Бактериални инфекции и токсикози

  •  

    К У Р С О В А    Р А Б О Т А

    ПО МИКРОБИОЛОГИЯ

    НA TEMA : Б А К Т Е Р И А Л Н ИИ Н Ф Е К Ц И И   И

    Т О К С И К О З И

     

    Храните, контаминирани с патогенни бактерии, предизвикват различни заболявания. Някои бактерии, попаднали в хранителни продукти ­ месо, месни продукти, мляко, млечни продукти, яйца, се размножават и отделят отровни вещества ­– токсини. Токсините се подразделят на екзо- и ендо-токсини.

    Благоприятни фактори за това са съхранение при стайна температура (особено над 20°С), неспазване на лична хигиена. При прием на заразена храна, след минути до няколко часа (4­6), настъпват прояви на гастроентерит. Те се наричат още хранителни токсикоинфекции.

    Причинители са различни видове бактерии: стафилококи, салмонела, клостридии, шигели, ешерихия коли и др. В България най-често се срещат първите два.

    Предлозите „екзо” и „ендо” се използват в класификацията на бактериалните токсини. Основният критерии, по който се подразделят бактериалните токсини на „екзо” и „ендо” е локализирането им по отношение на живата клетка. Те се различават и по химичната си структура.

    Екзотоксините се секретират от бактериалната клетка в средата в хода на нейното развитие.Те обикновено не съдържат някакви непротеинни субстанции и повечето са антигенни, т.е. стимулират формирането на антитела.Тези токсини са термично по-нестабилни в сравнение с ендотоксините, но в същото време са по-токсични от тях. Екзотоксините се неутрализират чрез хомоложни антитела т.е. активните агенти в кръвния серум.

    Ендотоксините влизат в състава на бактериалната клетка и се освобождават в околната среда, храносмилателния тракт или тъканите при загиването и лизирането й.Те са антигени, съставени от комплекси от протеини, полизахариди и липиди. Протеинната част определя антигенността. Полизахаридната част определя имунологичната специфичност. Някои от липидите вероятно определят токсичността. Ендотоксините се произвеждат от бактериалната клетъчна стена. Тези токсини не се неутрализират от хомоложни антитела и са относително термоустойчиви.

    От там са и различните групи заболявания, който предизвикват- токсикозите са отравяния, резултат от действието на натрупаните в продуктите екзотоксини, а токсикоинфекциите се предизвикват от микроорганизми, които продуцират ендотоксини.

    Лечението се осъществява с антитокин на съответния токсин, който представлява имуноглобулин, получен от серуми от имунизирани или преболедували животни и хора.

    Първият антитоксин за дифтерия е открит през 1890г от Емил вон Бехринг и Шибасабуро Китасато, за което Бехринг получава през 1901г Нобелова награда за Физиология или Медицина. Днес антитоксините се използват при лечението на ботулизъм, дифтерия, дизентерия, газова гангрена и тетанус.

     

    Bacillus anthracis- антраксен екзотоксин

    За патогенността и вирулентността на антраксния бацил значение имат два фактора:

    Бактериалната капсула и комплексния антраксен екзотоксин.

    Комплексният антраксен екзотоксин се състои от 3 компонента, термолабилнибелтъци, намиращи се под плазмиден генетичен контрол. След отстраняването на плазмида не се синтезират токсини.

    Първият фактор е едема фактор, който е отговорен за отока и представлява аденилатциклаза. Вторият фактор се нарича протективен антиген, заради това, че има силни имуногенни свойства и индуцира антитоксични антитела в морски свинчета. Третият е известен като летален фактор, защото причинява смъртта на мишки.Самостоятелното действие на отделните фактори е много по-слабо, отколкото тяхното комбинирано действие. Проучвания показват, 4е ЕФ или ЛФ активират ПА, ЕФ + ПА са отговорни за леталната активност. Комбинацията им действа наи-мощно.

    Токсичните протеини и антифагоцитната капсула се синтезират тогава, когато се снижи съдържанието на атмосферен CO2, което е сигнал за патогена, попаднал в тъканите на гостоприемника.

    Клинична картина

    Дихателна форма

    След вдишване на Bacillus anthracis и кратък продромален период се развива остро респираторно заболяване с висока температура, хипоксия, диспнея и рентгенологични данни за разширяване на медиастинума.

    Кожна форма

    Кожна лезия, еволюираща от папула, след това везикула до тъмна хлътнала коричка, около която има оток. Лезията обикновено не е болезнена, но може да има общи оплаквания (висока температура и неразположение).

    Гастро-интестинална форма

    След консумация на сурова контаминирана храна се развива синдром на силни абдоминални болки, диария, висока температура и сепсис.

    У човека протича като кожна форма и много рядко като белодробна, стомашно-чревна или генерализирана форма