България в епохата на Живковизма 1953-1989г

  •  

     

    Курсова работа

     

     

    Тема : България в епохата на Живковизма 1953-1989г.

     

      Има много неща, които трябва да се знаят, относно социализмът в България и най-вече управлението на Тодор Живков. За голямо съжаление част от тях остават скрити в нашето “демократично” общество. Тодор Живков е първият държавен ръководител на социалистическа страна, членка на Варшавския договор, който отрича системата. Не защото се отказва от общочовешкия идеал на социализма, а защото системата влиза в коренно противоречие с този идеал.  Периодите от 9 септември 1944 г. до април 1956г. и след това са абсолютно несравними. И политически, и икономически, и нравствено.  От 1956 г. социалистическа България изминава дълъг път и от най-изостаналата държава сред страните-членки на СИВ, тя достига трето място по национален доход на глава ог населението, след ГДР и Чехословакия.

    Събитията през годините 1953-1989 играят важна роля в развитието на България. Този период заема голяма част от историята ни след възстановяването на държавната независимост през 1878 година. Каквото и да е отношението към тях, те представляват продължение на настъпилия поврат в развитието на страната. В началото комунистическата партия е малобройна, но дисциплинирана, с дълга история и политически опит. Тя отглежда най-верните, способни и послушни комунистически кадри, които оправдано завоюват доверието на съветското ръководство. Установената от нея политико-икономическа система на управление променя условията, като оказа влияние върху всички сфери и насоки на националното развитие. От начертаните директиви на управляващата система, комунистическата перспектива се опредяля, като предопределяща историческата съдба за следващите поколения.

                  През целия следвоенен период поради много вътрешни и външни причини България остава вярната и сигурна съставка на СССР. Тя безпрекословно се подчинява на импулсите,които идват от Москва ,затова цялото българско развитие през епохата на т.нар.реален социализъм / от смъртта на Сталин до „перестройката на Горбачов / е доминирано от политиката и ограниченията на „социалистическия лагер”.Това е причина повече от 30г. България да бъде изолирана от останалия свят. Този период съвпада с издигането и налагането като водач в БКП и в държавата на Тодор Живков,затова тази епоха в България може да се нарече „Живковизъм”.

                  От началото на “Живковизма”, след смъртта на Сталин през март 1953 г., до 1989 година е социалистически период, когато ръководството на комунистическата партия разполага със значителна възможност за маневриране в провеждането на своята политика: от култ към личността, през запазване на позициите на Българската комунистическа партия /БКП/  в обществото и стабилността на системата до създаване на предпоставки за нейния разпад.

                  В началото на 50г.всички страни от Източна Еврапа ,попаднали под съветско влияния изживяват криза. На преден план излизат политическите и измерения, репресиите, лагерите, чистките и нагласените съдебни процеси, на първо място срещу противниците на комунистите от традиционните партий, а по-късно и срещу несъгласните със силовото налагане на сталиновия социализъм и на последно място вътре в комунистическите партий. Въпреки назрялата криза, в началото на 50г.не се забелязват видими външни признаци на недоволство,поради стриктния контрол, осъществяван от силите за сигурност. Малцина са тези,които дръзват да протестират открито, когато и най-малкия признак на недоволство и несъгласие предизвиква незабавна репресия. За необходимостта от промени обаче говорят предложенията за либерализация във вътрешната и външна политика на Съветския съюз, направени още докато Сталин е жив. Но реална възможност нещо да се промени се очертава едва когато Сталин умира. За страните от Източна Европа започва период на търсене на нови пътища за развитие.

                  Смъртта на Сталин на 5 март 1953г е неочаквана за българското ръководство, където след тежки политически борби в ролята на „българския Сталин” е успял да се утвърди Вълко Червенков. Първата реакция на властта в България тогава е да засили мерките за сигурност, поради опасността от дестабилизация, която е нормална за всяка промяна на водещи личности. Съветското ръководство внушава на правителствата на източноевропейските страни, в т.ч. България, да намалят капиталовложенията. Съветва ги да произвеждат повече стоки за народно потребление, за да се подобри жизненото равнище на хората. Ръководството на БКП, начело със своя лидер Вълко Червенков изпълнява дадените насоки, като се стига до крайности. Спират се изграждането на важни обекти в областта на машиностроенето, химическата промишленост и други. Стига се до крайности – закрити са редица професионални училища, подготвящи необходимите технически кадри, както и управлението на трудови резерви, грижищи се за подготовка на квалифицирани работници.

                  Направени са стъпки за демократизиране на политическия живот. В политиката на БКП се проявяват елементи на смекчаване на използваните силови методи за поддържане на нейното господство в страната. На 28 февруари-03 март 1954г. е проведен 6 конгрес на БКП. Самото му провеждане говори за промяна , тъй кото предишния  е бил много отдавна /1948г/. На този най-висш форум на БКП се приемат насоки за втория по ред пет годишен план /1953-1957г/,които нямат нищо общо с това ,което е предвиждала  Държавната планова комисия преди смъртта на Сталин.Вместо предвижданото развитие на тежката промишленост,новите насоки са за стимулиране на леката промишленост, селското стопанство и повишаване на жизнения стандарт на населението,не чрез повишаване на доходите, а чрез намаляване на цените. Тези решения на БКП са напълно в духа на предложения  от Москва „нов курс за развитие”.

                  На 6 конгрес са направени и несъществени персонални промени – махнат е дотогавашния пост на В.Червенков – Генерален секретар на БКП,но той остава министър-председател и член на Политбюро. Новото къдрово решение е издигането едновременно за член на Политбюро и първи секретар на ЦК на БКП на Тодор Живков.

    До този момент той не е сред най-авторитетните политици,но както и по времето на Сталин и сега това назначаване става с одобрението на Хрушчов.

                  Повратен момент за световното комунистическо движение и особено за Източна Европа е развенчаването на смятания за безпорен в продължение на 20г.”вожд на световния комунизъм” – Сталин.Този смел политически акт е дело на Хрушчов на извънредно закрито заседание. Това дава възможност на Живков да се отърве от силните фигури от сталинския период. На Априлския пленум /1956г/ е взето решение В.Червенков да бъде понижен от министър-председател в заместник, а на негово място е назначен Антон Югов. Т.Живков се утвърждава като партиен водач,въпреки че на пленума се чуват предложения и за други, много по-изявени в миналото дейци.

     

    Утвърждаване във властта:

     

                  През първите няколко години след поврата от 1956г. в България, също както и в Съветския съюз и другите източноевропейски страни, борбата за власт продължава.

    В България твърде много стари комунистически дейци се чувстват незаслужено пренебрегнати или недооценени, когато на преден план излиза Тодор Живков. Постепенно Живков иска да се отърве от привържениците на В.Червенков.Кадровите наказания на Априлския пленум са много умерени и целят тези дейци да запазят силни позиций  в партията и правителството,което им дава надежда за по-нататъчен реванш.

    За да се разправи с хората на Червенков по-лесно, Живков успява да привлече на своя страна Антон Югов. Чистката на старите комунисти позволява на Живков да се обгради със свои привърженици в лицето на навите членове на ЦК – Митко Григоров,Пенчо Кубадински и секретаря на ЦК- Станко Тодоров.

                   Най-дълго запазва поста си министър-председател Антон Югов,но накрая идва и неговия ред-това става в края на 1962г.,на 8 конгрес на БКП,когато е отстранен от ЦК и уволнен от Мининстерския съвет,а по-късно през 1972г.е изключен и от БКП. Така в обкръжението на Живков не остават реални съперници.