Архетипове и колективно несъзнавано в теорията на юнг

  •  

    Карл Густав Юнг е швейцарски психолог и психиатър. Създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“.Едно от централните понятия в теорията на Юнг е колективното несъзнавано.

    В термина несъзнавано Юнг включва лично несъзнавано, което e резултат от индивидуалната история на индивида. То се състои от съдържания, които в по-голямата си част са били част от съзнанието на индивида, но са били подтиснати или забравени. Под този пласт на несъзнавано стои един по-дълбок пласт на несъзнаваната психика, който не е свързан с личните преживявания на индивида, това е колективното несъзнавано. В него се съдържа колективния опит натрупан от човечеството.Това съдържание никога не е било част от съзнанието и дължи съществуването си на наследственост. Според Юнг „тази част нанесъзнаваното не е индивидуална, а универсална. За разлика от личностната психика, тя притежава съдържания и форми на поведение, които са повече или по-малко еднакви навсякъде и във всички индивиди. С други думи, тя е еднаква във всички хора и представлява общ психичен субстрат от свръхличностно естество, даден във всеки от нас.[1]

    Съдържанието на колективното несъзнавано Юнг нарича архетипове. Според него архетипът представлява първичен образ или категория, вроден образец на мислене и на действие, поведенчески модел. Юнг подчертава, че в колективното несъзнавано присъства само формата, формулата, а конкретното съдържание на архетипа се изгражда в индивидуалния живот и зависи от множество конкретни обстоятелства.Културата, в която се проявява, личностните особености на хората, историческото време влияят върху реализацията на модела от съответния архетип. Когато в живота на човек се случва нещо, което съответства на определен архетип, той се проявява като инстинктивна реакция.

    Архетипове са материализирани чрез символи в митологията, във фолклора, вярванията и ритуалите на всички народи. Особено впечатляваща форма на проява на колективното несъзнавано са митовете. Според Юнг човек проектира елементи от своята психика върху обекти от съществуващия свят и чрез подходяща символика създава своите богове. Така митовете и религията всъщност разкриват тайните и драматизма на човешката душа. Юнг твърди, че „Примитивният човек ни прави толкова силно впечатление със своята субективност, че би трябвало отдавна да сме се досетили, че митовете съответстват на нещо психично.[2]От тази гледна точка и религията е нещо твърде важно за човека, защото задоволява основни потребности на неговата психика. Чрез нея до съзнанието достига по възможно най-полезния и приемлив начин съответната част от колективното несъзнавано. Така присъствието на дадени архетипове, образите им на равнище съзнание се контролират. Ако го няма това проявление на колективното несъзнавано чрез религията, не се знае какъв вид ще приемат неговите проекции - те могат да са позитивни, но могат да бъдат и разрушителни, негативни, опасни. Вярванията, обредите и ритуалите във фолклора също са основани върху символи, свързани с архетиповете. Архетипове се срещат в сънища, фантазии, в налудните идеи на душевно болни.