Аспекти на носталгичността в 'Естетсвен роман' на Георги Господинов

  • Аспекти на носталгичността в „Естествен роман” на

    Георги Господинов

     

                                                            Съдържание:

     

     

    Съдържание............................................................................................................стр. 2

    Резюме...............................................................................................................стр. 3 - 4

    Увод........................................................................................................................стр. 5

    Теза....................................................................................................................стр. 5 – 7

    Носталгията по детството..............................................................................стр. 7 - 11

    Носталгията по любовта..............................................................................стр. 11 - 15

    Носталгия по езика и загубените ценности...............................................стр. 15 - 17

    Заключение....................................................................................................стр. 17 -18

    Библиография.......................................................................................................стр. 19

     

    Резюме

     

    „Естествен роман” на Георги Господинов забележително маркира постмодернистичното движение в българската литературата от края на 90-те години на миналия век. Писателятумело създава един увлекателен роман „за нищото” , както той сам го определя, за да го превърне в книга съставена от начала – начала от разкази, истории, романи, начала от библии, пътетиси, начала от начала и т.н. Или по-скоро авторът има амбицията да създаде роман от първоначала, защото е воден от усещането за „размагьосания свят” и еднообразното ежедневие.

    В романа е ясно очертана представата на постмодерния съвременен човек за разпиления и разпаднал се свят. Невъзможността нещата да бъдат назовани води до копнеж за преназоваването им, пресъздаване на околния свят, копнеж, който се проявява във всички нива на текста на Георги Господинов. Освен за цялостта на един изгубил се свят, той изпитва носталгия към детсвото, пропиляната любов и силата на думите и езика. Липсват му безгрижието, детската наивност, страстта за опознаване на света, елементарността, с която децата обясняват всичко. Неговият герой осъзнава, че това са неща, които се стопяват неусетно с времето и се превръщат в невъзвращаем спомен. Въпреки че в романа се вплитат многобройни истории, най-лесно откриваем е сюжетът за развода на героя. Досегашният му съвместен живот със съпругата му е разрушен, той тъгува за неосъществената и провалена любов помежду им. Според героя човешките отношения се разпадат, защото думите са се обезценили. Носталгията по езика е резултат от проблематичната човешка идентичност и неспособността на отделната личност да изгради цялостен, завършен и автентичен образ на битието.

    Разколебаването в ценностите, разочарованието от съвременното общество, но най-вече отчуждаването на индивида от самия себе си го карат не само да се затвори в копнежа по отминалите времена, но и да потърси нови основания за пребиваване в света.

                  „Естествен роман”, който не е толкова роман, колкото анализ на „естествения” свят, е едно от най-добрите дебютни изпълнения, издавани в края на миналия век. Георги Господинов умело успява да предаде една завладяваща история под формата на невлизащ в никакви категории роман, колкото безмилостен и мрачен, толкова и комичен. Творчеството на Господинов се радва на успех както в България, така и в Европа именно заради заразителната лекота на повествованието, заради темите с различно естество, заради езиковата талантливост. Множество критици, особенно чуждестранни, го смятат за създател и предвестник на нова литературна форма, иноватор в съвременната литература. Чрез „Естествен роман” Георги Господинов потвърждава положителната рецепция, демонстрирайки овладян метафоричен изказ и умело преминаване през различни стилове и жанрове. Романът разчупва стереотипите чрез фрагментарността си, чрез провокативния речник и новаторското композиране. „Естествен роман” звучи предизвикателно и актуално поради експериментите с езика, многопластието си и поради онази чувствителност, характерна за светоусещането на постмодернистичния човек. Творбата завладява чрез своята спонтанност, развитието на сюжета в процеса на самото четене, многобройните „естествени” истории като тази на „клозета” – „ единственото място, освободено от всякакъв контрол”. На фона на тази поливалентност е едва доловима фабулата с развода на разказвача, но едновременно с нея следват множество други истории, които от своя страна не са толкова плътни и забележими, но са не по-малко мощни и значими, смислопораждащи.

    Взирайки се в света от малки разместени фрагменти, представляващи цялото, наречено живот, се прокрадва носталгията по едни изгубени времена. В първоначалното си значение носталгия означава тъга по родината, но романът й чертае друго измерение - като тъга по миналото, по невъзвръщаемото, по загубеното. Носталгията се изразява в спомени, които често са емоционални, защото в себе си утаяват магическото очарование на преминалото време, оставило в паметта най – яркото и най – желаното. Тя като че ли се стреми да открие вълшебна формула, чрез която да консервира предишни истории. Георги Господинов разчита на носталгията в най – чистия й вид, защото това е начин да мисли, да преоценява настоящето. „Естествен роман” ритуализира срещата на читателя с миналото и му предлага приказен свят, лишен от неразрешими конфликти и усложнения за разлика от безизходността на сегашното. За него миналото е многоизмерно в него той открива само великото, трогателното и наивното, но не спестява и дистанцираността на иронията и самоиронията. Завръщането назад не буди посредствено умиление, а маркира детството, любовта и езика като понятия, които конструират всяка отделна личност и биография.

                  В романа диапазонът на носталгичността обхваща детството на главния герой, тъгата по изгубен свят, в който е имало наследени ценности, ясни правила, но и свобода от предрасъдъци. Спомените отвеждат разказвача на черешата в детството му, където всичко е все още неопорочено от жестоката реалност. Носталгията поражда чувство за изгубеност, поради отчуждаване от автентичната същност на човека. Светлана Байм разграничава два вида носталгия – рефлективна и реставрационна. Тази в романа спада към първия тип т.е. съзерцанието, копнежът, спомнянето без опит за реконструиране на миналото, това е вид лична носталгия.