Бел ами - почтените амбиции на един кариерист

  •  

    ГИ ДЬО МОПАСАН

     

    “Бел Ами” – “почтените” амбиции на “един” кариерист

     

    Лаконичният, максимално точен и образен стил на художествено изображение на Ги дьо Мопасан превръща творческото наследство на  писателя – 6 романа и 300 разказа, в едно от най-интересните проявления на социалния реализъм в развитието на френската литература през втората половина на XIX век. Мопасан настойчиво и последователно наблюдава с критичен поглед действителността: покварата и корупцията в обществото, лицемерието и фалша в човешките отношения и най-вече баналното и пошлото в любовта. Човекът не може да бъде щастлив сред грозните социални реалности на живота, но малцина осъзнават трагедията си, от което усещането за ограбеност и безиизходица става непоносимо. Именно този процес на привидно или реално разбиране на човешкото нещастие изобразява Мопасан. Читателите сами достигат до крайните изводи. Героите сами разкриват себе си и своя характер. Авторът не натрапва своето присъствие, не коментира, а избира онези фрапиращи моменти, в които героят ще изяви най-характерното за своята индивидуалност, сам ще посочи художествения “ключ” към човешката си същност. А това, от своя страна, е най-типичната особеност за повествователния маниер на Мопасан. Писателят избира историческо събитие със социален и политически резонанс в обществената действителност на своето време, което превръща в обективна причина за последвалите събития в живота на своите герои. Така разказаната история на “един живот”, на “една” славна или безславна човешка съдба става идентична със социалните реалности на времето, а преживяното от героите – индивидуален щрих към “образа” на епохата. Това е времето на т. нар. Трета република или последните десетилетия на XIX век, когато обществено-политическият живот на Франция е поредица от зле прикрити корупционни сделки и спекулативни банково-финансови операции. Такива са художествените цели на Мопасан и при разгръщане на повествователното действие в романа “Бел Ами”, излязъл през 1885 г. и донесъл голяма популярност на своя автор, за което говорят последвалите 37 издания на творбата само две години след нейното написване и публикуване.

    Главен герой на романа “Бел Ами” е Жорж Дюроа. Той е типичен представител на онази част от младото поколение, което също се оказва без социални перспективи (подобно на Йожен дьо Растиняк – героя на Балзак от романа “Дядо Горио”, и на Жулиен Сорел – герой на романа “Червено и черно” на Стендал). Но художественият тип на човешко поведение, изобразен от Мопасан, е твърде различен от този на неговите предшественици в литературата – значими представители на созиалния реализъм. Докато Растиняк и Сорел са млади хора с възможности и амбиции, то Жорж Дюроа е млад човек без възможности, но с твърде големи амбиции. Ако първите двама нямат възможност да изявят себе си, тъй като обстоятелствата им пречат, то Дюроа използва всички възможни средства в дадените обстоятелства, за да изяви несъществуващи възможности. Намерен е типът на кариериста, художествено изобразен от Мопасан.

    Жорж Дюроа е син на нормадски селянин. Неуспял да получи добро образование, търси успех във военната кариера, която не удовлетворява амбициите му. След две години военна служба в Алжир се връща към цивилния живот. До този момент съдбата е наблагосклонна към него. Попада в неизгодна социална позиция. Останал без финансови средства и без почти никакви перспективи за развитие, той търси изход от безизходната ситуация, в която се намира. Кипи от енергия и желание за бързо преуспяване. Това Мопасан умело разкрива чрез външното портретно описание и най-вече чрез походката на героя: “Както си стъпваше напето – вродено му бе, а и такъв му беше навикът на бивш подофицер, - той се поизпъчи, засука мустаци с привично войнишко движение и хвърли наоколо си бърз поглед върху закъснелите посетители, едни от ония погледи на хубавец, които омотават като рибарска мрежа.”

    Жорж Дюроа е дошъл да покори Париж, но единственото, което притежава, е хубавата външност. Това е неговото оръжие, което демонстративно афишира. Напорист и енергичен, той няма да се поколебае да използва всички възможности, които му предоставя ролята на красавец от евтин, булеварден роман, но трябва да я получи и от най-високите “етажи” на властта. Цялата суетна амбиция на героя е в унисон с дръзката походка, зад която се крие наглостта на една низка човешка природа.

