Антични градове в провинция Долна Мизия- Трансмариска и Дуросторум

  •  

     

     

    Реферат на тема

     

     

           „Римски градове в провинция Долна Мизия-

     

                     Трансмариска и Дуросторум

     

     

    Посещението на кастела Трансмариска и античния град Дуросторум е част от  едномесечния  речен круиз по река Дунав, в който участие вземат български туристи. Придвижването до Германия се осъществява чрез самолет.

    Начална точка е  град Пасау(Германия), преминавайки покрай Линц, Виена (Австрия), Братислава, Комарко (Словакия), Диьор, Естергом, Будабеща (Унгария), Вуковар (Хърватска), Новисад, Белград, Панчево, Смедово (Сърбия), Дробета, Калафат, Гюешево(Румъния), Видин, Лом, Козлодуй, Никопол, Свищов, Русе, Тутракан и последна дестинация е град Силистра (България).

    Целата на програмата на българска територия  е опознаване на културно- исторически  обекти  с античен произход по долното течение на река Дунав.

     

    Поредна спирка, но не случайна от нашият речен круиз е един малък малко известен, но много, много стар град в България, неповторим със своята двухилядолетна история, традиции и дух. Тук се съчетават – един град, една река и една обща съдба, свързала ги завинаги от бурната древна история до днес. Затова и лицето на града е обърнато на север – към реката.

    В пределите на съвременния град Тутракан е разположен археологическия резерват ”Античен кастел- Трансмариска”. Притежава статут за паметник на културата от национално значение и е обявен за такъв през 1968 г.

                  В продължение на шест столетия античното селище и крепост ”Трансмариска” има важна роля в отбраната и функционирането на римският и ранновизантийският лимес. Провеждането на археологически изследвания е труден процес заради формираните свлачищни процеси, които придават терасовиден характер на терена. Античното селище и укрепление е изградено именно върху две такива тераси.

                  Проследяват се три оновни етапа от историята на ”Трансмариска”.

    Първият е от възникването на селището до края на ІІІв. Вторият етап включва периода от края на ІІІ в. до края на ІV-началото на Vв. И последния етап от историята на Трансмариска е до края на античността респективно началото на VІІв.

    Селищното име ”Трансмариска” е оспорвано. По последни публикации съставната част ”транс” за авторите означава ”отвъд”, а Мариска се наричат блатата в побрежието западно от Тутракан. И за идващите от тази посока римляни античното селище при Тутракан е нормално да бъде отвъд блатата.

    Последните археологичеки проучвания сочат, че Трансмариска възнива в края на първата поповина на I в. сл. Хр.

    Смята се, че през началото на  II в. вече е съществувала като утвърдено селище.

    При проучвания в Тутракан са намерени печати върху строителна керамика от типовете ”Н” ”С” ”А- вариант 2” на XI Клавдиев легион, отнасящи се за II в. и първата половина на  III в. В града е открит и печат на I  Италийски легион. Допуска се възможността части на легиона да са разположени тук още преди идването на клавдиевия легион.

    В течение на второто и третото столетие Трансмариска запазва своя характер- лагер на не голяма войскова единица и цивилно селище, облагодетелствано от транспортните възможности на реката, античния път покрай лимеса и благоприятните стопански условия на района. Благодарение на археологическите материали можем да кажем, че населението се е занимавало със земеделие и скотовъдство, с риболов по реката и езерата.                  

                        

    Жителите от крайбрежието на р. Дунав непрекъснато пътували по пълноводната река, те смятали едноглавата богиня Хеката, чийто иконообразна мраморна плоча е намерена в града, за покровителка на пътниците.

    Култа към Хеката е свързан и с развитието на лодкарския занаят. Смята се, че в Трансмариска е имало корабостроителница за правене на военни кораби и лодкарски лодки т.нар. ”лузории”. Развит е и грънчарският занаят за производство на тухли, керемиди, амфори, гърнета, лампи, линии за домашна употреба и други изделия на античното грънчарско занаятчийство.

