Бай Ганьо и ние

  •           90-те години на 19 век са времето,през което постепенно,но сигурно започва процесът на изживяване на еуфорията от Освобождението и вглеждането в съвременните тенденции от нашето развитие.Свободна България има належаща нужда да се съизмери с другите европейски народи,да потърси своята национална идентичност,да определи посоката на своето строителство.Така темата”ние”и „другите”се превръща в актуален обект на идейно-художествено интерпретиране,който привлича вниманието на писатели като Иван Вазов,Захари Стоянов,Стоян Михайловски,Пенчо Славейков.Алеко Константинов е измежду първите следосвобожденскси творци,които поглеждат към тази тема от ъгъла на хумористично-ироничния ракурс.Неговият пътепис„До Чикаго и назад”/1894/е първото своеобразно съизмерване на българина с чужденеца,първото съпоставяне на ”нашето” с „чуждото”.Като негово специфично продължение се явява книгата”Бай Ганьо”през 1895 година,която се превръща в неизчерпаем източник за дълбинното вникване в българската и балканска народопсихология,в манталитета не само на определени социални типове,но и на нравствени характерологии,вечни и непреходни в своята същност,универсални по човешката си проявленост.

     

    Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук,наметна си той една белгийска мантия-и всички рекоха,че бай Ганьо е вече цял европеец.

     

    Така започва Алеко Константинов своята книга”Бай Ганьо.Невероятни приключения за един съвременен българин”.Първите разкази се появяват през 1894 г.на страниците на списание „Мисъл”,а през 1895 г.”Бай Ганьо”излиза като отделна книга.Тя е разделена на две части.В първата са разказани случки и преживявания от пътуването на главния герой-Бай Ганьо,в Европа,а във втората-героят вече се”подвизава”в родината.

    Не са много произведенията в нашата литература,които се ползват с огромна популярност,като тази книга.А още по малко са литературните герои,които като Бай Ганьо”напускат”страниците на произведението,за да станат част от бита ни,да се превърнат във фолклоризирани образи на отрицателни явления в обществения ни живот.Откриваме го навсякъде около нас.Виждаме го да се вселява в популярни лица,в хора,облечени във власт.Причина за тези многобройни превъплащения на героя е  фактът,че неговите отрицателни качества могат да се обединят в две понятия,които са характерни за много хора-некултурност и непочтеност.Компилацията от тези две качества дава пълна представа за това,какво представлява байганьовщината-дума,трайно навлязва в българския език и българското национално самосъзнание.

    Безсмъртния Алеков герой Бай Ганьо и днес разсмива,отвращава и впечатлява читателя,който трудно може да остане безразличен към проявите му.Те носят белезите на своето време и на социалната му същност.

    Бай Ганьо е образ-тип.Внего се откриват чертите и морала на прослойката,към която принадлежи.Това е новооформящият се буржоа,който усеща силата на властта,парите и няма желание за културна промяна.Той е необразован,груб,скъперник,егоист,лишен от всякакви нравствени чувства,у когото келепират заменя патриотизма.Бай Ганьо произлиза от недрата на българския народ.В неговия образ авторът  осмива явления като политиканство,печелбарство и груб социален егоизъм,характерни за 90-те години на 19 век.

    Читателят е наясно и със социалната същност на проявите му.Бай Ганьо е човек със социални възможности,с голям предприемачески дух.Той пътува за Виена,защото възнамерява да я покори с гюловото масло.Героят едновременно е търговец и в същото време силно пресметлив човек,тези му качества го водят до комични и гротескови самоограничения.У него пестеливостта се изражда в скъперничество.Моралната деформация,свързана с недалечното минало на българина,не позволава да поеме отговорност  и задължения спрямо другите.Това остаряло мислене го прави морално нечувствителен.Бай Ганьо не плаща сметки:”Имал си бол пари-платил си я”,а използва старата чорбаджийска максима да не се плаща там,където това може да стане.Той е далеч и от желанието за духовно обогатяване.„Какво ще й гледам на Виена,град като град:хора,къщи,салтанати и дето отидеш все гуд моргин,все пари искат.”Философията на живота за него са парите.Те определят интереса на героя,те определят и неговото поведение.Той приема,че всичко се купува с пари.Затова няма почтително отношение към другите,непознатите.

    Бай Ганьо търси изгодата,употребява хората и всичко,до което се докосне мисълта му.Затова Алековият герой няма политически възгледи,а е безпринципен,недоверчив и страхлив.Той демонстрира егоистична лична загриженост за своите икономически интереси.Бай Ганьо следва морала и ценностите и на старата еснафска,и на новата буржоазна прослойка.Изключително трезв,героят може да мисли вярно,да дава точна преценка.Но личностните нравствени ценности са заменени с практицизъм и студена пресметливост.Първоначалната му изява(търговийката)намира все по голямо поприще(„предприятийца”).Във всяко свое действие Бай Ганьо иска да”удари кьоравото”,да намери келепир.Тези думи стават емблематични за Алековият герой.Езикът на персонажа напомня за социалната му същност.Вобщуването си с чужденците Бай Ганьо изпада в смешни и нелепи ситуации(Бай Ганьо на гости”, Бай Ганьо на изложението в Прага),което засилва впечатляващата ограниченост на героя.Невъзможното да изкаже с думи,той го заменя с жестове,служи си с жаргони.Такъв арогантен и безпардонен език е социално разобличаващ героя с неговата смесица от„агарянски ямурлук”и европейски претенции.

    „Бай Ганьо” показва изцяло в нова светлина новооформящият се буржоа.Героят на Алеко никога не е в опозиция.Той е силно повратлив,защото следва народната поговорка„Преклонена глава сабя не я сече”.Това е важен белег за социалният тип,който е приспособим за постигане на личните си цели още в еснафа.Заявил готовност да получи политическо поприще(„па и мене нали ми се иска-я депутат да ме изберат,я кмет”)в България,Алековият герой става страшен,брутален,защото се превръща в манипулатор и тиранин,чиято природа няма граници.Затова се променят и имената на разказвачите,представящи неговите случки.Те са с псевдоними и никога не споделят събитията като лично участващи в тях.Настъпва дистанциране от поведението на героя.Той не е представител на народа,а на онази прослойка,която за постигане на целите си не избира методите-устремилият се към управлението парвеню.Ти,господине мой,тури ме в която щеш околия и ми покажи,когото щеш да ти избера.Едно магаре тури за кандидат,и магарето ще ти избера,майка му стара.

    Безпринципен и напълно чужд на идеал или почтена политическа кауза,героят усеща силният натиск и несигурност от страна на политическите фигури.Той е убеден,че може да се вмести в това пространство,като използва ключови думи за националната идеология и космос(благородни патриоти, образовани и възпитани държавни мъже,да се прегърнем братски хем с русите,хем с немците”).В това объркано време с особени нрави социалното и моралното у героя се хармонизират.Само нравствено ограничен човек може да си позволи гавра с националните идеали и с отечеството.По време на избори всичко е купено,проявява се домашнатаетикаи човекът,носещ белезите на националното желание за благоденствие,е подложен на морален и физически тормоз.Това е страшна сатира за нрави,в които думите не значат нищо,защото по важни са личните цели и интереси.