Атанас Далчев

  •  

    `              А Т А Н А С   Д А Л Ч Е В

    1/ 12.VІ.1904г. : Солун – 17.І.1978г.: София / = 74 години

        

    „Обвиняват ме,че съм печатал само добрите си стихотворения, а лошите съм криел.Не, моята хитрост е още по-голяма: аз пиша само добрите.”

                                                                              Ат. Далчев

    О Ц Е Н К И : ФИЛОСОФ, самовглъбен, аналитичен, рефлективен.

    Биографични данни :

    - родно място: Солун

    - семейство :

       +баща – адвокат; народен представител на българите от Серска област в турския        парламент;

       + брат : скулптор / Любомир Далчев/

       +семейството се мести принудително в София след втората  балканска война

    - учение : завършва - гимназия в София;

                                      - философия и педагогика  в СУ,1927г.

    - занимания:

       + издава поетически сборник „Мост”;

       + в литературния кръг „Стрелец”;

       + сътрудничи активно в литературния печат ;

       + слуша лекции: история на изкуството , в Италия, в Парижкия университет;

       + работи като:

                       учител по БЕ, по Френски език;

                       училищен инспектор;

                       чиновник;

                       п р е в о д а ч     и   р е д а к т о р;

                      от 1947г. – р е д а к т о р на  сп.”Пламък”;

    - знае : френски, руски, испански и немски език;

    - живот : затворен, бягство от публични изяви ; лишен от сътресения и бурни емоции;

    - сем. : съпруга – Анастасия Атанасова; 3 дъщери и 1 син;

    - умира в София – 17.І.1978г.  

     

    Т В О Р Ч Е С Т В О  : уникално, в висока  стойност, стремеж  към  вглъбяване.

    -п ъ р в и  т в о р б и :

       + първи отпечатани творби : 10 стихотворения в колективния сб. „Мост”/ Димитър Пантелеев и Георги Караиванов /;

       +  първа книга : Сб. „Прозорец” , 1926г.

    - 1967г.  издаден на френски език сборник със стихове – с голям успех, бързо превеждан

    - ж а н р о в а     х а р а к т е р и с т и к а :

       + стихосбирки :”Прозорец”,1926г.; „Стихотворения”,1928г.; „Париж”,1930г.; „Ангелът на Шартър”,1943г.;

       + „Фрагменти”,1967г. – афоризми и импресии за: поезията, литературата, критиката;

      + Хумористични и сатирични  произведения – епиграми, басни; 1957 -1960г.

       + Преводи на : френски, руски, испански, немски.

    - П О Е З И Я Т А му : едно от най-интересните явления в българската литература;

                            : значимост: 1. Художественото й новаторство

                                                  2. Дълбочината, с която е осмислена екзистенциалната проблематика;

                            : не е поет на патоса, призива, лесния оптимизъм;

                            : предпочита да изследва  трагизма на битието :самотата, мълчанието, изпитанието на живота;

                            : представя сложната съдба на човека; многобройните сили и зависимости които го управляват – този човек  _е обременен от памет, знания и книги;

                                                              _в същото време : много малко знае за себе си и за смислеността на собственото му битие;

                            Това поражда  Г Л А В Н И Я   П Р О Б Л Е М  на Далчевата поезия : как може да се гарантира смислеността на живота, кагато сме обречени на преходност и смърт и самият живот застрашително се превръща в зона на безследно изчезване, на анонимността.

    - О С О Б Е Н О С Т И  на поезията му :

          + отрицание на символизма,

          + урбанистични сюжети,

          + елементи на екзистенциализъм.

    - Т Е Н Д Е Н Ц И И  в творчеството му :

         + пише все по-рядко поезия – ключ за разбиране:стеремеж към „вдълбочаване”/според Ат.Далчев – нехарактерен за”богатите на събития епохи”: хората = повърхностни/;

          + твори поезия само – на спокойствие,видял света с очите на ума, прочел зад контурите и цветовете  на предментия свят тайните на битието на човешките изживявания;

          + творенето= визиране във вещите, за да открие поетично значимото ;

          + тенденция към отрезвяване на човешките  изживявания/”тук и сега”/.

