България през първата половина на XI век

  •  

    Тема №2                     България през първата половина на IX в.

     

    Увод:

    През втората половина на VIII в. в българската държава възниква вътрешнополитическа криза. Тя започва към 753-754г. , когато династията Дуло е отстранена от върховната власт. За кратко време на престола се възкачват множество владетели, принадлежащи към родовете  Вокил, Укил, Угаин. Тази ситуация е отразена в “Именника на българските ханове”. В историческата наука съществуват различни мнения по въпроса за причините, породили политическата криза. Според някои историци кризата е резултат от възникналите противоречия между славяни и прабългари. Други историци отбелязват като основна причина борбата между големите прабългарски родове за върховната власт в държавата. Трета група историци считат, че основна причина за политическата криза е оформянето на “провизантийска” и “антивизантийска” групировки сред прабългарската аристокрация. Тези историци обръщат внимание на натиска , който Византия оказва върху българската държава през втората половина на VIII в. Известно е, че от 755 до 775г. византийският император Константин V Копроним организира девет похода срещу България. Въпреки този натиск българската държава оцелява, което доказва нейната жизнеспособност.

    Началото на преодоляването на политическата криза в България е поставено при управлението на хан Телериг (768-777). С умел дипломатически ход този владетел научава  кои са привържениците на византийската империя в страната и ги ликвидира. Въпреки този успех в последствие хан Телериг е принуден да абдикира и да избяга във Византия. Окончателното преодоляване на кризата е дело на хан Кардам (777-803). Той преминава към активна политика спрямо Византия и постигнатите успехи сплотяват около престола българската аристокрация. През 792г. българите разгромяват византийската армия в битката при Маркели (областта Загоре). Този успех е затвърден при срещата на българските войски с византийската армия при Версиникия през 796г. , когато не се стига до сражение. Преодоляването на вътрешнополитическата криза в България при хан Кардам е предпоставка за големите външнополитически успехи на владетелите от първата половина на IX в.

    Историци:

    Сред най-авторитетните български историци, изследвали развитието на българската държава през първата половина на IX в. са Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Иван Дуйчев, Димитър Ангелов, Петър Ангелов, Веселин Бешевлиев, Борислав Примов, Васил Гюзелев и др.

    I.                 България при хан Крум (803 – 814)

    След хан Кардам на българския престол се възкачва хан Крум (803 – 814). Той поставя началото на нова династия , чиито прадставители управляват българската държава до края на X в. Предполага се, че неговият род произхожда от панонските прабългари.

    1.   Основни исторически извори.

    Основни исторически извори за управлението на хан Крум са : Теофан Изповедник, Михаил Сирийски, Теофилакт Охридски, енциклопедията “Свидас”, “Скриптор Инцертус”, Айнхард, Фулденските анали, Хамбарлийски надпис, както и резултати от археологически разкопки.

    2.   Разгром на Аварския хаганат.

    В края на VIII – началото на IX в. франките на Карл Велики нанасят силен удар на Аварския хаганат. Западните територии на Аварската държава са включени в пределите на Франкската империя. Хан Крум внимателно следи тези събития и решава да се възползва от тях. След похода на българските войски през 805г. хан Крум окончателно унищожава Аварския хаганат. В границите на българската държава са включени обширни територии в Панония. Покорени са славянските племена  тимочани, браничевци и абодрити, които живеят западно от р. Тимок. Новите територии са богати на залежи от каменна сол и железни руди – ценни суровини за онази епоха. Извършените завоевания са важни в икономическо и стратегическо отношение. Те превръщат България в непосредствен съсед на Франкската империя и утвърждават нейното положение в Централна и Източна Европа.

    3.   Отношения с Византия до 811г.

    През 807г. византийският император Никифор I Геник организира поход  срещу България. Когато византийската армия достига Одрин императорът получава сведения за подготвен заговор в Цариград. Това го принуждава да прекрати похода и да се завърне с армията си в столицата. Тези действия на византийците стават причина за нарушаване на мира между България и Византия. През 808г. българските войски проникват по горното течение на р. Струма. Те разгромяват един византийски отряд и пленяват 1100 литри злато – вероятно предназначени за заплатите на местните византийски гарнозони. През 809г. войските на хан Крум превземат Сердика. Вероятно скоро след това тази стратегически важна крепост е включена в пределите на българската държава.

    През 811г. император Никифор I Геник организира голям поход срешу България. Когато византийската армия достига до граничната крепост Маркели, при императора пристигат пратеници на хан Крум с молба за мир. Византийският император отхвърля предложението и армията му нахлува в България. Ромеите преминават Стара планина и се насочват към Плиска. Според исторически извори по пътя към българската столица византийците разгромяват последователно две български армии – съответно от 12 хил. и 50 хил. души. На 20 юли 811г. византийската армия влиза в Плиска и разграбва града. По това време при тържествуващият император отново пристигат пратеници на хан Крум с молба за мир. Никифор I Геник отхвърля и това българско предложение. По същото време хан Крум се подготвя за решителен удар срещу нашествениците. Той мобилизира нови войски, в които наема славяни и авари, а според някои извори въоръжава дори и жените. По нареждане на хана са преградени проходите на Стара планина, за да бъде отрязан пътят за отстъпление на ромеите. Първоначално византийският император има намерение да премине с армията си през Мизия и през Сердика да се завърне в Цариград. След като разбира за приготовленията на българите, той променя плана си и решава бързо да се изтегли през източна Стара планина. На път към Цариград византийската армия е причакана от българите във Върбишкия проход. През нощта на 26 юли 811г. хан Крум предприема внезапно нападение. Главният му удар се стоварва срещу лагера на императорския отряд. Последва катастрофално поражение на византийците. Императорът пада убит в сражението, а неговият син Ставракий оцелява като по чудо, но е тежко ранен в гърба при бягството си. Поражението на император Никифор I Геник намира дълбок отзвук в тогавашния свят. “Цялата християнска красота погинала” – възкликва с горест летописецът Теофан. Наистина историята не познавала от столетия такова поражение, в което загива и императорът.