Богомилството

  •  

    Съдържание:

    1.Произход и същност на богомилството

    2.Богомилска и антибогомилска  книжнина

    3.Двубой на ,,богомили’’ и ,,православни’’

     

    1.Произход и същност на богомилството

    През xв.България става родина на най-голямото средновековно народно социално движение- богомилството.То е християнска ерес, обществено движение в религиозна форма, насочено срещу устоите на официалната православна църква и феодалния строй, ерес която не остава в средите на духовенството, нито само в рамките на България, а обхваща широките слоеве, разпростира се далеч извън родината си и съществува векове.В България то се появява по времето на цар Петър и поп Богомил е първия проповедник на новото учение-негов основоположник.Учението се нарича Богомилово , а учениците му-  Богомилови, и скоро всички привърженици на ереста получават названието богомили.Сложната действителност; недоволството от съществуващите имуществени и социални противоречия, изявяващо се главно сред селското население.Разочарование от несъответствието между това, което проповядвали духовниците в името на християнския религиозен идеал и това ,което ставало в действителност.Все още живи традиции от езическото минало, които създавали неблагоприятна за църквата атмосфера.Въздействия на идващи от вън антицърковни ереси.Сбор от различни явления , които породили в своята съвкупност почвата , на която възниква и започва да се разпространява богомилството.Ключов момент е разочарованието на населението от проповядваните близо цял век  възвишени принципи на християнския  морал- любов към ближния, мир и правда , уважение към човека, оставали неосъществени. Все по-отчетливо проличавало несъответствието между думи и дела- нещо , което характеризира живота  и развитието на много общества- да се говори за едно, а да става друго.Разочарованието от крушението на християнския идеал  се подсилвало и от факта, че не малка част от духовниците със своите качества и изяви  изобщо не го спазвали.Разочарование пораждало поведението на мнозина монаси, които в разрез с дадения обет за безкористност, смирение бедност, се отклонявали напълно от тези Христови повеления.Налице била морална криза и то сред тези слоеве на обществото, които били призвани с личен пример да доказват силата на християнските истини и да водят,, вярващите’’ по спасителния за душата път.

     

     

    2.Богомилска и антибогомилска книжнина.

     

    Броят на запазените извори с богомилски произход и характер е малък тъй като богомилството било преследвано като ерес и неговите творби били подлагани на унищожаване.Изцяло богомилско съчинение е апокрифът ,,Запитване на  апостол и евангелист Йоан на тайната вечеря на небесното царство, за устройството на света и за началото , и за Адам’’.Самите богомили са го наричали с прозвището,,Тайната книга’’.  Тайната книга представлява по съдържанието си диалог между Христос и неговия любим ученик Йоан. Йоан задава въпроси а Христос отговаря. По такъв начин пред читателя се разкриват основните положения на богомилската космогония и асхатология;за първоначалното устройство на вселената , за отпадането на злата сила от небето, за сътворение на видимия свят и човека , за идването на Исус и борбата му с дявола, за завършека на света и за съдбата на праведните и  грешниците.Езикът на Тайната книга е лек и образен.Целта на нейния съставител била да изложи до разбираем начин  основните положения на богомилската вяра и да разгърне идеята за борбата между доброто и злото и за крайната победа на бога над дявола .Друг извор с богомилски произход е ,,Катарскитребник’’.Той дава ценни сведения за характера и организацията на еретическите общини.В него се съдържа описание на всички обреди, които били в употреба там , а именно; взаимната изповед , приемането на членове в братството, и различните проповеди които били произнасяни при тези обреди.Съществуват още и апокрифи, приказки и легенди  изпъстрени с различни образи  разказващи за борбата между бога и дявола  като представители на  доброто и злото начало.