Белгия – управление, крале, стопанство, транспорт, туризъм, търговия, образование, архитектура, Брюксел

  •  

    Белгия – управление, крале, стопанство, транспорт, туризъм, търговия, образование, архитектура, Брюксел.

     

     

    ЕСЕ

      Белгия е сърцето на Европейския съюз и на НАТО. Тя е представителна за нашия континент, не само поради факта, че е една от основателките на съюза, но и заради пищната си история, културното си развитие, разнообразието в производството на интересни и уникални стоки.

      Макар и малка по територия, 30 528 кв. км, Белгия заема много важно стратегическо място на континента – кръстопът на важни пътища, свързващи Централна Европа и Северно море.  Границите й са с Франция, Нидерландия, Германия и Люксембург. Страната има и моркса граница със Северно море, която е дълга 66,5км. Столицата на Белгия е Брюксел. Паричната единица белгийски франк е заменена с евро. Официалното име на страната е Краслство Белджик(Белгия). Знамето е трицветно: черно, жълто и червено,разположени отвесно. Девизът на страната е „В единението е силта”.

      Замите на съвременна Белгия са били населявани още от времето на първобитните хора. Тук са живели много племена и народи, а територията е била част от различни държави. Многобройните събития, които са се случвали са дали своя принос за развитието на държавата. Краслтво Белджик се е появило на политическата карта на Европа през 1830г. , след като е завоювала своята независимост от Нидерландия.

      Белгия има изключително благоприятен релеф, от гл. т. на това, че се улеснява стопанската дейност и разрастването на градовете. Обичайно е природното многообразие, защото в нея има от всичко по малко, затова я наричат „Западна Европа в миниатюр”. Белгия е типична равнинна ниска земя, с най-висок връх Синял дьо Бетранж – 694м. Има три физико-географски района: крайбрежната низина на северозапад, централната равнина и Ардените, ниска планина, разположена в югоизточната част на страната, навяваща идиличност и романтизъм, спасителка за бегълците от германските концлагери. Характерни са пясъчните дюни, а реките са защитени с диги и дренажи, свързани с канали. Има разнообразие в растителния и животинския свят, но не и в природните богатства. Най-важно е добиването на въглища. Добиват се още гранит, варовик и глина. Наблюдават се плодрородни почви, които спомагат за растениевъдството. Климатът на страната е прохладен, мек, умерен и дъждовен. Типични са морските ветрове, мъглите и дъждовете, които запълват половината от дните в годината.

      Много интересни са водните богатства на Белгия, състоящи се от реки и канали, оприличавани на дантели. Основни реки, които протичат през Белгия и на които са разположени много от главните градове, са Маас и Шелда. В страната има 5 държавни резервата и 11 резервата на обществени организации. Първият национален парк е Ардени. В парковете и резерватите на Белгия може да се срещнат много орхидеи, като в Ардените се срещат 10 вида. 

      Забележителен факт е, че Беглия е триезична страна – говори се нидерландски, френски и немски. Въпреки, че много си приличат с Нидерландия(протестанти), белгийците са обединени в своята религия – 87% са католици,  останалите 13% са протестанти. Страната е една от най-гъсто населените и урбанизирани държави в Европа. Кралство Белгия е парламентарна монархия, начело с крал Алберт II. Влстта се осъществява с двукамарен парламент, състоящ се от 150 депутати в Долната камара и 71 сенатори в Горната камара с мандат 4 години.  Страната е федеративна държава с три региона – Фландрия, Валония и Брюксел.

      Много важно е да се отбележи, че Белгия служи за пример на много европейски дуржави, в това число и на България. Младата българска държава е повлияна от белгийския лъвов герб, а след Съединението на Княжество България и Източна Румелия се приема девизът „Съединението прави силата”.

      Белгия е малка, но много силно развита в икономически план. Още от миналото си тя се отличава със сукното, килимите, дантелите, гоблените, салонните огледала, кристалното стъкло, шлифованите диаманти, най-хубавите ловни оръжия. Значително е производството на черни, цветни и редки метали. Застъпено е автомобилостроенето. Белгия е страна на трамваите, на пътни и строителни машини, на електротехнически и електронни изделия, на различни видове соли, на най-финия и скъп шокилад, на пивоварната традиция. Страната заема челно място в международната търговия. Развит е туризма – има благоприятни условия за посещение на курорти, градове, музеи, крепости, минерални бани.

