Биография на Ксенофонт

  •  

    КСЕНОФОНТ

     

    Роден 430  пр.н.е – 356г. пр.н.е.

     

    В ранните си години е последовател на метафизичната философия на Аристотел.

    Произведения – „Киропедия”, „За доходите на град Атина”, „Лакедемонска политика”, Икономика, Домостой

    Той е първият философ, който употребява понятието икономика. Отделя голямо внимание на стопанството като отрасъл

    „Домстой”-препоръки за стопанството. Развитието на този отрасъл води до просперитети и на др. отрасли в земеделската държава. Прогреса на селското стопанство е в резултат от използването на плуга. Ксенофонт идеализира натуралното стопанство на Спарта. Паричното стопанство, според него, трябва да се развива в размер, който да е изгоден за аристокрацита и земевладелците. Той приема дребната търговията и отхвърля едрата. Намаляването на цените на стоките зависи единствено от увеличаване на тяхното предлагане, като ниските цени, според него, ще насочат земеделските производители към промяна на тяхната дейност.

    В съчинението си „Киропедия” Ксенофонт разсъждава за парите, като слята, че освен като средство за размяна те могат да служат и за натрупване на богатство. Според него удоволствието да закопаеш пари е не по-малко от това да ги имаш в наличност. Колкото и пари да притежава човек, никога не е достатъчно, за да спре да желае да притежава повече.

    Основни функции на парите:

    -да бъдат посредник на размяна

    -да са мярка на стойността

    -съхранение на стойността, натрупване на богатство

    -кредитни пари

    -световни пари

    Ксенофонт открива 2-рата функция на парите

    К.-натуралистично разбиране по отношение на разделениео на труда, което увеличава полезността на предметите. За разлика от класическото разбиране, според което се увеличава количеството произведени стоки. Разтежа на производството той разбира с увеличаване на потребителната стойност, а не на разменните.

    Ксенофонт – Античен предшественик на Адам Смит

    Зависимостта между разделението на труда и големината на пазара е описано за първи път в произведението Киропедия

     

    ПЛАТОН

     

    Ученик на Сократ

    Роден 427 пр.н.е. – 347 пр.н.е.

    Метафизичната философия на Сократ

    Произведения: „Държавата” и „Закони”

    Създава модел на идеалната държава, в който се опитва да изглади противоречията на робовладелската държава

    С град-държава, Платон създава разделението на труда.

    Той предлага модел на „идеалната държава”, в който най-много се цени общественото благо като всички порядки в нея се основават на справедливостта, която обезпечава щастието на обикновения човек, така и като обществото като цяло. Справедливостта като цяло произлиза от това, че всеки индивид в държавата се занимава с онова, което е най-подходящо за него.

    Платон е най-големият идеалист. Обществото в идеалната държава на Платон се дели на 3 съсловия:

    - философи (магистри/аристократи на духа), които управляват държавата. Тяхното значение за държавата е като златото.

    - военно съсловие, което опазва вътрешния и външния мир на държавата. Значение-като среброто

    - земеделци и занаятчии – като меда

    Първите 2 съсловияживеятв условия на обща собственост. 3-тото съсловие Платон позволява правото на частната собственост. Робите не функционират в държавата на Платон. Философи и военни нямат семеййства, за да се посветят на държавата. Не им е позволено притежаването на злато и сребро, защото те са източник на непристойни деяния .

    Платон е защитник на частната собственост

    Той е противник на парично-разменното стопанство и натрупването на богатство в парична форма.

    Той допуска 2 функции на парите

    -средство за размяна и мярка на стойността

    Като се увебичава броя на хората в 1 държава се увеличава и потреблението им. Увеличаването на общото потребление  довежда до изчерпване на ресурсите. Необходимо е част от хората или да напуснат държавата или военните да провеждат завоевателни войни за придобиване на нови ресурси.

     

    АРИСТОТЕЛ

     

    Създава собствена школа

    Произведения: „Метафизика”, „Риторика” и др.

    Философските му разбирания се различават от тези на предшествениците му.

    Идеализма е отхвърлен, приема материализма.

    За разлика от др. антични автори, които не допускат промяна на икономическите условия на робовладелската държава, Аристотел проявява деалектично разбиране и въпреки, че защитава робството, според него с развитие на средствата за производство ще настъпи и края на робството.

    Аристотел смята, че човек може да бъде свободен само ако не се занимава с физически труд. Единственото неравенство между хората е безспорен факт, според него. Едни хора са родени да управляват, а други да се подчиняват.