Атентатът срещу Джон Кенеди

  •  

                  Джон Фиджералд Кенеди е роден на 29 май 1917 г. Произхожда от ирландските католици, заминали в САЩ през деветнадесети век. Последователно учи в Кънектикът, Принстън и Харвард. Голяма част от неговото семейство се занимава с политика и е един от стълбовете на демократическата партия. В крайна сметка Кенеди завършва Харвард през 1940 г. През 1941 г. не е взет в армията по здравословни причини, но благодарение на влиятелния си баща започва да служи във флота през 1943 г. Стига до чин лейтенант.

    От 1947 до 1953 г. е конгресмен в окръг Бостън. През 1952 година Кенеди се кандидатира за Сената с лозунга „ Кенеди ще направи повече за Масачузетс.” Победата му е неочаквана. Той успява да вземе поста на борещия се за втори мандат републиканец Хенри Лодж, мл. с преднина от около 70 000 гласа.

    През1956  г, Кенеди провежда кампания за кандидатурата на Демократическата партия за вицепрезидент на конвента, но делегатите се спират на сенатора от Тенеси Естес Кефор. Въпреки всичко това помага за издигането на репутацията му в средите на Демократическата партия. Пример за политическата приспособимост на Кенеди преди кампанията от 1960 г. е отношението му към Закона за гражданските права от 1957 г. Той гласува за окончателното му приемане, като по рано приема поправка към него, която до известна степен го обезсмисля. Всичко това му дава възможност да каже и на двете страни, че ги е подкрепил.

    През 1960 година декларира своето намерение да се кандидатира за президент. На първичните избори на Демократическата партия негови конкуренти са Хърбърт Хъмфри от Минесота, сенатора Линдън Б. Джонсън от Тексас и Адлай Стивънсън кандидат-президент на Демократическата партия за изборите през 1952 и 1956 година. Кенеди печели първичните избори в Уисконсин и Западна Вирджиния. Впоследствие посещава въглищните мини и търси подкрепата на миньорите, които по принцип са силно консервативни протестанти, гледащи с недоверие католика Кенеди. Победата на Кенеди в Западна Вирджиния е решаваща за успеха на номинацията му. На 13 юли 1960 г. Демократическата партия издига Кенеди за свой кандидат на изборите за президент. Въпреки острите сблъсъци с конкурента си Линдън Джонсън, Кенеди го посочва за кандидат за вицепрезидент, защото се нуждае от силата на Джонсън в Юга, за да спечели в очертаващите се като най-оспорвани избори от 1916 г. Основни теми по време на кампанията са ситуацията в Куба, стимулирането на икономическото развитие, военните и космическите програми и съревнованието със СССР. За да успокои страховете, че неговата римокатолическа вяра ще влияе при взимането на решения JFK произнася своята прочута реч в Хюстън, Тексас на 12 септември 1960 година, ” Аз не съм католическият кандидат за президент. Аз съм кандидатът на Демократическата партия за президент, който по стечение на обстоятелствата е католик. Аз не говоря от името на църквата по обществените въпроси, нито тя говори от мое име. ”

    През септември и октомври се провеждат президентските дебати, като за първи път се излъчват по телевизията. В тях участват двамата основни претенденти Кенеди и кандидатът на Републиканската партия Ричард Никсън . Никсън оставя лошо впечатление. Напрегнат е, поти се, небръснат е, което силно контрастира със спокойствието и добрия външен вид на Кенеди. Излъчването на дебатите по телевизията е повратна точка в политическия живот на страната, който става още по-тясно свързан със средствата за масова информация и най-вече с влиянието на телевизията. На изборите от 08 ноември 1960  г., Кенеди побеждава Никсън с изключително малка преднина от две десети от процента.

    На лице са изключително сериозно обвинения за изборни измами в Тексас и Илинойс, които, според някой мнения, костват президентството на Никсън. Има необичайно голяма разлика в гласовете в Чикаго, която е обявена след като цял Илинойс е гласувал. Единствената промяна след официалното преброяване на гласовете е,решението, че Кенеди печели в Хавай.

    Във външнополитически план, управлението на Кенеди е бурно и изпълнено с важни събития. Така наречената Операция при залива на прасетата е опит да бъде свален кубинския лидер Фидел Кастро. 1500-те тренирани в САЩ емигранти, които са изпратени да свалят Кастро, са арестувани и по-късно освободени срещу откуп. Това е провал за Кенеди.

    Кубинската ракетна криза започва на 14 октомври 1962 г. САЩ узнават за руски ракети в Куба и са на прага на ядрена война със Съветския съюз. В крайна сметка двете страни се разбират, но това показва на Кенеди, че трябва да води по-внимателна политика спрямо СССР.

    Кенеди е отявлен противник на комунизма и го показва с действията си в Южна Америка, където прави опити да възпре настъплението му и в Западна Германия след изграждането на Берлинската стена.

                  Във вътрешнополитически план управлението на Кенеди е свързано с борбата за равни права на чернокожите. Американският президент ги подкрепя, което му спечелва доста голяма популярност сред тях.

