Бертолт Брехт и неговият 'епически театър'

  •  

    Курсова работа

     

    Тема:

     

                                    Бертолт Брехт

    и неговият „епически театър”

     

    Съдържание:

     

    1.Биография

    2.Творчество

    3.”Епически театър”

    4.Заключение

     

     

    1.Биография

     

    Ойген Бертолд Фридрих Брехт е немски поет, драматург, белетрист, филмов режисьор и теоретик на изкуството. Роден е в Аугсбург на 10 февруари 1898г. Баща му е чиновник, по-късно прокурист и търговски директор на хартиена фабрика „Хайндл”. Брехт посещава основното училище, а от 1907 г. реалната гимназия. Още от ученическите си години Брехт се отличава от съучениците си. В час по-литература 17-годишният ученик трябва да разсъждава върху стих от Хораций, който гласи: Сладко и славно е да умреш за отечеството.” В тетрадката си Брехт написва: „ На тази древна сентенция можем да гледаме само като на зле скалъпена пропаганда. Раздялата с живота е винаги трудна – както в леглото, така и на бойното поле, - особено за един млад човек в разцвета на годините си. Само празноглавци могат в суетността си да стигнат дотам, че да приказват за лекия и приятен скок през тъмните двери на небитието…” Благодарение само на своя учител, Брехт успява да се спаси от изключване. Обявяват го за душевно болен. През 1917г. учи литература, но е мобилизиран като санитар в аугсбургския лазарет. Въпреки неприязънта му към насилието, кръвта и смъртта, младият Брехт е принуден да ампутира крайници. Опознава и последиците от от задушавания с отровни газове, но същевременно пише и стихове. Отпечатъците, които войната оставя у него, той разкрива в своята  балада „Легенда за мъртвия войник”. По-късно Брехт продължава обучението си във философския факултет на Мюнхенския университет, като следва медицина, но погълнат изцяло от литературата и театралното изкуство, той става драматург и режисьор на театъра „Камершпийл” при кабаретиста Карл Валентин.В 1922г. получава литературната награда „Хайнрих фон Клайст”. Две години по-късно отива в Берлин и там работи като драматург в „Дойчес театър” при Макс Райнхард. През 1926 г. Брехт се увлича от учението на Маркс за класовата борба, но никога не встъпва в Германската комунистическа партия. През 1928 г. се жени за голямата актриса Хелене Вайгел. В тези години той подготвя основите на своя „епически театър”. След като на власт се възкачва Хитлер, на 28 февруари 1933 г. Брехт, заедно с жена си и сина си Стефан, напуска Германия и се отправя през Прага за Виена.Отива сам в Швейцария и търси убежище. Хелене Вайгел го настига с децата. Националистите конфискуват цялото му имущество, включително и приходите от произведенията му, издадени в Германия. По време на изгнанието си минава през Дания, Швеция, Финландия, Съветския съюз, Съединените щати. Той сам казва: „Сменям страните по-често от обувките си”. По това време в родината му неговите творби са публично изгаряни и му е отнето немското гражданство. През юни 1935 г. участва в Първия международен писателски конгрес в Париж. В САЩ Брехт отива с надеждата да се реализира в Холивуд, но вместо това е подложен на разпити от американската комисия, разследваща противодържавните съзаклятия. Набеден като комунист, едва успява да избегне затвора. Напуска щатите и през 1947 г. се установява в Берлин. Там заедно със съпругата си създава експерименталната театралната трупа „Берлинер ансамбал”, където поставя предимно свои творби.Участва в учредяването на Германската академия на изкуствата, а по-късно е избран и за неин член. По случай националния празник на ГДР, на 7 октомври е удостоен с Национална награда първа степен. Той се застъпва за освобождението на Етел и Юлиус Розенберг. Избран е от Петото общо събрание на ПЕН-центъра „Изток и Запад” за негов президент. Заема активна позиция по време на събитията от 17 юни. Също така е избран и за вицепрезидент на Германската академия на изкуствата. Получава Лесинска награда „За мир и разбирателство между народите”. През 1956 г. участва на Четвъртия конгрес на германските писатели. На 10 май Брехт за последен път присъства на репетициите на „Берлинер ансамбъл”. Умира на 14 август малко преди полунощ вследствие на сърдечен инфаркт. Спазват предсмъртното му желание и го погребват в гробището Доротенфрендхоф, точно срещу гроба на прочутия немски философ Хегел, който му е бил учител по диалектика.

     

     

     

    2.Творчество