                  Грандиозните строителните  действия предприети от имп. Диоклециан за стабилизиране на отбранителната мощ  се свързват с промени в организацията и дислокацията на военните подразделения. Императорът лично посещава Трансмариска по времето на своите инспекции по реката. Тази дейност е отразена в имперски строителен надпис от Тутракан (сега в Букурещ).

    С изграждането и функционирането на късноантичния кастел са свързани и откритите тук тухли с печати на XI Клавдиев легион. Това са отбелязаните F и G типове печати на същия легион и датирани края на  III и началото на  IV век. Печатите се превеждат: легион XI Клавдиев работилница Трансмариска, съответно Кандидиана. Тухли от този вид са намерени в седем укрепления на лимеса. При разкопки в Тутракан са открити над 200 броя.

                           

     

    Дотук изброените антични находки, а и много други очакват своите посетители в Историческия музей в град Тутракан.

    Направен е опит за по- точно очертаване на площта на античния кастел на съвременния терен на Тутракан, като са описани и очертани северната, западната, източната и южната крепостни стени,с приблизителна площ на същата 55-65 дка.

     

    Най- представителна по отношение на точно ситуиране и датировка е северната крепостна стена. Част от нея е обекта ”Римска крепостна стена под ресторант Москва”. Стената тук отчасти се разкрива в ската на брега. Важна характеристика на крепостната стената са: дебелината на субструкцията- 2м., от ломени камъни, обилно залети с бял хоросан. Във фугите на крепостната стена е открита колективна находка от 15 монети.

    Възникват въпроси и колебания за съществуването на северозападната част на Античния кастел, но не такава е ситуацията при североизточната част. Изграждането на стената се датира в края на II в. След разкопките през 1995-1997 г. са разкрити участъци от крепостната стена с обща дължина 41 м., включващи куртина, четериъгълна кула и част от друга. Години по-късно е открита голяма потерна или възможно е самата северна порта от крепостта в участъка на куртина западно от Кула № 1. Тази порта е функционирала от изграждането на кастела в края на III в., през Vв.подводното й ниво е повдигнато и тя функционира до самата гибел на античния кастел. На 1.30 м. западно от нея е разположена стена допираща без конструктивна връзка до куртината. Изградена е по-късно от крепосната стена (последната четвърт на IV в.) Смята се, че фланкира вътрешният подход към потерната или портата от запад.

     

    Обекта е достъпен за туристи, а и в непосредствена близост до него е разположен Дунавския парк на града- място за релаксация и отдих.

                  Участък от западната стена на крепоста на античния град е разкрита през 1976г. при стоеж на частно жилище на ул ”Ропотамо” . Според акта на констативния протокол крепостният зид върви успоредно на улицата, на 15 м. от източния й тротоар.

                  При проведени разкопки през 1970г. на улиците ”Ропотамо” и ”Крепостта” е разкрита кула от края на III- началото на IV в. с първоначален изграден правоъгълен план. Впоследствие тази кула е преустроена и добива U- образна или кръгла форма. Посочената кула е югозападната ъглова кула на кастела т.е. южната стена на късноантичната крепост е на 130 м. южно от очертанията в ”Кастела Трансмариска”.

    30 години по-късно при археологически проучвания на същата са разкрити две крепостни кули (№3 и №4), част от куртината, разположена между тях и бойна площадка зад куртината. Разкритата част на крепостната стена е дълга 34 м и е широка 3.70 м.

       

    Южната крепостна стена е достъпна е за всеки, коийто има желание да я посети.

     

                  Участък от източната стена на кастела е разкрита случайно при строителни дейности. Фрагмента от крепостната стена следва развитието на същата от кула №4 в северна посока. Подемният материал на градежа е късноантичен. Счита се, че разкрития участък е синхронен със северната крепостна стена и е част от късноримския кастел, построен в края на III в.