Атанас Далчев

  • Атанас Далчев


    (1904-1978)

     

    1. Биография - Далчев се ражда в Солун, който тогава е в границата на турската империя. Баща му е адвокат и едновременно с това преподава български език в българската гимназия в Солун. Когато през 1908г. в империята побеждава младотурската революция и българите получават правота на свои депутати в парламента, бащата на Далчев е избран за народен представител от групата на Яне Сандански. Семейството се мести в Цариград и там бъдещият поет тръгва на училище. Когато избухва Балканската война обаче антибългарското настроение в Турция става много силно, бащата на Далчев получава заплахи, а къщата им е подпалена и семейството се мести в София. През 1922г. Далчев завършва Класическата гимназия и се записва да учи философия и педагогика в Софийския университет. Прекъсва следването си през 1926г. Следващата година заминава за Италия и завършва там курс по история на изкуствата. Дипломира се в СУ през 1928г. и заминава за Париж, където учи две години за преподавател на френски език. Връща се в България през 1930г. и до 1944г. работи последователно като преподавател по български език, като директор на училище и като инспектор на министерството и образованието. Изключение прави това, че през 1936г. е изпратен като учител по български език в българската гимназия в Цариград, но заради миналото на бащата му турското правителство не му позволява да работи. След преврата през 1944г. изпада в немилост, остава без работа и му е забранено да печата стихотворенията си. Затова се отдава на превеждане от френски език и затова получава най-престижната световна награда за преводаческо изкуство  "Хердеровата награда" на Виенския университет.През 1965г. е реабилитиран и до края на живота си работи като редактор в различни списания.

    2. Творчество на Далчев


    а) поезия - през 1923г. излиза първата му стихосбирка, наречена "Мост" и е издадена в съавторство с друг поет - Димитър Пантелеев и в нея все още се чувства влиянието на символизма. По-късно с Димитър Пантелеев и други български интелектуалци. Далчев създава новия литературен кръг "Стрелец". В кръга си поставя две големи литературни задачи. Първата е да се противопостави на символизма и експресионизма, като въведе в българската литература едно ново европейско литературно течение, което се наричанова предметност или предметизъм. Втората задача е заедно с един кръг от българската художници, който носи името "Родно изкуство", да върне българското изкуство назад към корените на фолклора и на реализма. Именно като част от програмата "Стрелец" Далчев издава първите си вече самостоятелни сбирки, които са издържани в духа на новата предметност. Това са стихосбирката "Прозорец" (1924г) и "Стихотворения" (1928г). Впечатленията си от Франция той отразява от нова сбирка, която се нарича "Париж" и излиза през 1930г. През 1943г по собствена преценка той събира най-добрите си стихове от тези три сбирки и ги обединява в нова, която се нарича "Ангелът на Шартър". След като е реабилитиран през 1965г събира последните си ненапечатани творби в нова сбирка - "Стихотворения". През 1972г неговият най-близък приятел поетът и сатирик Радой Ралин, подбира най-доброто и го издава в стихосбирката "Балкана".

    б) проза - докато е в немилост и не печатат стихотворенията му, Далчев се създава традицията да пише кратки философски мисли, оформени като сентенции. По-късно  ги издава в единствената си прозаична книга "Фрагменти".

     

     

     

     

     

     

    Философската предметистка поезия на Атанас Далчев
    "Къщата"