     

     

    Белгия управление

      Кралство Белгия е парламентарна монархия начело с крал Алберт II от 2002 година. Законодателната власт се осъществява от двукамарен парламент със 150 депутати в Долната камара и 71 сенаотори в Горната камара с мандат 4 години. От 1791г. действат три регионални местни парламента – фламандски, валонски и немски. В страната се спазват пропорциите в политическата и административната система. В административно-тероретично отношение от 1993г. Белгия е федеративна държава с три региона -  Фландрия, Валония и Брюксел, с три езикови общности, 596(589) общини(комуни) и 10 провнции: Брюксел – столична провинция, Брабант – Флаандски и Валонски, Западна Фландрия – Брюге, Източна Фландрия – Гент, Антверпен, Хайнт, Ено-Монс, Лимбург – Хасселт, Лиеж, Намюр, Люксембург. Към Фландрия са провинциите Западна и Източна, Антверпен и Северен Брабант – 43,3% от площта и 57,9% от населението на Белгия. Към Валония спадат провинциите Ено, Намюр, Люксембург, Лиеж и южната част на Брабант – 55,2% от площта и 32,7% от населението на страната. Към провинция Брюксел спадат 1,5% от площта и 9,4% от населението.

      Федерализмът в белгийската му форма е твърде специфичен, като дори има някои конфедерални характеристики, като необходимост от двойно мнозинство за конституционни промени. От друга страна той има и унитарни черти, все още 80% от публичните разходи се управляват от федералното правителство, а осигурителната система, с малки изключения, остава организирана на национално ниво.

    Федералната изпълнителна власт се упражнява от министър-председател и правителство. След изборите от 2003 правителството е коалиция на четири партии, оглавявана от Ги Верхофстад.

     

    Крале на Белгия

      1831г. – 1865г. - Леополд I Сакскобурготски. От неговия род са българските царе Фердинанд, Борис III и Симеон II.

      1865г. – 1909г. - Леополд II, суверен на белгийско Конго

      1909г. – 1934г. – Алберт I

      1934г. – 1951г. – Леополд I

      1951г. – 1993г. - Бодуен I

      1993г. – Алберт II

      Родената през 2001г. принцеса Елизабет е бъдеща кралица на Белгия.

     

    Стопанство на Белгия

      Гъсто населената Белгия е разположена в сърцето на един от най-силно индустриализираните райони в света. Навлязла в Индустриалната революция в началото на 1800-те, сред първите страни в континентална Европа, Белгия развива отлична транспортна инфраструктура от пристанища, канали, железопътни линии и пътища, за да интегрира промишлеността си с тази на своите съседи.

      Белгия често е наричана „сърцето на Европа“. Причина за това са не само географското ѝ положение, но и множеството европейски и международни институции със седалище в Брюксел. Това, от своя страна се дължи на отличната транспортна система. Страната има съвременна и безплатна пътна система, свързана е с европейската железопътна мрежа, а Антверпен е второто по големина пристанище в Европа.

       Белгия е малка, но силно развита в икономическо отношение страна. Брутният национален продукт в края на 2008г. възлиза на 506 милиарда долара. Особена стойност има промишлеността. Значително е производстовото на черни, цветнии и редки метали като кобалт и германий, кокс, бойно и ловно оръжие, автомобили, трамваи, стъкло, брилянти за бижута и технически диаманти за инструменти за рязане на метали и стъкло, цимент, химикали, килими, дантели и много други.

    Стари са традиците още от Средновековието за производство на сукно, гоблени, дантели, килими и други изделия. В по-ново време се развива добивът на въглища, което спомага за развитие на металургията. Големи количества рудни концентрат постъпват от Белгийско Конго(Заир), Люксембург, Швеция, Франция и др.

    С влизането на Белгия в Европейската общност през 1957г. са закрити над 100 нерентабилни каменовъглени шахти. Големият добив на въглища е започнал през1917г. от шахти на дълбочина 1500м.  Белгия внася въглища от Рур(Германия).

      Земен газ се внася от Нидерландия, а петрол от Норвегия, който се преработва в рафинериите на Ессо в Антверпен.

      Електроенергия се добива от три атомни централи – при Шоо на белгийско-френската граница, край Антверпен и Лиеж. Те дават половината от екектропроизводството в страната.

      Главните металургични заводи са в района на т.нар. „Черна Белгия” Лиеж – Шарлероа, в Клебен, Атюс и завод „Сидмар”. Най-големте металургични комбинати са в Угре и Куйе.

      Белгия е голям производител на олово, цинк, мед, калай, кобалт, германий, радий и редките тантал, нобий и селен. Рдуте се внасят от Конго, Канада, ЮАР и др. страни. В Олен е най-големият медодобивен завод. В Бален е големият цинкотопилен завод.