Библейските сюжети в романа „Христос отново разпнат” на Никос Казандзакис

  • КУРСОВА   РАБОТА

     

    По

    Балкански литератури

     

    ТЕМА:

     

    Библейските сюжети в романа „Христос отново разпнат” на Никос Казандзакис

     

    Никос Казандзакис е забележителна личност не само в гръцката, но и в балканската литература. Спокойно може да се категоризира и като автор със световно значение. Една от най-забележителните му книги е романът „Христос отново разпнат”. Още заглавието на произведението загатва за неговата природа и темите, които се засягат. Казандзакис чепрпи доста мотиви от Библията, като създава един текст, звучащ толкова актуално в наши дни. Библейските мотиви са използвани като са вплетени в едно повествование, което неизбежно докосва сърцето на всеки читател. Няма да е грешно, ако се изкаже мнението, че книгата прилича на една преразказана библия, въпреки че темпорално сюжетът се отнася някъде за началото на двадесети век, той звучи доста актуално и за наши дни.

    В самото начало на романа с избирането на хора от селото за пресъздаването на разпъването на Христос, авторът загатва за библейска развръзка на своето повествование. Ролите са разпределени точно и правилно. Всеки отговаря на своя герой и с развитието на сюжета не само приема присърце ролята си, но и наяве започва да изпълнява нещата за които е призван също като своя първообраз.

    Библията изобилства от сюжети и мотиви, които намират почва и в романът на Казандзакис . Попът на Ликовриси освен всичките безчинства, които извършва, се гневи постоянно на своя брат – селския учител, с което нарушава още една конкретна заръка на Христос: „Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си (без причина), ще бъде виновен пред съда;... а който му каже: Смахнат безумецо, ще бъдевиновен за огнения пъкъл”[1]

    За да подчертае земната природа на Манольос, въпреки че на пръв поглед е описан като безгрешен, той също има своите грехове. Моментът в който признава, че е пожелал вдовицата в мислите си също е заимстван от библията. Христос казва: „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с ней в сърцето си”[2]

    В „Христос отново разпнат” поп Фотис осъжда събирането на земни богатства също както ги осъжда и Христос в Библията: „ Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръгда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат, а си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци нито подкопават, нито крадат.”[3]Пример за това са дядо Харилаос, дядо Павлис, както и старият Ладас чиято къща изгаря. Но не само Ладас е алчен и безбожен, такива са и почти всички хора в Ликовриси. Точно както Христос описва народа в Библията: „ Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.”[4]  Така жителите на богатото село са също като онези, които е дошъл да спаси Иисус. Манольос описва днешният христос като дрипав просяк, гладен, премръзнал, протегнал ръка, но на когото никой не дава милостиня и всеки прогонва от прага си. Съответствието в библията: „ защото гладен бях и не Ме нахранихте; жден бях и не Ме напоихте; Странник бах и не Ме прибрахте; гол бях и не ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.[5]

    Друг мотив почерпен от библията е Нуждата от отричане от всичко свое, за да се поеме пътят след Христос: „Ако някой дойде при мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой  ученик”[6]Така Костандис се колебае дали да остави децата и жена си, за да последва Манольос. Колебае се и Михелис, който не желае да остави годеницата си марьори, но след нейната смърт вече нищо не го задържа и той също поема по „стръмния” път.

    Мотивът за огъня, за раздора на хората също е библейски. Христос казва: „Огън дойдох да хвърля на земята и как скам да се беше вече запалил!... Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не – казвам ви – а по скоро разделение.”[7]В Ликовриси всички живеят спокойно, докато не се появяват поп Фотис и хората, които води. Но разделението става изключително остро, когато Манольос приема своята мисия и тръгва по предначертаният му път, също както и Христос от Библията.

    Директно от книгата на книгите са и думите на поп Фотис: „И ще приложа и една раписка, както е редно, да му е изплати на другия свят.”[8]В Библията е написано: „ Но когато даваш угощение, окани бедни, недъгави, куци, слепи; и ще бъдеш блажен, защото те нямат с какво д ти отплатят и ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.”[9]

    Ролята на Пилат Понтийски от библията в книгата е иззета от турския ага. Но Манольос в тази ситуация може да се каже, че надминава и библейския Христос, като сам увещава агата да го предаде, който отначалото се колебае също като Пилат.

    Паралели с Библията правят и часовете около смъртта на Манольос. Когато тълпата се нахвърля и го убива, вътре в черквата е тъмно и мрачно. Така и мрак се спуска, малко преди Христос да издъхне: „ И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, когато свънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата. И Иисус издика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.”[10] Хрисос в деня на разпятието може само с една дума да се спаси, но не го прави, за да се изпълни предреченото. Манольос също може спокойно да излезе през отворената врата на църквата, но не го прави, за да избави хората и приема вината върху себе си, както Христос приема върх, себе си греховете на човечеството.

    За да разберем Библията ни трябва може би един цал живот. Текстът вътре се чете мъчно, трябват тълкувания , речници и купища и купища пояснителна литература, докато библията на Никос Казандзакис, да спокойно можем да титолуваме така творението му, се чете на един дъх, всичко става ясно още преди да сме довършили страницата. Трудът, заради който Казандзакис е отлъчен от Църквата, го прави безсмъртен сред хората подобно на своя герой.

     


    [1] Евангелие на Матей