Асен Разцветников

  • РЕФЕРАТ

    Детска литература


    Предучилищна педагогика и английски език

     

    Асен  Разцветников

     

     

    На Асен Разцветников с право принадлежи едно от първите места в редовете на най-талантливите творци на българската детска литература. Той е оставил ненадминати образци на поетичното творчество за деца. Роден е през 1897г. в с.Драганво ,Великотърновско. Изпитвал влиянието на социалистическите идеи още като гимназист във Велико Търново,той става един от най-активните и най-даровити сътрудници на партийните издания след 1920г.,когато е студент в София. След  жестокия погром на Септемврийското въстаниеРазцветников  издава стихосбирката „Жертвени клади”  (1924),в която възпявя жертвеността,трагизма на борбата и изразява революционната вяра в крайната победа на пролетарското дело. „Жертвени клади ”  е  един от върховете на „септемврийската  ни поезия”.

    Годините на терор и мракобесие ,както както и изживени лични драми ,водят чувствения поет до дълбока душевна криза. Той постепенно се откъсва от борбата и това се отразява върху  идейно-емоционалнотосъдържание на по-късното му творчество. Започналата така бляскаво като увърждаване на революцията,неговата поезия рано изгубва своя граждански патос и става израз на безнадеждност и отчаяние.Но въпреки идейните си лутания поетът остава искрен патриот и хуманист,който противопоставя творчесвото си на дехуманизацията на своето време. Стройността на стиха ,изящността на словото ,съвършенстото на композициятя на поетичните творби,които отличават неговата поезия през 30-години на 20век,са безспорни етнически завоевания на нашата литература.

    През този период Разцветников прави високохудожествени преводи от старогръцки,немски и френски език и бързо завоюва име на един от най-талантливите детски поети. В целокупното му творчество странно съжителстват две противоположни настроения :самотен певец на една лична драматична съдбав творбите за  възрастни в същото време той пише стихотворения за деца ,бликащи жизнерадост,ведрина и веселие . „Сякаш той беше поделил емоционалното съдържание на своето творчество :скъбта и тъжните размисли-за възрастните ,светлата радост  и  оптимизма-за  децата, -пише Георги Цанев.

    От  1925г. Асен  Разцветников сътрудничи в периодичния печат за деца. Неговите стихотворения ,приказки,залъгалкии ,гатанкиса събрани в много книги: „Юнак Гого” (1931), „От нищо-нещо” (1932), „Деветият брат” (1934 , „Хороводец  Патаран ” (1936) , „Гатанки ” (1939) и др.

    Посрещнал с радост пободата на Девети септември  1944г . ,Асен Разцветников създава творби за деца с нова тематика и нови идейни мотиви. Неговите произведения влизат в кгигите: „Щурчово конче” (1948), „Голямата баница”  (1949), „Сговорна дружина” (1950).

    Асен Разцветников умира през 1951г.

    Лириката на Разцветников е възторжена възхвала на детството и природата. Той пресъздава българскиая пейзаж през очите на впечатлителното дете ,израстнало с песни и преданията на своя нярод. Творческите му предпочитаниякъм романтичното ,фантастичното ,баладичното услесняват  въздействието на поетичната образност на стихотворенията му върху детското въображение. Природната картина,която той рисува ,носи в себе си съзерцание и динамика едновременно :свят на пъстрота и на постоянна промяна . вечният кръговрат ,тържеството на възраждащия се живот поетът  ту обагря с романтична тайственост ( „Април”, „Майка”),  ту рисува с многоцветието на наивна фолклорна обстоятелственост( „От що се земя разтвори”, „Мартина шестня”).

    Основен белег на неговото лиричнотворчество за деца е одухотворяването на природа. Чрез този творчески похват на фолклорна поетика Разцветников доближава природата непосредствено до жизнерадостното детско световъзприемане и буди емоционален отклик към многоликата й красота. Поетът рисува две основни състоянияна природата :тревожно очаквана на приближаващата зима и буйно пролетно ликуване. Смянятя на годишните времена носи богата емоционална гама:възторг и размисъл ,неудържима радост и стаена тъга. Също в духа на фолклорната традиция той олицитворява абстрактните понятия в познати конкретни образи : „къщницата есен”  е грижлива стопанка,която иде де скъта храната , „да спусне облачни завеси над изгорелите поля” и да изпрати пролетни птички( „Тя иде” ).

    Чистите багри на картината :спокойната синева на небето и бялата трепетлика ,която отронва първия златен лист ,приидават на стихотворението „Сбогом” необикновена художествена конкретност. Мотивът за раздялата –един от предпочитаните мотиви в народната лирика –тук се разработва като интимна сцена между отлитащите птички и дървото ,което приютява техните гнезда. Образите са одухотворени от фантазията ,стоплени са от простичкото искрено чувство на нежна тъга. Стихът е много музикален и подсилва настроението на тревога и мечтателност.

    Често поетът представя природата чрез един свиден за човека образ-майката. Чувството за сигурност и защита под грижовния майчин поглед,познато от най-ранно детство ,Разцветников изразява с топли и изразителни народни думи:

    Нежна пролет-майка съща -                                                                                       с тъмна черга ги завива,

    В хладни нощи га прегръща,                                                                                      па ги люлка и приспива...

    ( „Майка”)

    Събуждането на живота в природата поетът рисува като буйно тържество , което разтърсва земята и разпуква пъпките на гарата . Поетичната хипербула придава по-голяма зримост и конкретност на картината на напътстването на пролетта. „От що се земя разтвори” представя  в свежи образи красотата на нашите поля и гори:

    Теменужките пееха ,                                                            и минзухари ихкаха,

    Ситно се хоро виеха ,                                                           с черни ботуши тропаха,

    зелени поли мятаха,                                                             зелени саби въртяха.

    сини забрадки виеха.

    Одухотворяването на природата у Разцветников е действено средство да се пробуди хуманно чувство на уважение към развновидните форми на живота в нея. Чрез естетическото преживяване на природната красота у децата се развива порив към красотата ,възпитава се чувството на синовна привързаност към Отечеството.

    Стихотворението „Сънчо” е сърдечна приспивна песен ,пропита с братска обич и топлота. Тук е поетично конкретизираният образ на Сънчо,който с чудна колесница ще отведе детето в свойте палати. Чрез стилизацията на умело подбрани образи от фолклора е представена и обстановката ,в която се намират двете деца –сестрата и малкото братче. Тя е в хармонично единство  с чудния свят на сънищата от народната приспивна песен .