'Българи от старо време'- Любен Каравелов

  •     Нека се вгледаме в образа на човека, който изрича тези думи. Той не е млад, преживял е много. Дядо Либен е обиколил много места, живял е охолен и разпуснат живот. В младостта не са му липсвали плътските наслади, дори нещо повече – били са му в излишък. Имал  е допир до материалното и телесното. На преклонна възраст е всеизвестно че човек става все по- мъдър и по- мъдър с годините, но той променя визията си за живота. Думите, които изрича, могат да бъдат възприети като глас на старото, опитното, а гласът на опита рядко лъже. Сякаш изведнъж героят прозира истината - криеща се не в материалното, а в духовното. Истинската радост идва не от парите, охолния и разюздан живот, а от едно много простичко нещо, което всеки може да направи – доброто.

    Много неща сближават хаджи Генчо и стария му другар дядо Либен.Те са връстници, познават се, откакто са се родили, еднакво обичат да седнат на прапеза, да си угодят, да поспорят. И двамата имат по детски наивен поглед към живота и страстно се вживяват в незначителни неща. Вълнува ги спокойствието на настоящето и носталгията по миналото и младостта. Те са хора, доволни от живота. Революционният полъх на новото не ги вълнува. Родната Копривщица и домът са тяхната неприкосновена територия, нещо характерно за всички българи по време на турското робство.

    Двамата герои си приличат много и в грубото отношение към семейството на младини. Ако хаджи Генчо е посегнал на децата си, то дядо Либен изцяло ги е изоставил. Докато е бил зает с неясни пътувания, последвани от шумни пирове, жена му плетяла и продавала чорапи, за да изхрани децата им. За разлика от саможивия хаджи Генчо обаче жизнерадостният дядо Либен не ги разпилява и на старини всички те са около него. Домът е изпълнен с весела гълчава и той е щастлив с добри синове, хубави снахи и внучета. Дядо Либен е човек естет. Обича всичко в къщата му да е хубаво, да радва окото. Облича се гиздаво и на стари години, държи на младежкия си вид, макар и понапълнял. През целия му живот го блазни мисълта да добие юнашка слава. Подобно на хаджи Генчо си е изградил музей от вещи, все свързани с хайдутството: скъпи дрехи, пушки, пищови, ножове, конски седла, юзди и всякакви други юнашки атрибути. Старото хайдушко време живее в широката душа на дядо Либен и той често си спомня миналото. Тогава всички разбират, че е обзет от юнашки вълнения, по навика му да гърми в комина.

                  На фона на вечния и повторим ред на копривщенското съществуване образите на младите играят особена роля в повестта.Без да могат да избягат от традициите и гените на своите родители,те се опитват да мислят и да действат по-различно.Образите на Лила и Павлин,синът на дядо Либен,са индивидуализирани,те двамата представят идеите на “новото време”. Те са исмъчвани и подтискани от патриархалната изостаналост на своите родители.

     

     

    Младите,тези които ще движат живота,трябва да се противопоставят на лицемерието в обществото.Te дръзват да се изправят срещу предрасъдаците.За щастие се обичат и не са ощетени от “пазарлъка”,който сключват родителите им.Скарването между сватовете е достатъчна причина за развалянето на годежа.Лила трябва да преодолее страха от нарушаването на патриархалните норми.Тя е възпитана в безропотно покорство от себичния си баща и е изправена пред труден избор.Oткроява се не само с хубост и скромност,но и със смелост.Тя има сили да пренебрегне порядките,да се довери на чувствата към любимия човек и да избяга с него от манастира в името на жадуваното щастие.Въпреки че е притискана от морала,натрапен й от традиционната изостаналост в семейството,Лила намира сили да се бори за щастието си.Павлин също е покорен син,но разбирайки,че ще затворят в манастир любимата му,е готов за решителни действия.Той се изправя смело срещу предрасъдъците и е достатъчно доблестен,за да отхвърли предложението на хаджията да излъже,че е посегнал на честта на Лила.Новото,чистата любов трябва да надделеят.За да бъдат нарушени закостенелите норми на поведение е нужна подкрепата на някой стар,но запазил юнашкото си сърце човек – дядо Либен подкрепа младите.Независимо,че го прави само,за да опонира на Хаджи Генчо и защото това му напомня на собствените му лудешки години,дядо Либен прави крачка към възраждането на духа в българското общество.

    Епизодите с тайните любовни срещи и романтичната сватба внасят елементи на драматично напрежение в повестта.Но по снизходителните усмивки на копривщенци,дошли да отърват хаджи Генчо от “крадеца” на собствената му дъщеря,личи,че и смелостта и авантюризмът в името на една любов не са невиждани досега в градчето.Те също се вписват в характерния образ на нашенската,балканска душевност.

    Новото,чистата любов трябва да надделеят,но за да бъдат нарушени закостенелите норми на поведение е нужна подкрепата на някой от по-старите.На помощ на младите се притича един българин от “старото време”-дядо Либен.Независимо,че го прави само,за да опонира на хаджи Генчо и защото това му напомня на собствените му лудешки години,дядо Либен прави крачка към възраждането на духа на бълг.общество.

    Чрез образите на младите Каравелов вкарва ново, ренесансово виждане за живота и любовта и рязко се противопоставя на морала на “старите българи”.Каравеловите “българи от старо време” далеч не са идеални,но са носители и продължители на изконните бълг.ценности,помогнали на народа ни да преодолее петвековното робство.Не трябва да забравяме обаче,че един нов свят отваря вратите си пред нас и ние трябва да се впуснем към него без предразсъдъци и страх.

    Старите българи на Каравелов са носители и на положителни, и на отрицателни черти. В сложното обкръжение на робството те се стремят да с утвърдят като личности и тази цел определя степента им на активност към света, въпреки че средствата им понякога са наивни и предизвикващи смях.