Анималистичните разкази на Емилиян Станев

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

    Тема:

    Анималистичните разкази на Емилиян Станев

     

             Писателят Емилиян Станев,макар и нереализиран художник,все пак е художник,но на словото[1].Това определение звучи най-правдиво,когато се използва за характеризирането му като автор,без оглед на това дали изобразява природния свят или вътрешния психологически трепет на човека.Безспорен е фактът,че на природата той отделя значително място в творчеството си,демонстрирайки дълбоки познания,както и безкрайна  любов и преклонение към нея.Авторът успява да обхване почти всяко кътче и особеност на родината-планини,гори и горски поляни,усои,рекички,различни местности.Освен това с голям талант той успява да изрисува всеки един от четирите сезона,като изключително силни са зимните му пейзажи:”Озарена от луната, планината светеше като сребърна, тъмнееха се голите заскрежени гори, зееха като ями нейните долове и урви, потънали в сняг и дишащи студ...”(„Вълчи нощи”)Тази всеотдайност и любов води началото си от дългото време,прекарано в съзерцанието на природните прелести,което е резултат от страстта на Станев към лова.Това му занимание,дори и в ранните му години,измества други важни такива като училищните.Здравко Сребров споделя,че едва десетгодишен Емилиян вече е изкусен рибар,ловец и плувец.[2]Много ползотворен и вдъхновяващ за него се оказва периодът,в който ръководи ловното стопанство в Еленския балкан през 1945 г.Природата за него е една енигма,чието решение той се опитва да открие с всеки свой следващ разказ или повест.

    Голямо влияние за оформянето на творческия облик на Емилиян Станев оказват и книгите,които чете като по-малък,а и след това.Сред тях са творбите на Майн Рид с участието на Винету,творби на Жул Верн.С особено любопитство чете „Нашите птици” на Клайн,което дава отговор на въпроса за неговата начетеност по отношение на птичия свят.През юношеството си се запознава с Хамсун,Джек Лондон,чието влияние най-силно се усеща в „Чернишка”.От българските автори се учи от Елин Пелин и Йордан Йовков,от който усвоява простотата на изложението си.

    Анималистичните разкази и повести заемат изключително важно място в приноса на писателя за българската литература,в частност детската.За разлика от другите писатели,Емилиян Станев предпочита да пише за дивите животни,като ги представя в тяхната естествена среда.Обектът на изображение в тези повести са и горски обитатели,и птици,и животните от полето,както и тези високо в планината.Успява да покаже разнообразието от животински видове по нашите геофрафски ширини - вълци,лисици,зайци,сърни и елени,мечки и др.Писателят демонстрира и задълбочени орнитоложки познания,във почти всяка творба е отразен  външният вид на птица,с особеностите на оперението й,с начина,по който се грижи за малките,начинът й на ловуване.В”През гори и води”откриваме много обширни описания дори и на редки видове птици,но въпреки това,описанието им е не по-малко детайлно от това на по-известните птичи видове:”Видяха пред себе си една страшна птица.Тя приличаше на настръхнал бухал.Нейният дълъг и остър клюн беше беше вирнат високомерно нагоре,а под него като грамадна брадата гуша се спущаха бели и дълги пера,прилични на окапана с кафе брада.Жълтите очи на тая глава,свита до грамадния труп и сякаш лишена от каквато и да било шия,бяха притворени,надменни и хитри”.[3]Сред птичето разнообразие откриваме яребици,гъски,птици,орли,ястреби,сойки,като обикновено всяка птица си има своя характеристика.Например сойката е винаги доносница,сплетница,бухалът,пък, е представян като страшен,самотен(„През гори и води”).Идентична е и ситуацията с животните:лисицата най-често е хитра,пресметлива[4];катеричката-жизнена,пакостлива,непредпазлива(„Кики и дъбовият сок”);язовецът е изобразяван като тлъст,ленив,саможив,особено в повестта През гори и води”.Ако се вземе предвид възрастта на рецепиентите,анималистичните творби на Станев условно се разделят на две групи.Към първата се отнасят разкази и повести за животни,предназначени за най-малките:„Лакомото мече”,”Слънчевото зайче”,разказите за катеричката Кики-„Палавница”,”Пролетна разходка”,”Кики и дъбовият сок”,включват се и ”Къщичка под снега”,”През гори и води”и др.В тези разкази сюжетът е прост,изпълнен с много динамика,която да задържи вниманието на децата.Съвсем естествено в тези творби се съдържа някакво поучение,обикновено възтържествува доброто,а всеки,който е постъпил лошо,получава справедливо наказание.Втората група включва творби,предназначени за по-големите деца.Тук са „Майчини тревоги”,”Вълчи нощи”,”Чернишка”,”Януарско гнездо”,”Орли”,”Сърна”.В тази група реализмът е по-засилен.В голяма част от тези разкази и повести не са спестени жестоките сцени,които все пак се”омекотяват”от други по-интересни случки.