатарница в Самоков. Купува от Будапеща буквения материал, пренасял го чрез дисаги и магарета. Направил опит да получи позволение за официално откриване и почва да печати книги, като не отбелязва своя град – Самоков (отбелязва други градове – Будапеща, Букурещ). Страхувал се е от турските власти да не убият семейството му. Никола Карастоянов печатa религиозни, учебни, буквари, житието на Св. Харампий, легенда за смъртта на 26 атонски мъченици (монаси).Любопитното е, че той първи отпечатва взаимно-учителните таблици, а тези таблици с написани букви-срички са закачени по стените в училищата. Печатницата на Карастоянов е много плодотворна и активна в средата на 19 век. След неговата смърт най-големия му син Атанас поема делото на баща си, но прави само щампи. Последствие печатницата се разпада, но книгите се считат за постижение на българското печатарско дело. Издава 25 издания, дори спонсор е Захари Зограф. Печатната преса, на която са печатани тези книги, в момента може да бъде видяна в експозицията в историческия музей в Самоков.

    В Русе през 1864г Митхад Паша, управител на Дунавска област, открива печатница с цел отпечатване на книги, които да задоволят нуждите и на българското, и на турското население. Внася най-модерните печатарски машини от Виена – обучават се българчета. Целта била да бъдат отпечатани книги, в чиито заглавни страници е вписан благослов, похвала към турския султан (от 159 книги само една е на турски език, всички други са на български). В печатарницата работят изключителни революционери . Печати се и вестник „Дунав” на български и турски език. Има си хора, които цензурират изданията, но самите печатари, свързани с апостолска дейност, се свързвали и с печатницата в Русе.