    - Т В О Р Ч Е С К И   Т Ъ Р С Е Н И Я :

          + символизъм,

          + постсимволизъм,

          + диаболизъм,

          + към групата на поетите   хуманисти.

    - Х У Д О Ж Е С Т В Е Н    П Р И Н Ц И П  на Ат. Далчев :”цветовете и формите преди всичко”.

    - О Б Е К Т    на  И З О Б Р А Ж Е Н И Е :

          + предметният детайл на прозаичното ежедневие – в художествена картина на света,

          + призив към вглеждане в него : да открие същността му /= форма на битието/;

          + естетизиране на обикновеното, дори на  г р о з н о т о / уродливото/. АКАЛОГРАФИЯ = любов към грозното

    В това  – Н О В А Т О Р С Т В О то  на Далчев +  усетът към грозното, непривлекателното /характерни за Далчевата поезия/ + С П Е Ц И Ф И Ч Н О Т О  за него:1.темата за дяволското,

             2.безнадеждност – тоталността на поезията,

             3.предмети: огледало, прозорец, часовник /време на забрава/.

    - 4  В А Ж Н И    А С П Е К Т А   на Далчевата   ФИЛОСОФСКА  поезия :

          1. Човекът – само настояще,много мъдрост – тъга, терзание,

                             - битие: към смъртта /плаши се от нея – самоизключил се от кръговрата/,

                             - времето  му – временно;

          2. Изразни средства :

                             - Думите : същ. имена – много;

                                                Прилагателни – пестелив на епитети и сравнения;

                                                                         = цветове : бяло, черно , ж ъ л т о;

                                                Глаголи – слабо, съзерцателност.

                              - Ритъм – близък до прозата.

           3. Форма и съдържание -  познатите мотиви в нова  форма. Мотиви: противопоставяне на ДУХ и МАТЕРИЯ; греховност; война, любов /

          4. Проблеми :

              +  конфликт и мъдро помиряване между дух и материя;

              + скръбно отчаяние;

              + познание;

              + самота.

    - О С Н О В Н И   М О Т И В И  в творчеството :

          + неизбежна, нуемолима смърт,

          + прочетената книга на живота – асоциативно пренася мисълта за идващата смърт,

          + страданието на хората от крайните градски квартали,социалната нищета и обреченост на човека,който е в плен на бедността,

          + неизживеният живот,печалното, безплодното, безсмислено съществуване,лишено от радост и надежда,тъжното усещане за неизпитаното щастие,

          + тъжният житейски път, белязан с мрачния знак на вечното повторение: абсурдно движение без цел и посока, пътят на смъртта, безнадеждността и отчаянието,

          + скръбното завръщане в бащината къща, обитавана единствено от безутешни спомени, неспирно течащото време, оставило злокобния си отпечатък върху предметния свят,

          + чудото, вълшебството, очарованието на приказното, въображаемото, красотата на детското възприятие на света; сакрализация на детската душа като единствения неомърсен извор на доброто,

          + тясното, затвореното пространство, изолирано от външния свят , хермитизирано битие, проникнато от тотална разруха, от необратим разпад; а н т и н о м и я т а  на човешкото присъствие – отсъствие.

    - С И М В О Л Н И   О Б Р А З И   в поезията:

          + къщата, стаята, стените, прозорците, вратата,огледалото, часовникът,

          + градът, мракът, нощта, дъждът, вятърът, пътят, есента,

          + зимата, снегът; книгата, детето, обикновеният човек.

     

     

    ОБЛИКЪТ на 20-те години на ХХвек :1.Търсещо, нетърпеливо време;

                                                                      2.Песимистично време

    Д А Л Ч Е В  - к л ю ч о в а    ф и г у р а през този период, защото :

          + създава послания, надживели собственото му време,

          + малко по обем творчество, но с него   у т в ъ р ж д а в а :

                                                                               -свой специфичен поглед към света,

                                                                               - създава традиция,

                                                                               - превръща се в учител на различни  поетически поколения.

                            - п о е з и я т а   му : с устойчивото име „Ф И Л О С О Ф С К А „, защото: