Анализ на книгата 'Литература, медии, творчески влияния' от Стефан Коларов

  •  

    РЕЗЮМЕ

    Стефан Коларов

    „Литература,медии,творчески влияния”

     

     

     

     

    Сголямо внимание и вдъхновение Стефан Коларов изследва историята на родното книгоиздаване и разисква въпросите, свързани със съдбата на книгата и съответно на нейните читатели.Той без колебание от сърце се възхищава на наистина стойностните творби и техните автори и съответно критикува по-нискостойностните произведения без притеснение.

    В своята книга „Литература, медии, творчески влияния” Стефан Коларов обхваща най-различни аспекти от книгоиздателската дейност.Това той прави в девет отделни глави: „Родното книгоиздаване между традицията и модерния свят” ; „Поетът, неговият биограф и другите”; „Едно знаменателно научно и творческо сътрудничество”; „Безпощадна полемика и страстно родолюбие”; „Читателят като Сизиф и читателят като Одисей или когато Слави и Мадона изместват Вазов и Сервантес”; „Националният литературен процес и чуждоезиковото обучение”; „Хуманизъм и интелектуална свобода”; „Безкрайно търсене”; „Библиотеки, четене, комуникации и предизвикателствата на XXI век”.Книгата завършва с „Бележка за автора” както и с „Цитирана и препоръчителна литература”.

     

    „Родното книгоиздаване между традицията и модерния свят”

     

    В първата част на книгата си Стефан Коларов прави преглед на основните тенденции в книгоиздаването у нас в годините на прехода.Бързо нараства книгоиздателската дейност.Преди години е имало само 20 държавни издателства, а сега техният брой се е увеличил значително.Според литературната статистика броят им е 3600, а някои дори посочват цифрата 7000.Много сериозен е сблъсъкът на интереси между сериозните издатели и печалбарите.Голям брой издателства попадат в ръцете на хора, за които книгата е само средство за натрупване на печалба.В тази битка не издържат доста добри издателства.Това са „Отечество”,което възпитава няколко поколения българи,благодарение на големия си брой библиотеки; „Наука и изкуство”; „Български художник”; „Свят”; „София прес”; „Д-р Петър Берон”.

    Започват да се налагат все повече нови издателства,които пред името си предпочитат да поставят „Издателска къща”.

    Издателства като „Пан”; „Колибри”; „Хермес”; „Сиела”; „Слънце”; „Анубис”, които защитават своята сериозна и отговорна дейност като разпространяват научно знание чрез своите издания.

    Възстановяването на частното книгоиздаване е много важен етап от развитието на книжовното дело у нас.Така имаме възможността да търсим разнообразие на родния книжовен пазар.

    Започва да доминира преводната литература.Чуждестранната книга е предпочетена и измества произведенията на родната българска.На български излизат стихотворенията на Ницше, Фройд, Юрген и др.

    Българският писател Валери Петров е отдал интелектуалния си живот освен на личното си творчество и на гения Шекспир.Благодарение на него произведенията на най-големия английски драматург влизат в българската съкровищница.

    За съжаление странни сюжети и герои изместват творбите на големите български поети и писатели,както и на писатели като Лев Толстой, Достоевски, Пушкин, Гогол. С развиването на книжовността започват да се продават не само всеизвестните „розови романи”, но и книги със заглавия, които всъщност нямат никаква стойност, но се купуват със завиден интерес заради провокативния си сюжет.

    В Бермудския триъгълник на времето ще остане борбата между българските писатели и българската книга и чуждите автори и заглавия.

    Все по-популярни стават поредиците с речници и енциклопедии.Жанр, който няма богата традиция у нас е биографията.Първосъздател на този жанр е Захари Стоянов с произведенията си за Васил Левски и Христо Ботев и така поставя началото на биографията.

    Стефан Коларов обръща и специално внимание на печатните издания, които отделят специално внимание на книгата. Например „24 часа”; „Новинар”; „Монитор”. Измежду всекидневните проблеми по света и у нас са отделени страници и на книгата и книжарниците.

    Авторът е оптимист за родното книгоиздаване.Той изразява своята непоклатима вяра в българското, в родната книжнина и в непоклатимия дух на българина.В края на първа глава той отбелязва, че неизчерпаемата сила на словото е в това, че то винаги носи надежда.

     

    „Поетът, неговият биограф и другите”

     

    Тук авторът на „Литература, медии и творчески влияния” представя новото издание – 1996г. на книгата на известния поет, писател и публицист Владимир Русалиев – „Бездомник в нощта”.Възоснова на книгата авторът е отразил живота и творчеството на Димчо Дебелянов, неговите страсти и неволи.Дебелянов е наричан още „Българският Верлен”.Книгата на Русалиев разкрива напълно образа му, максимално ни доближава до неговия свят.Той е живял само двадесет и девет години, изживени в тежки страдания, несгоди, безсъници и тревоги.Неговото страдание започва със смъртта на чичото, след която бащата също умира.Така семейството остава без опора и всяко дете трябва да започне само своята борба за оцеляване.В мизерия и недоимък, Дебелянов не спрял и за миг да чете своите любими произведения и автори.Пише и рецитира наши и чужди поети.Приема с възторг всички френски поети и превежда няколко сонета.Вече двадесетгодишен Дебелянов среща своята изгора в лицето на Иванка Дерменджийска.До нея в една студена нощ пише първото си любовно писмо.Не спира да я обича пламенно до края на живота си, въпреки няколко други увлечения.На нея посвещава първите си песни.През 1911г. сърцето му е завладяно от една друга девойка – Елена Петрунова.За жалост тя има твърде тежка гибел – застреляна от баща си.След това среща друга пленителна девойка – Лала Ганчева.С нея споделя симпатии дълго време.След като научава за смъртта на Дебелянов тя също умира след шестгодишна мъка по него.Поетът имал и романтична връзка с Мария Василева, която обаче заминава за Козлодуй и се разболява от туберкулоза.На нея са посветени много произведения и елегията – „Аз искам да те помня все така”.