България в епохата на Живковизма 1953-1989г

  •               Насилието срещу българските турци предизвиква и ответна реакция. Те създават своя нелегална организация „Турско национално-освободително движение в България”, начело на което застава философът Ахмед Доган.Освен с пропагандна протурска дейност, тази организация се занимава и с политически и стопански саботажи, както и с терористични атентати. Нарасналото напрежение след т.нар.възродителен процес ражда у българите чувството за несигурност.

                  В първата половина на 80-те години българите осъзнават , че страната изпада във всеобща криза. Тя не е първата, изживяна от България след Втората световна война , много от преходите са били болезнени ,но никога не са съчетавали така тотално най-различни аспекти. Има и нещо друго – в предишния период затварянето на България пред останалия помага на властта да подържа мита за всестранните предимства на социалистическото общество пред западното.С постепенното отваряне на България към външния свят, с проникването на западните медии, с навлизането на новите информационни технологии,с облекчения режим за пътуване след Хелзинки немалко българи вече могат сами да направят сравнението.

                  Стабилността на режима на Т.Живков е поставена сериозно под въпрос ,след като начело на КПСС през март 1985г. застава Михаил Горбачов. Той е политик от младото поколение съветски апаратчици, които по-малко вярват в идеологията и повече в икономическите показатели за развитие. С идването на власт на Горбачов българо-съветските отношения преживяват сътресения и в политическо и в икономическо отношение.При първата среща между Т.Живков и М.Горбачов на 24 октомври 1985г. все още не личи промяната в политическите отношения, но може да се забележи такава в икономическите.Поредният удър от страна на Горбачов /1986г/ към България и сраните от Източна Европа е реформа на външноикономическите отношения. Тя отрича дотогавашната система, според която съюзниците на СССР получават съветски суровини , а връщат задълженията си в готова продукция ,независимо от качеството и.

                  Важен момент ,за който може да се говори за поврат в съветската „перестройка”,става Януарския пленум на ЦК на КПСС през 1987г.,който слага началото на „гласността”.Едва тогава Живков разбира,че е поставен пред дилемата или да остане верен на „ръководната роля на КПСС и СССР”и да започне промени ,които в крайна сметка ще госвалят от власт, или да се противопостави на импулсите на Москва , за да спаси властта си. За Голбачов Живков е типичен представител на „стария режим”,който трябва да си отиде от властта ,за да може България да последва курса на съветската „перестройка”.До средата на 1987г Тодор Живков на думи подкрепя съветската „перестройка”. Едва след като се убеждава , че няма шанс да спечели Горбачов на своя страна ,той преминава в атака. Живков започва да търси по-близки връзки със Запада,за да получи научно-технически решения за икономическите проблеми в България.

                  През 1987г се ражда т.нар.”Юлска концепция”,която предвижда политическо преобразуване на обществото,подготовка за ограничен политически и икономически плурализъм и за нова конституция.Тази реформа е много по-мащабна от всичко предложено до момента от Съветския съюз. Реализацията и започва още пре август същата година с приети от НС комплект закони – закрити са министерства,28-те окръга са прегрупирани в 9 области,преустроено е местното самоуправление,назначена е специална комисия за подготовка на нова конституция,отменени са манифестацийте,закичването на държавните учреждения с портрети на партийни вождове и др. Външните наблюдатели виждат поредния „голям български скок”в „Юлската концепция”, но снея Живков по-скоро демонстрира неизчерпаемата енергия, с която е готов да брани властта си. „Юлската концепция”предизвиква директен сблъсък между Живков и Горбачов. На среща в Кремъл на 16.10.1987г.Горбачов остро критикува скоростта ,с която Живков иска да демократизира България. Но той не разбира ,че Живков няма намерение да се откаже от властта , а иска да я облече в псевдодемократични одежди. И Живков, както и Горбачов ,иска да обновява ,да променя социализма ,за до го спаси от катастрофа. Не след дълго негативните икономически резултати карат Живков да си признае: „Загубихме състезанието с капитализма”.

