Богомилство

  •  

    РЕФЕРАТ

     

    НА ТЕМА

     

     

     

     

    Религиозни движения и ереси в

    Средновековна България-Богомилство

     

     

     

    Съдържание

     

    1.Увод

    2.Причини и условия за  възникване

    3.Основни възгледи

    4.Влияние и разпространение

    5.Дуалистично гностическият светоглед на богомилите

    6.Извори за богомилството

    -С против богомилско съдържание
    -Извори с богомилски произход и характер

    7.ТАЙНА КНИГА НА БОГОМИЛИТЕ

    8.Центрове на богомилското учение

           9. Заключение

           10.Учителят Петър Дънов

     

     

     

     

     

     

    УВОД

     

    Още в пъвите векове на своето съществуване християнството се сблъсква с ересите.Ерес се нарича всяко отлонение от официалната църковна догма,записана в т.нар. "Символ на вярата",приет на Никейския вселенски събор от 325 г. Арианство,несторианство,монофизитство и дуги ереси спечелват значителен брой привърженици.Причините за това са скрити най-напед във вътрешната противоечивост на самото християнско учение.Някои свещеници не се задоволяват с библейските постановки и тълкуванията им от църковните отци, а търсят нови възгледи по основни духовни въпроси, често пъти влизащи в противоречие със "Символа на вярата".Така възникват ересите.Някои от тях обаче се превръщат в истински социални движения,далеч надхвърлящи догматичните религиозни спорове.Едно такова голямо еретично движение първоначално се заражда и развива в нашите земи, за да се разпострани след това в много европейски държави и да просъществува няколко столетия.Това е богомилството.

     

                           Причини и условия за  възникване

     

    Конкретните причини за появата на този ерес са няколко:противоречивото християнизиране на България(разпостраняване на християнството на непонятни за мнозинството от населението езици);наличието на еретични традиции в българските земи (павликяни);влошаването на обществено-икономическите условия в страната през Х в.;негативната промяна на Българската църква след превръщането й в богата институция.При такива благоприятни условия възниква и се разпостранява в страната богомилството.То се появява по времето на цар Петър I редом с отшелничеството.

    Отшелничеството е своеобразна форма на протест срещу суровата действителност в търсене на път към лично спасение.Това соcиално-религиозно движение има за основоположник св. Иван Рилски.Отшелничеството е стремеж към постигане на духовно съвършенство и приближаване до Бога, но не в света на всекидневната реалност, а в далечни и пусти местности,извън обществото.Иван Рилски се усамотява най-напред в Осоговската планина,а след това се оттегля в Рила,където остава до края на живота си.Твърдата му вяра и чудесата, които извършва , събират около него голям брой ученици и сподвижници, с чиято помощ е основано монашеското общежитие.По-късно там възниква известния Рилски манастир.Няколко години преди смъртта си Иван Рилски оставя на последователите си своя Завет:да се презират земните блага, защото сребролюбието е корен на много злини;да не се уповава човек на благоразположението на царе и боляри;да се спазват правилата на християнската вяра и се поучават хората в истинското християнство и т.н. Църквата не само ,че не преследва отшелниците , но дори след смъртта му (18 август 946 г. )провъзгласява Иван Рилски за светец.

      Старото библейско схващане,че стремежът към трупане на материални блага не бива да се поощрява,защото „всеки имот е скоропреходен”’бързо отстъпва място на друго гледище:”Не е нещо лошо богатството за ония,които умеят добре да си служат с него”(Черноризец Петър).Но големите различия между имащите и нямащите,между охолния  и бедния живот,между думите и делата на църковните служители почват да правят лошо впечатление на обикновените християни.Появяват се съмнения,възникват настроения да се пренебрегват доводите на свещениците.Една твърде нерадостна картина относно духовенството по онова време рисува Презвитер Козма в „Беседа против богомилите”:”Защото всички се отклониха от тебе (Бога):едни в еретичество,други в грабеж,други във вражда,други в блудство,други в клевети и братска ненавист,други в гордост и ленивост,други в пиянство,в безаконни игри и в други грехове,от които се отрекохме при светото кръщение.А тебе,който виждаш и знаеш всичко,смятаме за невежа:съчиняваме лъжи и тънем в неправди;работиме повече за корема,отколкото за тебе(Бога);оставяме небесното и клоним към земното;обичаме повече домовете на богатите отколкото черквите…”