Биографии на български възрожденци и писатели

  • Биографии на български писатели

     

    1.Паисий Хилендарски (1722-1773)с написването на „История славянобългарска „той поставя началото на българската възраждане.В „История славянабългарска „ Паисий сам посочва рождената си година – 1722, роден е в гр. Банско, зне се също че през 1745 година зе замонашва в манастира  „Хилендар” в Света гора, където служи неговият по-голям брат лаврентий.посвещава се на църковна дейност и по-късно е ръкоположен за свещеник.Когато брат му остарява Паисий поема неговата ф- я- да осигурява дарения и  да се грижи за съществуването и добруването на светата обител. Наред с можеството от градове, които посещава, той обикаля и мн. манастири , където търси забравени и скъпи свидетелства за българската история.

    През 1761 г. В манастира постъпва известие ,че се е поминал игумн Герасим.Паисий се наема да отиде до православното средище Сремски Карловци в австрия, където е издъхнал старият игумен, и да събере и върне в България сътвореното от него.Паисий поема тази мисия и поради друга причина – там, в Австрия, той се надява да открие повече сведения за българската история.открива книгите на мавро Орбин, дубровнишки монах, и Христофор Джефарович.преписвайки най- необходимото от тях, той вече е готов да се захване с мисията на живота си – да създаде „История славянабългарска”.В „Зограф” Паисий намира мн. сведения за българската история, още използав жития и произведения на старобългарсакат лит., грамоти за дарения направени от българските владетели за манастирите,византийски хроники.”История  славянабългарска” е източник за за произходе и същността на българската общност, нация.

    Чрез „История славянабългарска” се разкрива мястото на българите в световнат цивилизация и участието им към някои от големите гултурни общности.

    Паисий започва своето повествование от библейски времена иследвайки някои източнославянски източници, проследава генезиса на славянските племена от библейския Ной.Паисий се бори за духовното въздигане на българина чрез просвета, църкована независимост и политическо освобождение. „История славянабългарска” изиграва рола на библия на Българското възраждане

    След като през 1762 г. Паисий завършва своя труд, сам тръгва да го разпространява. Едно от първите му посещения е в гр. Котел, за което свидетелства Софроний Врачански, който прави първия известен препис на „История славянабългарска” .През 1771г. „Историята „ преписва и поп Алексий велкович, известни са 60 преписа.

    2.Софроний Врачански (1739-1813) е български просветиетл и писател, първият преписвач на „История славянабългарска” .създаденият от Софроний сборник с поучения и слова „Неделник” е първата новобългарска печатна книга.В края на живота си той написва своята автобиография- „Житие и страдания на грешния Сомроний”,която е първата художествена творба на новобългарски език.

    Софроний Врачански е роден в гр. Котел през 1739 г. Името му е Стойко Владиславов.Когато навършва 9 години постъпва в килийното училище на родния си град, но преди да успее да завърши баща му умира и той е осиновен от чичо си.след няколко години момчето загубва и чиччо си и съпругата му.За него остават дълговете, които осиновителят е натрупал през годините, а също и отговорността от ранния брак ,който младежа сключва на 18 г.

    През 1762 г. Софроний е провъзгласен за свещеник.Този пост не му осигурява достъп до работата на българските книжовници,до живота в средищата на духовността – манастирите.

    Пристигането на Паисий в гр. Котел през 1765 г. е зрелищно събитие за младия свещеник. Двамата просветители се срещат и Паисий лично поверява на Софроний своята „История”.Така Софроний става първия преписвач на „История славянабългарска”.В преписа си той посочва, че получил историята лично от Паисий  Хилендарски.През  август 1781 г. , той решава да направи втори препис на „История славянабългарска”.През същата година съставя „Дамаскин”- сборник с черковни слова и др. четива.Захваща се с подреждането на „Часосоловец”- сборник с молитви за часовете от денонощието, които завършва през 1768 г.

    Софроний предприема две пътувания до Света гора – първото през 1770 г., а второто 5 години по-късно.Завръщайки се оттам, той започва да събира  ученици, които запознава с българсака книжнина.

    През 1792г. Софроний навлиза в конфликт с котленските първенци и нпуска града.През 17.09.1974 г.свещеникът е ръкоположен за врачански епископ, тогава той приема и името  Софроний, както и прозвището Врачански, с което епископът се подписва до края на живота си.

    През 1797г. Епископът е принуден да напусне гр.Враца.Тре годене той е задържан във гр. Видин по заповед на Осман ПазвантоглуТочни в този период българинът чете мн. гръцки  и славянски съчинения, което му помага да преосмисли възгледите си и да се отдаде на писателсак дейност.тогава съставя двата си сборника- първия с релегеозен”Поучения и словосказания” , а втория със светски характер”Разкази и разсъждения” (1802 г.).В светската книга той вкл. и свои разсъждения.По време на престоя си в гр. Видин превежда басните на Езоп и др. образци на европейската култура.

    През май  1803 г.Софроний Врачански получава разрешение да напусне гр.Видин и заминава за гр.Букурещ.През 1805 г. Завършва сборника „Изповедание на трите вери”, в който е вкл. и „Житие и страдания на грешния Софроний”

    По време на руско-турската война (1806-1812 г.)води политически разговори с руското командване, обръща се и към българите , за да ги прикани да помагат на руските войници.подпомага българските бежанци в гр. Букурещ.

    В гр.Букурещ Софроний Врачански се занимава  и с религиозн-просветителска дейност.През 1806 г.издава сборника „Неделник”, който съдържа слова за всички неделни и големи църковни празници.Последният му труд „Гражданско прозорче, сиреч театрон политикон”(1810 г.).Написва и „Възвание към българския народ”- за подопомагане на руските войски в Северна България, както и „Послание до българския народ”, което е литографирано и разпространено сред българите по време на поредната руско-турска война.