                  През лятото на 1989г.започват събития ,които през есента  довеждат първо до отстраняването на Живков от властта, а после и до окончателното рухване в България  на социализма от съветски тип.Така в периода 1987-1989г. официалните българо-съветски отношения ,макар да запазват външната си приятелска форма, по същество започват да се охлаждат и стигат до най-ниската си точка след края на Втората световна война. Влошаването на тези взаимоотношения води до отнемане на възможността на България да получава съветски субсидий, да ползва съветските суровини и да пласира безпрепятствено некачествените си стоки на съветските пазари.

                  Сигналът за политическа промяна е даден на 24.10.1989г. с открито писмо на външния министър и член на политбюро Петър Младенов. То е адресирано до ръководството на БКП, но бързо се разпространява в обществото. Петър Младенов описва подробно ситуацията, която го принуждава да подаде оставка и завършва с обвинение срещу Т.Живков, че „Той доведе страната до дълбока икономическа,финансова и политическа криза и изолира България от света и дори от СССР”. С това писмо вътрешнопартийната борба навлиза в решителен стадий.

                  На заседание на Политбюро от 9 ноември 1989г, което подготвя пленум на ЦК на БКП за следващия ден, мнозинството налага на Тодор Живков да подаде оставка като генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет.Възможност за това им дава подадената от Живков точно година по-рано оставка ,която тогава е отхвърлена ,но сега влиза в действие.Предложението оставката да се гласува на от пленума на ЦК на следващия ден. Опасенията от заговорници са големи ,но напразни. Почти никой не защитава Тодор Живков , нито пък се намесват военни части .Свалянето на Живков , който олицетворява цяла епоха, става много лесно, вероятно защото всички искат промяна – обществото , политическия елит Съветския съюз. Фактът,че промяната е осъществена от БКП слага отпечатък и върху по-нататъшните промени.Те започват умерено- на Тодор Живков са изказани благодарности,запазена му е персоналната заплата, вилата и други привилегий,което кара наблюдателите да нарекат смяната „дворцов преврат”.Съобщението за смяната на Живков на 10 ноември 1989г. предизвиква всеобща радост сред българите, всички се радват , защото очакват , че нещата бързо ще се подобрят.

                  Никой не се изненадва ,че наследникът на Тодор Живков Петър Младенов е избран както за нов генерален секретар , така и за председател на Държавния съвет.

    Смяната на ръководството на БКП,прави нейните извършители много популярни сред обществото и сред дисидентите. Още от първите изявления на новото ръководство на БКП личи ,че те виждат демократизацията по-скоро като либерализация на режима и реабилитация на репресираните ,но са далеч от мисълта за отказ от ръководната роля на БКП  или за промяна на икономическите отношения. Става ясно ,че борбата е била да се отстрани Живков от властта ,за да се запази системата.

                  През цялата ”епоха на живковизма” при назначаването на партийни и държавни функционери има значение доказаната лична и политическа лоялност. Тодор Живков чрез личния утвърден централизъм в назначаването и освобождаването на ръководни кадри, позволява пряк и неограничен от него контрол върху работата им, като главни действащи лица във функционирането на системата. До началото на 80-те години облагоденстването на висшия управляващ елит е главно по линия на разширяващите се привилегии, предоставени или регламентирани с разрешение или указания на лидера на БКП, които рядко са нарушавани. Този подход съдържа и висока доза субективизъм, обословил запазването на ръководни позиции неподготвени и некомпетентни лица, които в продължение на десетилетия благоприятстват или улесняват да се вземат погрешни решения с произтичащи негативни последици за една или друга сфера в националното развитие.  Нееднократно Тодор Живков използва един или друг партийно-държавен функционер, като съобразна изкупителна жертва за допуснати грешки и неудачи в провежданата политика. По този начин  през “живковизма” е създаден механизъм който да елеминира или смекчи негативните последици на висшия ешалон при настъпили проблеми, трудности и противоречия в националното развитие и провежданата политика, като се благодетелства само първият ръководител.

              Според създадения и поддържан с десетилетия модел на управление,в политиката на БКП на преден план е поставена нейното колективна отговорност. Партията създава обобщен образ на политическа сила със съзидателни функции, отразяващи хуманните принципи на комунистическата идеология. Това не попречва от 1981 година след демонстрирани на “постановично” равнище, провежданата политика на реформи да не е съпроводена с адекватна решителност, след настъпилите външни предизвикателства на системата, които слагат началото процеса на промяната на цялата комунистическа система,същата започва да губи монополния си характер и да се деморализира.