    Жорж Дюроа има усещане за различие. Той е беден и неизвестен, но това положение е временно. Предстои му славно и блестящо бъдеще, за което упорито се труди. Проявява завидна находчивост и инициативност. Дребната чиновническа служба, която успява да получи, не го задоволява и той търси изход от неблагоприятната ситуация. Намира го в лицето на видния журналист Форестие, с когото заедно са служили в колониалната френска армия в Алжир. С протекциите на Форестие Жорж Дюроа постъпва на работа в редакцията на в-к “Ла ви франсез” (“Френски живот”). Така героят влиза в журналистически талант, но това не го притеснява. Важното е да успее, а възможностите са без значение. Първоначалните неуспехи не го отчайват. Тъкмо обратното – още по-настойчиво търси начин за бърз професионален успех. Кариерата е единствено важна за бившия подофицер от колониалните войски.                     Жорж Дюроа не губи самочувствие. Убеден е, че е предопределен за бляскава обществена кариера. И той се насочва към онези среди на социално-политическия живот, които ще му донесат нужните контакти, а оттам – известност, слава и обществен престиж.

    Жорж Дюроа прониква в тъмното задкулисие на обществено-политическия живот и открива зависимостите между хората, от които извлича своите професионални “дивиденти”. Става незаменим в журналистическия “донос” и “клюката”, стриктно изпълнява поставените задачи за манипулиране на общественото мнение. Досегът с тъмната, тайната страна на политическия и делови живот му дава онези безкрайни възможности за просперитет, към който винаги се е стремил. А това означава бърз, шеметен успех.

    Използвайки безогледно всички средства, които случаят или обстоятелствата му предоставят, Жорж Дюроа бързо напредва. Той е внимателен и учтив към хората с възможности, власт и политическо влияние и презрително безразличен към социалните неудачници в живота. Жалост и милосърдие в него няма, а само хладна, практична пресметливост, която понякога стига до открит цинизъм. Жестока и безогледно груба е амбициозната природа на Жорж Дюроа. Той е готов и себе си да унизи, едва ли не да “продаде”, но да постигне целта си. Разбира успеха и кариерата като добре сключена сделка, при което нравствената цена е без значение. Почтеността и човешкото достойнство са най-малко ценени от героя. Те са излишън лукс за амбициозния човек без възможности. Важен е успехът, а не унижението. Животът на почтен и честен човек е почти наказание и то незаслужено за Жорж Дюроа. Той се стреми към бляскавите върхове на обществото, до които достига чрез протекциите на своите любовници – “почтени” съпруги на влиятелни мъже в политическите и делови среди. Оригинален и същевременно класически познат е “подходът” на Жорж Дюроа. Вместо да влезе през парадния вход, т.е. по достойнство и лични възможности във висшето общество, той предпочита първо да посети будоарите на благородните елитни дами, които скучаят сред блясъка и разкоша на своята изискана светска среда, а след това да удостои с внимание и техните високопоставени съпрузи. Това за него е почти “двойно” изпълнен дълг. Удовлетворил е емоционалните желания на съпругата, но е изпълнил и всички “достопочтени” задачи, поставени от страна на съпруга. Жорж Дюроа познава женската суета, както и силата на своя мъжки чар. Това е неговото оръжие и най-сигурното средство за победа. Влиза в “атака” и действително успява. Първа сред неговите набелязани жертви е г-жа дьо Марел.

    Целенасочен и пресметливо практичен е Жорж Дюроа в ролята на прелъстител. Чужда му е всякаква романтика. Отлично разбира, че за да постигне успех, нужно е блестящо “актьорско” превъплъщение в ролята на влюбен или поне на емоционално подвластен на тази действително красива жена: “Престори се, че не я вижда; те се гледаха внимателно няколко минути в огледалото, наблюдаваха се, дебнеха се, преди да се озоват лице срещу лице един срещу друг.

    Дюроа се обърна. Тя не беше мръднала от мястото си, изглежда чакаше. Той се спусна към нея, като мълвеше:

    - Колко ви обичам! Колко ви обичам!”

    Ролята на прелъстител е изиграна блестящо. И резултатът е поразителен: “Тя разтвори ръце и падна на гърдите му, после повдигна глава и те се целунаха продължително.” Г-жа дьо Марел не остъпва по артистизъм на изкусния Дюроа. Тя партнира блестящо на Дюроа. Изиграла своята роля,         г-жа Марел постига целта си: “...те се целунаха продължително”. И двамата герои са неискрени. Участват в пошла, любовна мелодрама, граничеща с откровената циничност на булевардните романи. Г-жа дьо Марел и Дюроа са жертви на деградиралата в нравствено и морално отношение действителност. Те не могат да се измамят помежду си, защото и двамата са предварително измамени от обществото. Но суетата и на двамата е поласкана от неискреността на другия. Особено доволен от постигнатия успех е                  Жорж Дюроа: “Той мислеше: “Че то било по-лесно, отколкото предполагах. Много добре върви”. Устните им се разделиха и той се усмихна, без да каже нито дума, стараейки се да вложи в погледа си безкрайна любов.