Анализ на 'Кратка българска история' от Добри Войников

  • курсова работа

     

     

    Анализ на 

    Кратка българска  история

    от Добри  П. Войников

     

     

    Добри Войников е роден на 10 ноенври 1833 г.в Шумен , като трето дете в своето семейство, но първа мъжка рожба на свойте родители. Баща му поп Васил е бил свещеник в града и умира още когато Добри е малко дете. Грижите върху него се поемат от неговата майка. Когато тръгва на училище Войников, известен дълги години с името Добри Попов, постъпва в взимното училище при книжовника С. Изворски, което завършва с успех.Оттам отива да учи в класното училище на С.Филаретов открито през 1846г. Тъй, като Войников е озъзнавал своята нужда от по-високо образование със съдействието на своя зет е изпратен да учи в цариградския френски колеж. Поради финансови причини обаче е принуден да прекъсне обучението си след две години . Завръща се в родния си град и става учител. След конфликт с местни чорбаджии е принуден да емигрира първо в Болград, а след това в Браила, където продължава да учителства. През 1867г. започва да издава своя вестник ,,Дунавска зора”, който редактира до 1870г. Но грижата за театъра, в голямото значение на който все повече и повече започва да се убеждава взема връх над училищните му интереси. Представа своето първо представление на 29 януари 1866г.Оттук започват и неговия големи успехи в театъра. От 1871г. Добри Войников живее в Букурещ и сътрудничи на Любен Каравелов във вестник ,,Свобода”. Същевременно написва историческата драма ,,Възцаряването на Крума Страшни” и едно от свойте най-добри произведения ,,Криворазбраната цивилизация” актуално и до днес.От 1873 до лятото 1875 е директор на бългрското училище в Гюргево. През 1875г получава руско граждаство и се връща в България, където е арестуван и изпратен на съд в Русе по подозрение в революционна дейност. Спасява се благодарение на руския си паспорт. По време на Руско-турската освободителна война е преводач в 12 армейски корпус. След подписването на Санстефанския мирен договор Войников отива в Търново, заболява от тиф и на 27 март 1878г. издъхва.

    Добри Войников е признат драматург, общественик и журналист, театрален и музикален деец, основоположник на българския театър. Той е сред учредителите на Българското книжовно дружество. Освен всичко това той е и виден български възрожденски учител. Прави не малко за развитието на българското образование и училище. През 1861г. във Виена илиза неговата ,, Кратка българска история”, през 1864г. във Браила отпечатва ,,Кратка българска граматика с упражнения”, през 1869г отново във Виена излиза ,, Българска граматика за първоначалните ученици”, през 1874г пак във Виена издава ,,Ръководствоза словестност с примери за упражнение в разни видове съчинения на ученици в народните ни мъжки и женски училища”.

     

     

     

     

    Учебникът ,,Кратка българска история” от Добри Войников съдържа 196 стр. Той включва едно предисловие и пет раздела , които обхващат въведение и четири периода.

    В предисловието авторът изтъква нуждата от знанието за българската история, за славните подвизи на средновековните български царе. Целта му е да се събуди бългрския дух и патриотизъм в читателите.

    Въведението съдържа информация за първите поселища на прабългарите до тяхното заселване край река Дунав. В него авторът се спира на първите оношения на прабългарите с византийците и техните нападения отвъд Дунава. Много добре авторът разглежда разселването на Кубратовите синове и тяхното установяване в различни области след разпадането на Кубратова България.  Описани са и  българите, като народ и по точно техният произход, обичаи, нрави, жилища и военно устройство. Интересно но тук Войников смята, че славяните също произхождат от прабългарите. Затова той при разглеждането на религиозните вярвания не прави разлика между славяни и прабългари. Следователно авторът изцяло отхвърля славянската роля в българската държава и я заменя с чисто българската. В предисловието Войников разделя българската история на две части, като първата според него е ,, Старо българско господарство” на река Волга и ,, Българско господартво’’ на река Дунав. Българското царство на Дунав пък от своя страна е разделено 4 периода и така те са разгледани и в настоящия учебник.

    Първият период в ,,Историята” започва с първия български хан Аспарух и завършва с управлението на хан Кардам. Логично тук е разказана голямата битка на Аспарух с ,,гърците предвождани от гръцкия император” и славната победа коята българския владетел постига. Авторът придава огромна важност на тази победа в по-нататъшното развитие на българската държава. Интересно от историческа гледна точка е че веднага след хан Аспарух, според Войников застава Батал. Отдолу авторът прави забележката, че той не трябва да се бърка с Батбаян, който е първият Кубратов син. Тук най-вероятно става въпрос за някоя полу-легендарна личност, която авторът неправилно поставя на ханския престол след Аспарух. Обърнато е и внимание, че гърците плащат данък на българите. След Батал следва управлениета на Тервел, след което в ,, Историята” до ,,Втория период” са включени българските междуособици за владетелското място. От времето на Кормесии до идването на Телериг според автора са ,,години на изпитание”. С управлението на Кардам завършва първият период.

    В края на ,,Първия период” авторът включва една обобщителна част, в която изброява по важните териториални придобивки за българската държава по време на този период.

    Преди да започне с ,,Втория период”, Войников прави анализ на българската история през този период. Показва успешните български завоевания с които се опитва да докаже, че България се превръща в голяма политическа и икономическа сила именно през този период.

    Втория период започва с управлението на хан Крум и завършва с ,,царуването” на княз Борис. Логично авторът отделя значително внимание на хан Крум в своя труд. В тази глава за Крум Войников  представя българите, като ,,много смели и храбри, а българския владетел, като гениален военноначалник. Според него този български владетел е имал двама наследника Цоко и Докум и двамата негови синове. След тези двама неправилно поставени на българския престол владетели идва Омуртаг, наречен в учебника, като ,,Мортагонъ”. Авторът не споменава нищо за строителната дейност на този владетел, а срещу гоненията срещу християните заема отрицателна позиция. В учебника управлението на Борис е разделено на няколко части. Неговото царуване  преди приемането на християнството е включено към този втори период.