    Кенеди подкрепя и Космическата програма на САЩ. Имиджът на президентското семейство като цяло е добър, въпреки множеството семейни трагедии. Семейство Кенеди се интересува от изкуство, история, мода, кино.

                  Казаното дотук не предвещава това, което се случва на 22 ноември 1963 г. в град Далас, щата Тексас.

     

                  На 22 ноември 1963 година в 11:40 минути на далаското летище каца самолетът, в който тогава пътува Джон Кенеди. Пет минути преди него е кацнал вицепрезидента Линдън Джонсън. Двамата пътуват в различни самолети, за да предотвратят оставането на САЩ без държавен глава при евентуална катастрофа. Кенеди е в Тексас, за да укрепи позициите си, тъй като този щат симпатизира повече на изборния му конкурент Ричард Никсън.

                  Подготовката на програмата и маршрута на Кенеди била възложена на губернатора на щата Тексас Конъли и на специалния помощник на президента – О'Донъли. Било решено, че в Далас за пътуването с автомобил от аерогарата до мястото, където градските власти планирали да дадат обяд на президента, ще бъдат отделени 45 минути. На 19 ноември в даласките вестници бил публикуван маршрутът на президентския кортеж. На един от участъците му лимузината на президента трябвало да върви по „Елм стрийт“, постепенно спускаща се под железопътен виадукт. Секретните служби на САЩ не възразили против маршрута, както и против пътуването на Кенеди в открит, незащитен автомобил.

                  В 11:50 местно време президентския кортеж се отправил от летището за града. В първата кола на задната седалка седели Кенеди и съпругата му, а на срещуположната – губернаторът на щата със съпругата си. На предната седалка на автомобила били настанени двама агенти на секретните служби за охрана на президента. Непосредствено след лимузината на Кенеди вървяла втората кола, в която имало още осем агенти на службите. Трета била лимузината на вицепрезидента Джонсън, след която имало още една кола с охранители. Зад нея се проточил кортеж от автомобили на посрещналите Кенеди представители на града и щата и журналисти.

                  Предградията на Далас останали назад. Президентският ескорт излязъл на „Мейн стрийт“, основната артерия на търговския район на града, пресичаща го от изток на запад.

                  В края на „Мейн стрийт“ колоната от автомобили завила наляво по „Хюстън стрийт“. Отпред на кръстовището на „Хюстън стрийт“ с „Елм стрийт“, се издигало осеметажно оранжево тухлено здание. Това бил книжарски склад. Един от часовниците на сградата показвал 12:30 часа. Лимузината на президента бавно направила левия завой по „Елм стрийт“. Секунда по-късно в бърза последователност се раздали сухите покашляния на изстрелите. По-късно очевидците на убийството на Кенеди твърдели, че е стреляно както от книжарския склад, така и от страната на железопътния виндукт. Последното обаче упорито се отричало от официалното следствие. Джон Кенеди бил смъртоносно ранен в шията и в главата. Той починал в 13:34 в болницата в отделението за неотложна помощ.

                  В 13:34 ч. Вицепрезидентът Джонсън автоматично станал президент на САЩ.

    В 13:46 ч. Сенатът на САЩ прекъснал работата си. В 13:47 ч. Затворили борсата в Ню Йорк. В 17:53 ч. Бронзовият ковчег с тялото на президента Кенеди е доставен във Вашингтон. В 18:23 ч. Новият президент на страната свикал съвещание с лидерите на двете партии в конгреса. В 20:00 ч. На Осуалд е предявено официално обвинение за убийство.

                  Още от първите дни на убийството на Кенеди всички, естествено, се вълнували от въпроса кой все пак е бил истинския му убиец. И до ден денешен това не е сигурно. Човекът, към когото е предявено обвинение – Лий Харви Осуалд бил застрелян в полицейския участък от собственика на нощен клуб – Джек Раби и след това умрял в затворническата болница.

                  Лий Харви Осуалд като служител на книгохранилището на тексаско училище имал достъп до прозореца на шестия етаж, откъдето било много удобно за стрелба със снайпер. По време на преминаването на кортежа от автомобили Осуалд стрелял два или три пъти (според различните версии), ранявайки смъртоносно Кенеди и тежко губернатора на щата Конъли. След изстрела Осуалд скрил пушката и без да бърза напуснал сградата. Той си отишъл вкъщи, взел пистолет и отново излязъл на улицата. Когато го спрял далаският полицай Дж. Т. Типит, Осуалд стрелял четири пъти в него и отишъл на кино, но бил задържан. Като видял полицаите, той се опитал да окаже съпротива, но постолетът засякъл. Осуалд отричал да е убивал президента, въпреки, че отпечатъците му били намерени върху оръжието на престъплението. За Осуълд има много версии – от това, че е съветски шпионин или агент на ЦРУ, до това, че е просто луд. За него е известно, че е симпатизирал на комунистите в СССР и прекратил военната си служба, понеже бил осакатен.