България в навечерието и по време на Балканските войни 1908-1913

  •  

    БЪЛГАРИЯ В НАВЕЧЕРИЕТО И ПО ВРЕМЕ НА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

    1908-1913

    17 ТЕМА

     

    Увод

    1.Кризата при Втория стамболовистки режим и идването на власт на Демократическата партия.

    2.Вътрешна политика.

    3.Подготовка и обявяване на Независимостта през 1908 г.

    4. Дипломатически преговори за признаване на Независимостта.

    5.Дипломатическа подготовка за Балканския съюз.

    6.Сключване на българо-сръбското и българо-гръцкото споразумение.

    7.Избухване и ход на Първата балканска война.

    8.Междусъюзническа война и Букурещки мирен договор.

    Заключение

     

     

    В началото на ХХ век в България се оформя специфичен вариант на конституционно управление – личния режим на княз Фердинанд. Съгласно европейската практика след парламентарни избори мнозинството формира правителство, което формално се назначава от държавния глава. В България процедурата е по различна. Монархът сам съставя правителство съгласно своите идеи за развитие на страната. Кабинетът провежда избори, които по правило печели. Така Народното събрание само утвърждава избора на държавния глава и се превръща във второстепенен орган на управление. Личният режим има важни стабилизиращи функции в условията на многопартийна система и всички успехи на страната са тясно свързани с него.

    Кризата във втория стамболовистки режим, започнала с оставка на премиера ген. Рачо Петров през 1906 г. и задълбочила се след убийството на Димитър Петков през февруари 1907 г. приключва година по-късно.

    На 16 януари 1908 г. княз Фердинанд предава властта на опозиционния Патриотичен блок, като назначава за премиер един от лидерите му Александър Малинов, водач на Демократическата партия, след смъртта на Петко Каравелов. За обща изненада вместо да формира коалиционен кабинет от петте опозиционни партии, той образува правителство само от своята Демократическа партия.

    Първите действия на Ал.Малинов са насочени към отслабване на политическото напрежение в страната,останало като наследство от втория стамболовистки режим чрез отмяна ограниченията на журналистическата свобода, намаляване на полицейското насилие, укрепване на доверието в Търновската конституция.

    Започва бърза либерализация на управлението. Задържаните студенти са освободени. Университетът е отворен. Срещу корумпираните бивши министри от Народно-либералната партия е назначена парламентарна анкетна комисия, която приключва с държавен съд.Премахнати са ограниченията върху печата, върху местното самоуправление и свободата на опозиционни изяви. Българското общество посреща добре тези първи стъпки.

    В проведените през май 1908 г. парламентарни избори Демократите печелят голямо мнозинство, без да се прилагат характерните за епохата фалшификации и натиск върху избирателите. Стабилното мнозинство позволява на правителството да провежда активна политика за модернизацията на държавата. През пролетта на 1908 г. е въведена модерната пропорционална система, която по-точно отразява влиянието на партиите в обществото. Дадена е възможност на общините да решават важни въпроси с референдум, с което за първи път се въвеждат елементи на пряката демокрация.

    Правителството на демократите прави първи крачки за уреждане на т.н. женски въпрос, който се появява в България в началото на века под влияние на европейското феминистично движение. Изравняват се заплатите на мъжете и жените чиновници. На жените завършили висше образование се признават дипломите им и им се разрешава да упражняват професията си /освен професията на юристи/.

    Със закона за народното просвещение на Никола Мушанов жените за пръв път получават избирателни права – да бъдат избирани в учителските настоятелства. Така е изпълнена основната част от програмата на Българския женски съюз. Той е основан през 1901 г. от Екатерина Каравелова, а негов председател в момента на приемането на закона е Юлия Малинова – съпруга на премиера.

    Правителството на Малинов продължава стопанската линия на модернизация и ускорено капиталистическо развитие. Протекционистичната политика на кабинета също дава определени резултати.През 1909 г. е приет поредният закон за насърчаване на местната промишленост. Доразвива се банковото дело,като през 1910 г. е създадена нова държавна банкаБългарска централна кооперативна банка. Разрастват се външната и вътрешната търговия на България.

    В областта на външната политика основна задача е укрепване на държавния суверенитет и премахване на зависимостта от Османската империя, която Княжеството има според Берлинския договор. Удобен повод за предприемането на реални действия е избухването на младотурската революция в македонските гарнизони през лятото на 1908 г. По същото време изтича 30-годишния срок, съгласно Берлинския договор от 1 юли 1878 г., в който Австро-Унгария е окупирала Босна и Херцеговина. Във Виена се стремят да запазят властта си над тази област и започват преговори с България за общо отхвърляне на международните ограничения. Те се водят от двамата монарси, а за положителното им решение е уведомена Русия.