Анализ на разказ и две стихотворения

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

     

    по Литературознание

     

    Тема:

    Анализ на разказ и две
    стихотворения


    ”Лятото” - Петя Дубарова

    Петя Дубарова е представител на поетите от младото българско поколение.След трагичната  и гибел, тя заема място сред най-четените български лирици.Поетичният и талант остава неразгърнат, но в него откриваме качества, които са рядкост за такава ранна възраст. Стилът и е интересен и нестандартен, изпълнен със звуци и цветове.В своите произведения Петя Дубарова успява да предаде едно настроение, в което миговете съжителстват с вечността; човек е едновременно някой и никой. Тя е момиче, неуспяло да види живота във всичките му лица, но способно да почувства мъката , болката и радостта на хората и да се превърне в част от това множество, запазвайки своята индивидуалност.През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със своята изразна лекота и свежест. Младата поетеса, родена край морето, в своите творби естетизира първичните стихии и вечните човешки ценности-морето, лятото, дъжда, младостта и любовта.Именно затова любимите и места са плажът, лунапаркът и морската градина.Петя Дубарова се радва на такива малки, но важни неща, на които наистина много хора не обръщат внимание.
    Едни от най-хубавите произведения на голямата мечтателка са събрани в сборника”Най-синьото вълшебство” /1988г./.Стиховете и прозата в него са свързани най-вече с морето, природата и хубавите неща.
    Един от разказите, в които природата и предметите са така одухотворени, е „Лятото”. Самата Петя казва:” Една вечер край морето , наблюдавайки залеза, аз съм много по-щастлива от това например да получа нещо скъпо.” Тези нейни думи са напълно достатъчни да предадат настроението в разказа”Лятото”.
    Още в началото на разказа тя ни кара да усетим отиващото си лято като нещо живо и одухотворено:”Заровило рошава глава в полата ми , лятото плаче.Аз го изпращам до тополата и го целувам за последен път по челото”. С думите си тя сякаш търси нови, неоткрити от никого качества на предметите и явленията-вятърът и пясъците шепнат, стъпките проплакват, мидите зашумяват…Лятото си отива и сякаш с него си отива надеждата за нещо светло, свежо и красиво. Дори морето е „горчиво като бира”.
    В този разказ можем да усетим характерните черти на стила на поетесата-образност, живост и богата асоциативност. Можем да си представим как малкото раче плаче и как вълните изхвърлят на брега мъртвата риба; можем да усетим тъгата и разочарованието им , че лятото си отива.
    Но дали самата Петя е тъжна, че лятото си отива:”Изведнъж  кеят ме забелязва:Лятото, лятото не си е тръгнало.” Но надеждата и радостта още не са си отишли:” И чудо! Полата ми е светла, съвсем светла и топла. Дланите, косите ми греят. Та нали с тях съм галила лятото.” И отново се преплитат „живо” и „неживо”, отново можем да видим багрите на лятото: „ Загребвам с шепа солена светлина и напоявам стъпките. Стоплям сивите пясъци, а в черната раковина поставям няколко златни косъма от косите си и тя отново е розова. Поставям в длани рачето и то престава да плаче.” И отново морето, вятърът и фарът са одухотворени-те шепнат, говорят, че лятото все още е тук и че надеждата и радостта все още не са си отишли. Колко простота, но и същевременно свежест и топлота лъха от повторенията: Лятото! Лятото! Лятото!
    Младата авторка се е наслаждавала на малките неща от природата и живота: „ Целувам малкото спящо раче, помахвам на фара и си тръгвам.Тръгвам си топла и светла като лятото…”
    Осъзнала е твърде млада, че да си щастлив не е нужно да имаш много пари.Щастлив може да бъдеш дори и само да видиш морето и да осъзнаеш колко е необятно и същевременно прекрасно;да  осъзнаеш, че си само частица от този необятен свят и че животът е твърде кратък. Затова  трябва да му се наслаждаваш  и да се радваш дори и на малките неща, които другите не забелязват.
    В разказа „Лятото” можем да усетим, че самата Петя като че ли е къс от природата; като че ли се е сляла с морето, вятъра и морските обитатели.Тя „може” дори да разговаря с тях, да усети настроението на малкото раче, мидите и пясъците.
    Слънчево и окъпано в светлина, творчеството на Петя Дубарова наистина свързва всичко чисто, радостно и романтично с образа-символ на лятото, който се явява ключов в поезията и прозата и. На фона на цветописа от бяло,синьо,  жълто и златисто тя ни разкрива най-хубавите черти на своята личност.Момиче, което може да побере морето в топлите си длани, да разговаря с птиците и мидите, да бъде немирна светлина в лунапарка или щастлива песъчинка сред морския безброй по улиците на града.Всичко това ни кара да осъзнаем колко ценно е творчеството на това младо, слънчево момиче, неуспяло да опознае света.                         






















    Тема на творбата:е„Лятото” което прави лирическата героиня безкрайно щастлива.
    Срещата с всяко малко нещо на морето я прави щастлива.Дори когато лятото си отива тъгата не натделява, защото тя все още вижда багрите му.


    Идея на творбата:Творбата има за цел да ни покаже, колко щастливи бихме могли да бъдем ако обръщахме внимание на простичките и малки неща в живота.
    :” Една вечер край морето , наблюдавайки залеза, аз съм много по-щастлива от това например да получа нещо скъпо.”


    Повторения:„Лятото” – усилва емоционалното въздействие върху читателя.


    Сравнения: горчиво като бира
    „Тръгвам си топла и светла като лятото…”


    Метафори:
    лятото плаче”
    стъпките проплакват
    мидите зашумяват
    косите ми греят
    „галила лятото”
    солена светлина
     





















    „ Настроение” - Петя Дубарова
     

    Препъна се във облака небето (А)
    и падна като купола на храм. (Б)
    Извика нещо с писък самолетен. (А)
    А после аз видях, сърдит и ням (Б)