Белоградчишките скали

  •  

    Белоградчишките скали

     

    Съдържание

     

    1.Произход и тип на туристическия ресурс.

    2.Географско положение.

    3.Привлекателност и туристическа усвоеност.

    4.Комплексно разполагане на туристическия ресурс.

    5.Достъпност.

    6.Сезонност.

    7.Аналитична оценка и възможности за валоризация.

     

    Град Белоградчик е малък, около 6-7 хил.жители, разположен в северозападната част на България, на около 182 км. от столицата и само на 50 км. от областния град Видин. Въпреки размерите си от едва 411 кв. км. отдавна се е наложил като популярна туристическа дестинацияв нашата скромна страна. Сгушен между двата планински масива Венеца и Ведерник, той ни приветства с красивата си природа и причудливи скални образувания.Това заедно с крепостта, построена между скалите ни дава основание да считаме Белоградчик за туристически център с богата история и културно историческо наследство.В града и района можем да разгледаме много забележителности, сред които: Градският исторически музей, Астрономическата обсерватория, църквата Св.Георги, пещерата Магурата, Рабишкото езеро, Крепостта Калето, и още и още. Разбира се най-голям интерес предизвикват Белоградчишките скали.

     

    1.Произход и тип на туристическия ресурс

     

    Белоградчишките скали са изумителен природен феномен на повече от 200 млн.години.Със своята уникална структура, причудливи форми и неописуема красота, те успяха за отрицателно време да оглавят класацията за Новите седем чудеса на света. Скалният феномен в околностите на предбалканския град Белоградчик пребори прочутия Гранд Каньон в САЩ и Дяволския град в Сърбия в категорията „Пещери, скални образувания и долини“.От векове Белоградчишките скали будят възхищението на млади и стари, те са основа на много легенди и са включени в списъка на Стоте национални туристически обекта.Обявени са за природна забележителност през 1949 година.

    Изключително интересен е начинът, по който са се образували Белоградчишките скали. В края на Палеозоя, преди около 230 млн.години, в този район се наслоили песьчливо-мергелни скали. По-кьсно те били заляти от море, на дъното на което се отлагали пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и се показал на сушата, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма пукнатина. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години природата е изваяла от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери. Тези скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експоатиран от древни времена.

     

    2.Географско положение

     

    Белоградчишките скали се разпростират на приблизително 30 км дължина, 3 до 5 км ширина и до 200 м височина. Най-величествените скали обграждат Белоградчик : Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Замъкът. На 4 км от града около пещерата Лепеница има друга голяма скална група, където най-внушителната фигура е на Динозавърът. Около с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък. От терасата на прочутия Мислен камък може да се наблюдава безкрайната панорама от зъбери, скали, пропасти, тучни поляни и прохладни долчинки с бистри ручеи, а далеч в синевата са спокойните очертания на Стара планина.Пред тази гледка човек онемява.Наименованията на всяка скална фигура са плод на народното въображение.Флората около скалите включва много ендемити специфични за Балканите и записани в Червената книга на България. Животинският свят е представен от скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други.За почти всяка фигура хората са измислили легенда.Други фигури пък носят имената си заради звуците, които издават при вятър – като Кукувицата, която „кука“.