Близкия Изток

  •  

     

    Курсова работа по Международни отношения

     

     

    на тема:

     

    Близкия Изток

     

     

     

     

     

     

     

     

     

         През ХХІ век Близкият Изток окончателно се превръща в централна точка на световната политика. Той е регион, характеризиращ се с множество конфликти на историческо, политическо, икономическо, религиозно и ценностно равнище. Много от тези конфликти се задълбочават в нашето съвремие и разрешаването им не се вижда на историческия хоризонт, а бъдещото им развитие се превръща в тема, интригуваща целия свят.

       Един от размирните региони в Близкия Изток понастоящем е Ирак. Реално погледнато от 1980 година насам „страната на двата притока“ или се намира в състояние на война, или се бори с последиците от войни: Ирано-иракската война (1980 – 1988) или Първата война в Залива и окупирането на Кувейт от Ирак (1990 – 1991) или Втората война в Залива са инициирани от иракска страна, а Ирак е и този, който заплаща цената за решенията на лидера си, давайки жертви,наброяващи повече от 1,4 милиона души.И все пак, вероятно е най-правилно да се твърди, че причините за сегашната война в Ирак трябва да се търсят в периода след Войната в залива от 1991 г.Тогаваотношенията между САЩ и Ирак стават обтегнати. САЩ стоят начело на алианса на ООН във Втората война в Залива и след 1991 година

    са най-ожесточеният защитник на безкомпромисното установяване на режим на

    санкции с идеята да го продължат до падането на Саддам Хусейн.

       Американският президент Бил Клинтън се въздържа от воденето на открита война за реализирането на тази цел. През януари 2001 със заемането на американския президентски пост от Джордж Буш става ясно, че въздържането от военни действия няма да продължи дълго.

       След атаките от 11. септември 2001 г. американското правителство обявява война

    срещу световния тероризъм и представя списък на държави, укриващи или

    подпомагащи терористи. В списъка са включени Ирак, Иран, Северна Корея и Сирия. Много от четиридесетте конгресмени, на които се наложило да принудят американския президент Бил Клинтън да подпише „IraqLiberationAct” през 1998, били завоювали позиции, за да превърнат безпощадното си отношение към Ирак в политика. През ноември 2001 г. някои от конгресмените като Джон Маккейн, Джо Либърман, Джеси Хелмс, Ричард Шелби и Трент Лот връчват петиция, изискваща „елиминирането на иракската заплаха“. На 29. януари 2002 г. Джордж Буш включва Ирак – заедно с Иран и Северна Корея – в т. нар. „Ос на злото“ и изисква смяна на режима в Багдад. Няколко месеца по-късно, в реч през Общото събрание на ООН президентът обявява, че иска да се дадат правомощия на Съвета за сигурност сам да се грижи за прилагането на резолюциите му, засягащи Ирак. Ако съветът не е в състояние, САЩ си запазватправото да обезоръжат Ирак на своя отговорност.

       Виждайки, че разполагат с известна подкрепа в световен план, САЩ започват да

    притискат Ирак, налагайки му постоянни проверки от инспектори на ООН съгласно

    резолюция 1441, издадена на 8. ноември 2002 г. от Съвета за сигурност. Тазирезолюция призовава Ирак да приеме безпрекословно досегашните резолюции на ООН и му дава последна възможност да изпълни задълженията си по обезоръжаване от биологично и химично оръжие. Освен това се поставя искане Ирак да осигури неограничен достъп на инспекторите от Съвета за сигурност и Организацията за атомна енергия до съоръженията за продукция на оръжие. На иракското правителство се поставя ултиматум да приеме резолюцията до 15. ноември, което Ирак прави още на 13. ноември.Заключението на инспекторите е, че Ирак е способен да развива програми за разработки на оръжия за масово унищожение. Като странен се посочва фактът, че Иракпретендира, че е унищожил запасите си от антракс и други биологични оръжия, но изрядният режим на Саддам е изгубил документацията по процедурата.

       На 17. юли 2002 г. – денят на тридесет и четири годишнината от Баасисткатареволюция, Саддам Хусейн изразява мнението си по отношение на заплахите отВашингтон в реч пред иракския народ. Основна теза в изложението е убедеността му в способността на Ирак да устои на американския натиск.

       Напрежението нараства и през февруари 2003 г. САЩ и Великобритания се опитват да получат разрешение от ООН за инвазия в Ирак, но обявяват, че ще започнат инвазията дори независимо от липсата на нужната резолюция.

       На 20. март 2003 г. коалиция от над 50 държави, предвождани от САЩ и Великобритания, подкрепяни от Австралия, Италия, Испания, Полша, Дания, Украйна, България, Хондурас, Ел Салвадор, Южна Корея, Япония, Унгария, започват Третата война в Залива срещу Ирак с ясната цел Саддам Хусайн да бъде свален от власт и предполагаемо наличните оръжия за масово унижщожение да бъдат открити и отнети. Като основни причини за инвазията освен липсата на ясни доказателства заунищожението на ядрените, биологичните и химичните оръжия на режима, двете страни сочат Хусейновата политика на геноцид и подпомагането на терористични организации, застрашаващи сигурността на САЩ. САЩ желаят бърза победа, каквато обещават и военните експерти.