Антична литература

  •  

    АНТИЧНА И ЗАПАДНО ЕВРОПЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА

     

     

     

     

    АНТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

     

     

     

    Според стадиално топологичната схема на Сергей Аверинцев литературния процес се движи в три големи периода:

     

    І-ви период– до рефлективен традиционизъм. Той включва до 4 – 5 век пр.Хр. Той се характеризира с мито-поетическо художествено съзнание и има като свой материален еквивалент архаичния фолклор и ранната архаична литература. Тази ранна литература има характер, който се възприема като канон. Основните функции на стила са: магическата и мнемотехническата  (мнемозина – богинята на паметта).

     

    ІІ-ри период – рефлективен традиционизъм до 4 – 18в. от новата ера. Появява се размисъла. В този период се утвърждават две понятия, свързани с литература, а тя става лично творчество.

    Поетика – литературна теория

    Реторика – красноречие, литературна критика.

    В тази фаза се оформят два литературни масива:

    1.Литературата на Античността и Средновековието.

    2.Литературата на Ренесанса, Барока и Класицизма.

    ХVІІІ век или епохата на просвещението е границата между традиционализъм и модерност.

    ІІІ-ти период – Антитрадиционизъм – обхваща литература от края на ХVІІІ век и целия ХІХ век.

    ХХ век – остава извън тази схема на Аверинцев.

    Понятието антична литература включва литературата на гръко-римското робовладелско общество. Терминът античност, античен имат латински произход и означават древен, доколкото гръко-римското общество е единственото древно общество, с което народите на Европа са свързани чрез пряка приемственост.

     

     

     

    ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА АНТИЧНАТА ЛИТЕРАТУРА

     

     

    І-во архаичен период (старогръцка архаика) до V век пр.Хр.

    ІІ-ри период – Атически период (класически период на старогръцката литература) – V век – ІV век пр. Хр. Свързане е с разцвета и кризата на робовладелските гръцки държави (полиси).

    ІІІ- ти период – литература на елинизма (от елини) от края на ІV век до края на І-ви век пр.Хр.

    ІV – Римска литература

    Втората литература на античното общество, което се развива ІІІ век пр.н.е. до V век от н.е.

    ГРЪЦКА МИТОЛОГИЯ

     

     

    Старогръцката митология е един от най-важните елементи на античната култура. Като митът е феномен на първичната идеология. Във фолклора митът се проявява като разказ, мотив или сюжет и такъв е в литературата. Ритуалът и суеверните практики се раглеждат като негови прояви. Старогръцката дума мит означава свързаност на словото във фабуала (организиран разказ) под формата на приказка, басня, разказ и всякакви други форми на устното слово. Митологията в родовото общество е единственото средство за представяне на проблемите на природния и човешкия свят.              Първичната митология не е възможно да се възстанови, затова се използва понятието вторична митология, митове които се откриват в художествената литература и във философията. Твърде рано гръцката митология станала подвижна, претърпяла демитизация се е насочила във вторично-митическия вариант. Именно старогръцката митология генерира литература в първото хилядолетие преди новата ера, като вторични митове се откриват в сюжета и жанра на литературната творба.

    Според митичните представи на творците, вселената се състои от нива:

    Първото ниво е пространството на Зевс и на безсмъртните богове.

    Второто пространство е на хората.

    Третото пространство е на смъртта и подземните богове начело с Хадес ( бог на смъртта).

    Светът е на етапи и не може да се премине от единия на другия, ако не са изпълнени специални условия. Древните митове, които са представени най-напред в Теоганията на Хизиод – разказват за начина, по- който светът е възникнал от Хаоса. Отделните му части са се разграничили една от друга и се е образувала архитектурната цялост. Богинята Гея (на земята), поражда сама от себе си Уран (или небето), Понт (или морето) или от сливането с Уран, тя ражда титаните ( първите господари на небето). Те се разбунтували срещу баща си Уран. На свой ред били предизвикани на борба и победени от своите деца – олимпийците. Олимпийците избират най-младия сред тях, това е Зевс за владетел на света и установяват окончателния ред на космоса.

    Изображението на боговете е антропоморфно или човешко. Те се наричат още безсмъртни, блажени, вечно млади, защото те са запазени от повяхването, от разрухата от смъртта. Боговете се изобразяват черз човешкото тяло в неговия разцвет и красота, защото тя е образ на божественото.

    Освен митовете за боговете и за сътворението на света, друга група от старогръцките митове разказва за героите. Те са религиозна категория, която се различава от мъртвите и боговете. За разлика от мъртвите, те запазват в отвъдното името и особената си външност.

    За разлика то боговете, героите са хора, които са подвластни на смъртта, но са въздигнати в божествен статус. Макар че, е особен изключителен индивид и повече от човек. Героят е въвлечен в човешка ситуация и познава страданието и смъртта. Това,  с което го определят като герой е извъшването на подвиг. Подвигът е образцово действие. Чрез подвига човешката ситуация се трансформира и се присъединява към божествената мощ. Това, което характеризира героичния подвиг е неговата подареност. Подвигът не е дело на човека, а е знак за божествена благосклонност или проява на свръхестествена намеса. Според героическите митове, божественото присъствие в човека се проявява чрез изпитание. Героизира се човек с изключителна красота и свръхчовешка сила, а подвизите на героя образуват серия като всяко изпитание е затворено само по себе си и повтаря предходното, без да го възобновява. Серия подвизи на Херакъл и на Персей. Всяка фаза в мита за Персей е повторение на една и съща мистична тема -  да виси без да бъде видян, да убие Медузата Гергана, без да срещне погледа и и да избяга чрез магически средства на невидимост.

     

    Парадигматика на мита

    Парадигма – система от варианти.

    Клод Леви – Строс разглежда митологичните системи като затворени системи, в които митовете си мислят по между си, т.е. съществуват само в отношение един към друг. Митът винаги се отнася за минали събития, но структурата на мита се съотнася едновременно с миналото, настоящето и бъдещето.

    Съставните единици на мита се наричат митеми.

    І – Едип се жени за майка си Йокоста

    ІІ- Едип убива баща си Лай. Етиокъл убива брат си Полиник. Антигона погребва брат си Полиник, нарушавайки забраната.

    ІІІ – Едип убива Сфинкс

    ІV – Лабдак (баща на Лай – „куц”) Лай (баща на Едип) – Лай – левия

    Едип – „подуто ног”

     

    Обобщение: Митът се състои от съвкупността на своите варианти (митеми). Той има пластова структура, което се проявава чрез повторение.