Антична реторика

  • Антична реторика

    С античност означаваме периодът от 10в.пр.н.е.-5в.пр.н.е. По същото време се разбиват Гръцката и Римската цивилизация. Гръцко- римската античност е многолика. Служат си хора по онова време с митове и се изразяват реторично . Първоначално красноречието господства в обществения живот . Красноречието се централизира в риторически школи, а митът става начало на теоретичното му обмисляне . Красноречието е особено характерно за естетическата философия  на древните гърци. Гърците са предпочитали изразяване чрез натрупване на богатство от думи. Те имат изобилие от форми за успешно общуване. Социалните проблеми са се обсъждали на трибуна . Дори обикновения човек си е изказвал проблема. Ораторството се създава при свободата на говорене ,което ако е убедително преминава и в свобода на движение. Древните са смятали , че политик може да бъде само морално извисена личност. Реториката и философията са двете области на знанието , които винаги са в конкуренция . Обвързаността между реторика и образование превръща реториката в официална теория. Ролята заемаща философията е на опозиция .

    Реториката е била първата комуникативна теория за езика. Реториката включва- възрастова психология, теория на ценностите, механиката на човешкото поведение, теория на образното мислене и знания за практическото битие на човека. Тя дава правилата за словесното изразяване на композицията на убедителността  и въздействащата реч. Реториката е гръцка дума ,а оратор- латинска. До 4в.пр.н.е. не се използвала думата оратор. Думата реторика за първи път се среща у Платон. Коракс и Тизий създават първия учебник по реторика. Греоргий е основоположник на художественото слово. В реториката се забелязват няколко основни части – подбор на материала , разположението на материала, езиково изразяване и произнасяне .

     

    Аристотел

    Роден е в град Стагира и е ученик на Платон . Аристотел основава собствена школа в Атина. Във философията различва три основни дяла: теоретична част (учение за битието); практическа част (учение за човешката деиствителност) и поетическа – творчеството. Според Аристотел създаването на света заочва с материята, формата и движението. Цялата природа е непрестанно движение от материя към форма и обратно. Началото на всяко движение е Бог . Аристотел е основоположник на формалната логика. Свързана е с учението на битието, теория на познанието , теория на истината . Той е първият , който определя същността на понятието.Филосовски произведения са: „За тълкуването” , „ Категории”; съчинение – „Метафизика” . ораторското изкуство, естетиката, театъра, езикознанието са коментирани в съч. „ Реторика и поетика” . Той е първият , който работи върху частите на речта. Разделя думите на самостойно и на несамостойно значение. Също така в зависимост от наличие или отсъствие на времето. Речта е убедителна тогава , когато стила на предмета съответства на стила за него. Целите на ораторските речи са : разграничаване на полезното и вредното, справедливото и несправедливото, красивото и срамното . Стил е начинът , по който се излагат аргументите в една реч , за да постигне тя целите си .

     

    Дионисий Халикарнаски

    Основоположник на съвременната лингвистика е Шарл Бъй . Античната риторика била целева наука. Текстовете на Диониси Халикарнаски са остатъци от негово писмо до негов ученик, в което го съветва какви израстни средства да използва в речта си . Написва „ Римската древност” -20 тома. Град Халиларнас ,където той е роден е съвременния град Бодрум  . Запазени са съчинения „Реторика” , „ За ораторската древност” . Дионисий непрекъснато цитира Аристотел. Съч. „За свързването на думите е много ценно за стилистиката . В него се говори за музикалността на словото, за съчетаването на лексиката . В неговото писмо до ученика си говори за обвързаността на думите , в зависимост от функциите им и за съобразяването на свързването на думите може да постигне хармония между форма и смисъл . Привърженик е на учението за трите стила- строг стил, изящен и среден стил. Той утвърждава учение за Естетичната значимост на звуковете (л- най-гладкия звук, а-е най-благозвучен звук, р- е благороден звук ) Дионисий Халикарнаски изследва ритъма и стихотворните стъпки ( анапест- величие, дактил- благородство, амфибрахии- женственост).

     

    Вергилий

    Твори през 70-19г.пр.н.е. ,автор е на „Буколини” и „Георгини”. Създава схема за литературно композиране – „Кръговете на Вергилий”. Той също говори за три стила –умерен- описва земеделския труд ; възвишен –описание за подвизите на воините и прост – описание на всекидневния живот.

    Цицерон-1в.от н.е. Набелязва 11 етапа за описване на герой . Композицията на едно произведение или речта започва с въведение, разделяне на части, утвърждаване на темата, опровержение на противните теории и заключение. Речта е можела да бъде скицирана или написана.

    Хораций-1в.-трактат „Наука за поезията” . Пръв коментира основните точки на Теория на класицизма.

    -1в.от н. е. . Според него има четири стила: прост, величествен изящен и мощен. Един от първите автори ,който разсъждава върху смислово -понятийните категории :възвишено, грозно, смешно. Въвежда естетическите категории – гротеското и шегата. Според него всеки стил може да премине в своя противоположност ,ако се допусне греша .

     

    Марк Квантилиан

    -           съч.”Обучение на оратора”.Роден в Испания .Когато е  бил малък се преселват в Рим. Бащата открива риторска школа.Квантилиан също открива такава школа,която по-късно става ВУЗ.По време на император Деспасиан се развихря спорът м/у Философия и Реторика.Започват гонения на философите и в този период красноречието упада. Процесът на  обучение по реторика става консервативен. Квантилиан е един от първите философи,които се опитват да докажат ,че: детето трябва да е малко, когато то трябва да започне да се обучава и предимствата на големите групи пред индивидуалното обучение. Речта трябва да бъде истина ,спираловидно обучение- реторика, музика, геометрия, естетика.  Вековете от 11,12,13,14 се характеризират с Класическата реторика. Стойностното словесно произведение е възхваляващо Бога и християнството. Божията възхвала е обект на проповед. През 12-13 в. В Западна Европа се създават първите университети. Омилетиката е църковна реторика. Речта трябва да се оценява самостойно. В  края на 19-началото на 20 в. Културната история на Европа е под знака на Романтизма. В този период се смята ,че реторическото наследство подтиква към шаблонизиране ,към ограничаване на творческите интереси .След края на  19 в. Реториката не се изучава във висше то образование.Античната реторика е преоткрита през 60-те г. на 20 в.”Обща Реторика”-група автори  възраждат терминологията за тропите, изучават метафората.

     

     

    Реториката през 20в.

    През 20 в. Се появяват два типа стилистика . Реториката се основава на философската концепция – човекът и вселената са въплъщение на духовните същности. Светът е създаден от идеи, а литературата и други изкуства са само отражение на тези идеи. От новата гледна точка стилът това е човекът- генетическа концепция за стила. Понятията „модел” , „имитация” се заменят с „оригиналност” и „простота”. Новите жанрови произведения не да подвластни на Реториката . Основни идеолози на Генетическата стилистика са : Карл Фослер и Лео Шпилер.

    Карл Фослер се занимава с лит.история и философия на езика. Представя схващането за това , че колкото са говорещите, толкова са езиците и стиловете. Лингвистиката е историческа дисциплина , която изучава историческите промени на езика. Езикът е израз на човешката душевност. Езикът е съвкупност от символи и метафори ; има индивидуален произход . Фослер е сред първите езиковеди, които пишат за разлика между форма и съдържание.