Борба - по Христо Ботев

  • Борба

     

    Стихотворението е създадено през 1871 година и публикувано във вестник „Дума на българските емигранти”. Борбата е основна екзистенциална, социална и философска категория в мисленето на Ботев и най-често срещаното понятие в неговия речник затова заглавието на текста не изненадва. Съществителното нарицателно „борба” отвежда към действия, свързани с противопоставяне на позиции, към категорична решителност и конкретен конфликт. И тъй като стихотворениетоинтерпретира един традиционализиран проблем в българската възрожденска литература – водач – народ, като рисува картини на света, в който властва робството, а силите на злото диктуват неговото развитие, то може да бъде определено жанрово като елегия.В композиционно отношение творбата е своеобразен средищен текст, в който са съвместени вече използвани преди мотиви, структурни, композиционни и смислови конструкции като триадата вяра – надежда - любов;библейски архетипни схеми, митологична образност.

    Активна и действена натура, с непримирим и борбен дух, Ботев остро реагира срещу всяка философия или идейно направление, подтикващи към примирение и пасивност, към търпение и покорство. Оттази позиция в стихотворението си "Борба", той гневно и саркастично изобличава нормите на религията, определяйки ги като "свещена глупост". Съзна­вайки социалната вредност на всяка позиция, отклоняваща народа от преките му борбени задачи, поетът изразява несъг­ласието си и сонази частот българската интелигенция, която в идейната си и историческа ограниченост остава чужда на революционните потребности на времето. В съзнателно огрубеното определение "дивак учител", в съдържащата пре­небрежителна смислова отсянка лексикална форма "вестникарин" изява намират и натрупаният му гняв, и злъчната му ирония, и категоричната му идейна и социална позиция.

    Безкомпромисен е Ботев не само към формите на духовното човешко заробване, но и към общественоикономическите механизми на потисничество. Дълбоко е личното му убеждение, че богатството е не само белег на антидемократична ориентация, на верноподаническо поведение, на безпощадно грабителство, но че то е и сигурно доказателство за липсата на морални принципи, на нравствени задръжки, на хуманни ценности. Воден от тези свои разбирания, поетът с присъщата си откритост и острота изобличава социалния слой на заможните, разкривайки неговата аморална и безн­равствена същност. Жестокият портрет на богатия е опровержение на мнимите качества, материалният и количественият, а не нравственият статус на личността се оказва по-важен при нейното класифициране.

     

    "Богат" е казва, пък го не пита

    колко е души изгорил живи,

    сироти колко е той ограбил

    и пред олтара бога измамил

    с молитви, с клетви, с думи лъжливи...

     

    Осъзнал не само социалната и политическа природа на виновниците за народната трагедия, но проникнал и в меха­низмите, чрез които се осъществява и поддържа властването,в стихотворението "Борба" Ботев достига и до глобалните исторически и философски изводи, свързани изобщо с принципите на тираничното и деспотично управление:

    ... страх от бога било начало

    На всяка мъдрост... Туй е казало