Биопсихосоциален подход при зависимости

  •  

     

    Реферат

    по

    Зависимости

     

    на тема:

    Биопсихосоциален подход при зависимости. Модели на терапевтична интервенция.

     

     

    Човек е устроен така, че да не може да живее без определена цел и надежда. Дълбоко в него е заложен копнежа за сигурност и увереност в бъдещето. Когато липсва вярата в утрешния ден, в човешката душа настъпва суматоха. Човек се страхува от бъдещето и най-лесния вариант да избяга от този страх е като спре временно. На помощ в такъв момент идва пристрастяването към нещо. За всеки индивид това се осъществява по различен начин. Общото при всички пристрастени хора е това, че физически се изчерпват и загиват. В някои случаи пристрастяването засяга само отделния човек - не е социално вредно, а в други случаи освен отделната личност страда и обществото. . Една част от хората могат да се пристрастят към нещо, което обаче е вредно за обществото - алкохол, наркотици, цигари, кражби, убийства, изнасилване. Обикновено се забелязва винаги това, което е лошо. Обществото много лесно дава оценка на този начин на пристрастяване без да се замисли за причините довели хората до това състояние. Често дори критикуващите са също пристрастени към нещо без да си дават сметка за това. Те не разбират другите, защото самите те са неразбрани и имат нужда от помощ.

                  Никой не започва да употребява вещества с идеята да стане зависим. Зависимостта от психоактивни вещества е процес, развиващ се постепенно и поетапно. Естествено започва с екпериментирането, най-често под влиянието на средата и приятелите. Всички дроги, без изключение довеждат практически до един и същ резултат- усещането на удоволствие и наслада. Това усещане, е подобно на възникващите процеси като резултат от естествения ход на задоволяване, на потребностите. Всъщност различните вещества въздействат различно на тези мозъчни процеси. Но всички те влияят директно или индиректно върху активността на допамина, хипокампа и на тези отдели от мозъка, които регулират емоционалните преживявания на удоволствие и възнаграждение. Алкохолът, никотинът, опиатите, стимулантите и много от другите психоактивни вещества по един или друг се отразяват именно на количествата допамин, от който идва и удоволственото преживяване. Не трябва да се пренебрегва факта, че повечето психоактивни вещества са купени от дилъри и не са чисти субстанции. Което пък води до появата на нетипична симптоматика. В голяма степен зависи начина на употреба и комбинирането с други вещества- най-често алкохол. Разбира се трябва да се вземе под внимание физиологичното и емоционално състояние на човек, както и множество други вътрешни и външни фактори. Някои от които могат да са метаболизмът, индивидуалната чувствителност към един или друг клас вещества, както и възрастта.

     

    ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗАВИСИМОСТТА КЪМ ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА

    Зависимостта към наркотици е процес, който се развива постепенно и преминава през фазите на експериментиране, активно търсене и загуба на контрол върху приема на веществото.

    Според определението на Световната здравна организация (СЗО, 2004), зависимостта към вещества не е липса на воля или сила на характера, а медицинско разстройство/заболяване, което може да засегне всяко човешко същество. Зависимостта е хронично и рецидивиращо разстройство, често съпроводено с други физически и психични заболявания.

    Надеждна диагноза се поставя на базата на критерии, определени в диагностична система. Клиничната и изследователска практика си служи с две диагностични системи: Международна класификация на болестите - 10 ревизия (МКБ-10) и Американската система - Б1а§по81;ю апс1 8Ш181;юа1 Мапиа1 - 1У-а ревизия (Б8М-1У, Атепсап РзусшаШс А88ос1а1;юп, 1994).

    В България се работи с МКБ -10. В Международната класификация на болестите са  описани  психични  и  поведенчески разстройства,  дължащи  се  на употреба  на психоактивни вещества, сред които вредна употреба, синдром на зависимост, абстинентно състояние.

    Вредна употреба: Начин на употреба, който уврежда здравето. Вредата може да бъде соматична (напр. хепатит след венозна апликация на психоактивни вещества) или психична (напр. епизоди на депресивно разстройство в резултат на тежко пиене).

    Абстинентно състояние: Група от симптоми с различна тежест и съчетание помежду си, които се появяват след пълното спиране или намаляване на приема на вещество, употребявано редовно и обикновено за дълъг период от време и/или във високи дози. Началото и протичането на абстинентното състояние са ограничени във времето и зависят от типа на веществото и на дозата, достигната непосредствено преди спирането на употребата. Телесните симптоми варират съобразно употребяваното вещество. Психологичните разтройства също са обичайни белези на абстиненцията.

    Синдром на зависимост: Съчетание от физиологични, поведенчески и когнитивни явления, които се развиват след повтаряща се употреба на вещества, при които употребата на определено вещество или клас от вещества придобива много по-висок приоритет за дадено лице, отколкото други видове поведение, които в миналото са имали по-висока стойност. Диагнозата може да се постави само ако три или повече от следните показатели са били налице по някое време през последните 12 месеца:

             силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приемат психоактивни вещества;

             нарушена способност за контрол върху приема на психоактивното вещество по отношение на началото, края или нивото на употреба;