'Анхели' полската 'Божествена комедия'

  • РЕФЕРАТ

     

    По Славянски литератури

    на тема „Анхели” полската „Божествена комедия”

                   

     

    Юлиуш Словацки (на полски Juliusz Slowacki) е полски поет и драматург. Наред с Адам Мицкевич и Зигмунт Крашински, той е смятан за един от основните представители на романтизма в полската литература.

     

    Всяка литературна епоха остава в памета на поколенията с имената на най-забележителните си представители. Едно от тези имена за епохата на полския романтизъм е Юлиуш Словацки. В своя сравнително дълъг живот той оставя богато творчество, което минава през различни етапи, свързани с духовното и идейно развитие на поета романтик.

     

    Словацки е повлиян от култа към Тасо и неговия религиозно-философски монументализъм, от Ламартин, ирландеца Мур. По-късно от Уолтър Скот (повлиява отношението към историята и фолклорната фантастика), от Байрон. Трайно и решаващо е влиянието на Шекспир, от който Словацки взима драматургичният образец. Творчеството на Словацки е лирика, която той пише през целия си живот като един постоянен пътепис на настроението и вътрешния му мир, както и множество драми, поеми, лирикоепични и драматични поеми, библейска проза.

    Биография:

    Юлиуш Словацки е роден през 1809 год. и произлиза от средните слоеве на интелигенцията. Баща му е професор в лицея на Кшеменец (Кжемиениец), където се ражда и Словацки. По-късно практикува и във Вилненския университет, където и умира. След време майката на поета се омъжва повторно, отново за професор от същия университет.

    Във възпитанието на Словацки съществено място заемащо литературата, образованието по право, изключителните му способности и не на последно място помощта на влиятелни хора. Юлиуш Словацки започва работа като чиновник във Варшава, но тя е прекъсната от избухналото въстание. Той става “бард” (бел.ред. – певец) на революционното движение. Изпратен е в Лондон като дипломатически куриер, оказва се в емиграция и с това е свързана неговата съдба до края на живота му. Двадесет години поетът поддържа постоянна кореспонденция с майка си, а тези писма се оказват истински шедьоври на епистоларното изкуство. Финансовата независимост, която Словацки получава благодарение на майка си, му позволява още през 1832/1833 год. да издаде в три тома “Поезии”, от тук той поема пътя на писателското поприще, от който не се отклонява до смъртта си.

    Словацки обогатява постоянно знанията си, като твори, обикаляйки света. Той пише в Париж, по-късно работи в Швейцария, пътува в Италия, Гърция, Палестина и Египет (по следите на Байроновото романтично пътешествие). Това пътуване му позволява да разгърне цялата мощ на таланта си. Той се “явява поет на целия свят, защото търси параметите на човечността и кралството на свободния дух на само тесните рамки на нацията и дадената културна сфера”.Последните години от живота си той прекарва във френската столицарез 1848 год.той поема пътя към родна Полша, за да се срещне с майка си и да вземе дейно участие в Пролетта на народите. Туберколозата, която го мъчи от години го принуждава да се оттегли в Парине и след няколко месеца да “изгасне в изгнание”.

     

    Творчество:

    Живеейки в отшелничество, Ю.Словацки живее в света на литературата, и не се интересува от проблемите на деня, в същото време неговият живот е свързан с живота на угнетената родина. Романтикът вижда поражението на въстанието не като воля божия и не като последствие от едни или други политически грешки, а като резултат от психическата слабост на поколението и вековните недостатъци на народния характер, по този начин се оформя и мнението и отношението му към емиграцията, която смята себе си за група избраници и водачи на народа. Той не вярва в действената им сила и освободителните им инициативи, за разлика от Мицкевич. От тук произлиза и конфликта между двамата поети. На всяка от ключовите творби на Мицкевич, Словацки противопоставя своя. Диалогът помежду им е кръстопът на идеи за полската съдба и пътищата към бъдещето и миналото. Конфликтът е израз несходство между два поетически натюрела. В епохата на Романтизма, в която Словацки твори са се срастнали представата за поезия и национална революция, едно постоянно състояние на наудовлетвореност у поета. През 20-те години на 19в. полското самосъзнание се оказва на кръстопът. Съизмерване на националния дух с метаморфозите на освободителните идеи. Полското художествено слово изпълнява апостолска роля. Страданието на романтика е по-голямо от страданието на всички останали, но е по-малко от трагедията на разкъсаната му родина. Поетите приемат позата на свещенослужители на полския романтизъм пред олтара на отечеството. Пътят на най-талантливите води към култа. Така се ражда и митологията на народното пророчество. По същия път се оформя и троицата на народните пророци на Полша – Мицкевич, Словацки и Крашински. “Литературата е уникално свидетелство за истината на дадено човешко време, защото го извлича в безвремието на художествеността”. Ю.Словацки изгражда своето културно съзнание и емоционална нагласа единствено в духа на романтичното мислене и модел на поведение. Той е романтик в точния смисъл на думата – остава неподчинен на правилата, запазва отчетлива самостоятелност на духа и словото. Той пише с “есхатологичен привкус, философска елегичност, ювелирна словестност. Произведенията му носят белега на една непреодолима необходимост от изказ и възникват в мигове на гигантски душевни ерупции.” – Виктор Вайнтраут. Основен акцент на творчеството му пада върху изгнаничеството и динамичната политическа обстановка, а видението е матрица за полската литература, което дава основание да се говори за силното влияние на Данте и неговата “Божествена комедия” над народните пророци. Безмилостната критичност и самокритичност на поета, проповядващ болезнени истини (“Говоря, защото съм тъжен и виновен”) разбиват митове и легенди, с които живее емиграцията, а по-късно движението “Когато истински поляците въстанат” свързва Словацки не с емиграцията, а с живота на угнетената родина. Героите му са обладани от демонични инстинкти и хамлетовски раздвоения. Централен образ на автоидентификация е образът-архетип на ангела – символ на ефирната същност на човешката душа, на вечното притегляне към красотата и съвършенството. Красотата е жадуван и търсен от автора образ. Около ключовите образи у Словацки се активизират основните поетично-философски опозиции смърт-безсмъртие, форма-дух, история-мит имат статут на национални и универсални феномени. В този живот отдалечен от родната земя, едно от пристрастията на поета прави силно впечатление, а именно фантастичната привързаност към полската реч. Той болезнено изживява скъсването с рдния език. На тази привързаност авторът придава форма на любовно увлечение, това е начинът Словацки да се приближава до лоното на безвъзвратно изгубеното отечество.

    В този цикъл поетътопитва да забележи не само красотата на традиционните мотиви, но и черти на полския характер, така както авторът го разбира – детерминанта на бъдещата съдба на Полша.