Безполезните чувства - вина и безпокойство

  •  

     

    РЕФЕРАТ

     

     

    По „Обща психология

     

     

    Тема: „Безполезните чувства – вина и безпокойство”

     

     

     

     

    Анализ на вината

     

    Вината и безпокойството са може би най-често срещаните форми на дистрес в нашата култура. Вината ви кара да мислите за минало събитие, да се обезсърчавате или ядосвате по повод на нещо, което сте направили или казали, и да изпълните настоящите си моменти с чувства, свързани с минало поведение. Безпокойството е причина за изразходвате ценните сегашни моменти в мисли за бъдещо събитие. Независимо дали гледате назад или напред, резултатът е един и същ. Захвърляте сегашния момент.

    Мнозина от нас през живота си са били жертва на съзаклятие на вината, на непредвиден заговор, чиято цел е да ни превърне в истинска машина за угризения.

    Защо приемате сигналите за безпокойство и вина, които от години ви се налагат? Главно, защото ви смятат за „порочен”, ако не ипитвате чувство на вина, и за „безчовечен”, ако не се безпокоите. Всичко това трябва да бъде свързано с грижата за някого. Изглежда, че трябва да излагате на показ неврозата си, за да ви определят като внимателен човек.

    От всички форми на поведение, свързани със слабите места, вината е най-безполезната. Тя е най-голямата загуба на емоционална енергия. Защо? Ащото според определението в настоящият момент вие се чувствувате демобилизирани по повод на нещо, което вече е станало, а дори най-силното чувство на вина не може да промени историята.

     

    Чувството за вина и поуката от миналото

     

    Вината не е само тревога за нещо минало. Тя е демобилизация в настоящия момент по повод на минало събитие. Степента на бездействието може да варира от лека тревога до тежка депресия. Ако просто извличате поука от миналото си и се заклевате да не допуснете определено поведение да се повтори, това не е вина.

    Чувството на вина изпитвате само когато не можете да действувате в настоящия момент поради това, че в някой минал момент сте се държали по определен начин. Да се учиш от грешките си е здравословно и е необходим момент в развитието. Чувството на вина е нездраво, защото прахосвате енергията си в настоящия момент, като се чувствувате обиден, тревожен и потиснат за някое историческо събитие.

     

    Произход на вината

     

    Два са основните начина, по които вината се превръща в част от емоционалната система на индивида. Първо, вината се научава в много ранна възраст и придружава възрастния като остатъчна реакция от детството. Второ, възрастният човек сам си налага чувство на вина заради нарушението на правила, които твърди, че съблюдава.

    Остатъчна вина. Това е емоционалната реакция, която индивидът носи от детските си спомени. Остатъчната вина се проявява също в сексуалния живот и брака. Тя може да бъде видяна в безбройните самообвинения и оправдания за минало поведение. Наличието на тези реакции на вина е резултат от това, че детето се е научило да бъде манипулирано от възрастните, но тези реакции продължават да действуват и когато детето порасне.

    Самоналожена вина.При нея индивидът е демобилизиран от постъпки, които е извършил неотдавна, но които не са непременно свързани с детството. Това е винета, която човек сам си налага, когато наруши правило или морален закон на възрастните хора.

    В двата случая поведението е глупаво и, което е по-важно, безполезно. Можете безкрайно дълго да се оплаквате от себе си и да изпитвате чувство на вина, докато сте жив, но нито едно късче от тази вина не ще ви помогне да поправите миналото си поведение.

     

    Типични категории и реакции, предизвикващи чувство на вина.

     

    Детето е манипулирано да изпълни дадена задача посредством чувство за вина:

    Родителят: „Дони, донеси столовете от сутерена. Скоро ще ядем4

    Детето: „Добре, мамо, ей сега. Гледам мача и като завърши това нападение, це ги донеса”.

    Родителски сигнал за вина: „Остави тогава, аз ще ги донеса – нищо, че ме боли гърбът. Ти си стой и се забавлявай”.

    Дони си представя как майка му пада на пода под тежестта на шестте стола, които се стоварват върху нея. И се чувства отговорен.

    Вие естествено започвате да се питате как е възможно да сте толкова егоистичен, след като са ви напомнили за вашите дългове.

    Вината е ефективен метод, чрез който родителят направлява постъпките на детето.

    Чувството на вина, свързано с родителите или семейството, е най-разпространената стратегия, която позволява един непокорен човек да се държи в подчинение. Горните примери са само част от многеството твърдения и похвати, използувани, за да бъде принуден синът/дъщерята да избере вината като цена за генеалогията.

     

    Чувство за вина, свързано с любимия човек и брачния партньор.

    Вината, свързана с фразата „Ако ме обичаше”, е един от начините да се манипулира любимото същество. Тази тактика е особено полезна, когато човек иска да накаже партньора/партньорката си за определено държание. Сякаш любовта зависи от подходящия вид поведение.

    Чувство на вина се поражда и с поведение на сърдене, мълчание и цупене: „С тебе не говоря. Ще ти дам да разбереш”.

    Вината принуждава единия от двама партньори да се подчинява на желанията и критериите на другия, що се отнася до поведението. „Ако имаше чувство за отговорност, щеше да ми се обадиш” – каква е целта – да се накара единият партньор да направи това, което иска другият. По какъв начин – чрез вина.

     

    Чувство за вина, предизвикано от децата.

     

    Чувството за вина по отношение на родителите може да се преобърне. Вината е двупосочна улица и децата могат да я използуват със същия успех, за да манипулират родителите си.

    Ако едно дете разбере, че родителят не може да му помогне в моменти на неудачи и ще се чувства виновен, че не е добър родител, често ще се опитва да използва тази вина, за да манипулира родителя си.

    Разбира се, децата научават това поведение за насаждане на вина, като наблюдават как големите си служат с него, за да получат каквото желаят. Чувството на вина не е естествено поведение. То е заучена емоционална реакция, която може да се използва само ако жертвата покаже на противника си, че е уязвима.