Богове и герои в I-ва песен на „Илиада”

  • Богове и герои в I-ва песен на „Илиада”



           Oмировите богове притежават редица човешки характеристики. Те мразят, страхуват се, карат се, убиват. Именно един такъв спор между тях става причина за избухването на свирепата Троянска война, в която участие взимат всички големи герои на Древна Гърция. В тази война всяка страна е закриляна от определени богове. Омировият човек често се осмелява да се противопоставя на боговете, което е породено от бушуващите в душата му страсти, израз на силата и слабостта на неговата природа.
           В първа песен на “Илиада”, от една страна, се разглеждат проблемите, вълнуващи героите на земята, а от друга - активното участие нa боговете, живеещи на Олимп, в човешките дела. Боговете и героите са в постоянен конфликт, но и не могат едни без други. Човекът зависи от боговете, а те от своя страна използват хората, за да разрешат собствените си спорове. Единственото, което отличава боговете от хората, е тяхното физическо превъзходство, т.е. безсмъртието. В нравствено отношение могат да се посочат много прилики между тях, като динамичния характер  хитростта, избухливостта и хюбрическото състояние, но също любовта и загрижеността.
           Всеки път, когато героите са изправени пред някакво препятсвие, било то физическо или духовно, боговете са насреща. Те съпътстват ги, помагат им при взимането на трудни решения, а понякога и наказват. Като допълнение на човешкия свят всеки бог носи в себе си по нещо, свързано с човешките качества – хитрост, крайност, безразсъдност и други.

           В Пъвра песен от поемата сюжетното действие се завърта главно около спора между Ахил, най-великият войн сред ахейците, и Агамемнон, техният цар. Именно тази свада предизвиква божествената намеса. За първи път безграничната сила и мощ на боговете, по "волята Зевсу", се наблюдава  в поведението на бог Аполон. По молба на своя жрец Хриз, който не е получил удовлетворение от ахейците и най-вече от Агамемнон, Феб изпраща мор за ахейците в продължение на девет поредни дни. Още тук проличава неразривната връзка между човека и бога, както и неспособността на човека да се справи сам с несправедливостта, въпреки усилията си. В тази сцена божеството се проявява като външна сила, въздействаща върху събитията.
           Но това не е единственото средство за комуникация между героите и боговете. Атина, богинята на мъдростта, успява да помогне на Ахил да овладее гнева си, изпратена от Зевсовата съпруга Хера. Може би именно фактът, че му се явява богинята на войната, която го спира да вдигне ръка срещу Агамемнон, възспира Ахил да погуби живота на Атрид. Не е случайно обаче, че именно Атина се явява пред сина на Пелея. Всеки бог закриля и помага на определени герои, чиито качества са свързани с неговите божествени действия и сили.

           Освен физическата сила на героите и върховната власт на боговете, в Първа песен те се проявяват и в една съвсем друга своя светлина. Срещата на Ахил, син на Пелей, с неговата майка Тетида, морска богиня, е един от най-емоционалните моменти в песента. Това е сцена, в която като качества на боговете се появяват характеристики, най-вече присъщи за човека. Тетида е любяща майка, загрижена за детето си, съпричастна към неговите болки и страдание. Тя е готова да изкачи Олимп, да падне в коленете на бащата на богове и хора(принципно Зевс не им е баща : D), Зевс, за да помогне на сина си. В този момент се откроява и една друга черта на Ахил като герой. Тук жестокостта, суровостта и твърдостта, характерни за диалога му с Агамемнон, не са дотолкова забележими, колкото неговото отчаяние и болка от трагичната му съдба на кратковечен?!?!. Загубил надежда, „богоравният” се обръща към единствената си опора, а именно майка си. В такъв критичен за героя момент тя застава на негова страна. Оттук може да се направи съпоставка и с редица други литературни произведения, които следва да се създават много по-късно, но образът на майката винаги остава първостепенен.

           Следва още един диалог, който отново е породен от чувства, граничещи с гняв, както в пъвия случай с бог Аполон. Спорът между Зевс и жена му е типичен пример за това. Гръмометецът(не ми звучи добре това...) обещава да помогне на Тетида, като гарантира, че ще застане на страната на троянците в хода на войната. Хера, която тачи и подкрепя ахейците, се гневи от вероятната загуба на своите любимци. Тук може да се разграничи още едно чувство – ревността. Хера е разгневена, че Кронид никога не се допитва до нея, никога не я е молил за съвет. Зевс от своя страна държи най-вече на своята гордост и сила, които пораждат страх у останалите богове. Край на този напрегнат разговор слага Хефест, който успява да разведри обстановката със своите мъдри слова. Песента завършва с пир на боговете и със спокойствието, което ги обзема, след като потъват в страната на сънищата.

           Въпреки многото прилики между боговете и гороите, открояващи се Първа песен, съществуват и някои различия между тях. Боговете се открояват най-вече със своето безсмъртие. В образа им е включен и религиозен смисъл, тъй като тяхната воля е свещена и  всеки е длъжен да им се подчинява. Героите се направляват от уважението към боговете, от желанието да удовлетворят техните желания. Най-добре проличава разликата между бог и човек в епитета, използван многократно при описанието на Ахил – „богоравний”. Въпреки частицата божествено е себе си(wtf?!), той не може да застане наравно с  боговете. Разстоянието между Земята и Олимп, което на пръв поглед изглежда нищожно, всъщност е непреодолимо както за обикновените хора, така и за полубоговете като Пелид.
           Като следствие от всички тези фактори, в Първа песен на „Илиада” се очертава хармонията между олимпийските богове и героите на Земята.Чрез тясната връзка между двата свята става ясно, че всичко, което се случва сред героите има своето отражение в божествения свят и обратното.