Анализ на Кармина Бурана

  •  

    O, Fortuna, velutlunastatuvariabilis

     

    О, Съдба,

    като Луната си променлива,

    непрестанно изпълваща кръга си със светлина

    и чезнеща към края си;

    омразен живот.

    Първо угнетява,

    после утешава -

    необходимо й е да го прави

    като фантазия;

    бедност

    и мощ

    стопява като лед.

    Съдба - чудовищна

    и празна,

    въртящо се колело,

    ти си отмъстителна;

    благополучието е суета

    и винаги избледнява до нищото;

    сенчеста и забулена,

    ти поразяваш душата ми като чума.

    На подлостта ти връщам голотата си

    чрез тази игра.

    Съдбата е срещу мен

    в здравето и добродетелта ми,

    издига нагоре

    и тегли надолу,

    завинаги съм поробен.

    Тъй в този час още

    скъсай вибриращите струни;

    понеже Съдбата

    събори силния мъж,

    всички ридаят с мен.

     

                  Когато за пръв път чух кантатата на Карл Орф „Кармина Бурана“ ( „Carmina burana“), не знаех този текст. Опитах се да разгадая думите според музиката и си представих величествената картина на прииждащата „истинска светлина, която осветлява всеки човек“. Всъщност, началото на кантатата представлява жалбата на малкия човек, изправен сам срещу колелото на Съдбата, която следва своя неотменим ход, издигайки го на върха, после събаряйки го в ниското, преобръщайки до дъно живота му. Темата е твърде популярна през Ренесанса , но коренът й лежи още в античните представи за противостоенето на добродетелта и произвола на Съдбата. През средновековието богинята на щастието – Фортуна е вплетена в християнската сакрална подредба на света. От 11 век нейният образ присъства както в миниатюрната живопис, така и като скулптура в много църкви, редом с фигурите на библейските светци (в църквата „Св.Зенон“ – Верона, в катедралата в Триент, като графично изображение на пода на катедралата в Сиена). Образът на Фортуна показва процеса на християнизация на света на античните богове – от символ на вечната изменчивост, тя се превръща в инструмент на божественото провидение. В миниатюрата с колелото на Фортуна върху титулната страница на Буранския сборник от 17-18 век, тя е изобразена с корона и хермелинова наметка, седнала на престола като господарка на света пред един огромен въртящ се чекръг, по който един човек се въздига нагоре, сетне царува на върха, после пада, губи короната си, а накрая лежи размазан на пода, за да се възправи отново при следващото завъртване. Фигурите, представящи метафорично неотменната повторимост и неустойчивост на случващото се, действат като марионетки, катерейки се по застрашително въртящото се колело:

    Regnabo,regno,regnavi, sum sine regno.

    Ще властвам, властвам, властвах, без власт съм.

     

                 

    Codex Buranus

     

                  Заглавието "Кармина Бурана" буквално означава "песни на Буран". През 1847г. Йохан А.Шмелер назовава така ръкописа Codex Buranus в първото издание, наречен така поради произхода му от бенедиктинското абатство Бенедиктбойерн. Сборникът съдържа 318 стихотворения, частично нотиран и украсен с няколко миниатюри. През 1803г. попада в дворцовата библиотека на курфюрста в Мюнхен след разчистването на баварските манастири, а днес е сред най-ценните съкровища на Баварската държавна библиотека.

                  Codex Buranus е най-големият средновековен сборник със светска лирика, съставен преди средата на 13 век, вероятно в двора на епископа на Зекау в областта Щайермарк (дн. Южна Австрия). Счита се, че някой заможен човек го е поръчал (вероятно това е епископ Хайнрих, управлявал това епископство през 1232 — 1243г.), понеже за подборката и подредбата на песните в него е ангажиран високообразован редактор или група редактори, които успяват да съберат и съчетаят твърде разнородни като съдържание текстове на естетически принцип. Другото предположение е манастирът Нойщифт край Бриксен в Южен Тирол (Северна Италия); основание за това предположение дава предимно светския характер на сборника, характерен за ръкописите на августинците, към който орден принадлежи този манастир. Едновременно с текстовете от 12 и началото на 13 век, когато среднолатинската поезия се намира в разцвет, в сборника са включени стихове от античността и автори като Хораций, Овидий, Ювенал, Овзоний. Повечето от песните и действата в Буранския сборник обаче не са подписани от конкретни лица, макар изследователите да са идентифицирали някои от авторите – това са образовани, утвърдени любители на литературата и музиката студенти-клирици, университетски преподаватели, чиновници в църковните и светските дворове, преподаватели, монаси, които тогава са имали международна известност. Сред тях са имената на Отло от Санкт Емерам, Марбод от Рен, Готфрид от Уинчестър, Иларий – ученикът на Абелар, Хуго Примас от Орлеан, Архипоета, Гийом де Шатийон, Пиер от Блоа, Филип Канцлерът, както и немските поети Ото от Ботенлаубен, Дитмар от Аист, Валтер фон дер Фогелвайде, Райнмар и други. Всички те принадлежат към съсловието на средновековните странстващи поети, най-често от средите на духовенството или студентите, наричани „схолари“, „ваганти“, „голиарди“ , без съмнение майстори на латинския език – международният език на църквата, познавачи на античната поезия и Библията. Повечето от тях са изучавали свободните изкуства, теологията, философията в реномирани международни университети по онова време: право в Болоня, медицина в Салерно, теология – в Париж.

                  Буранският сборник е изключително добре структуриран и премислен откъм подредба на текстовете, имайки предвид съчетаването на разнородни теми с видимо противоречащи си аспекти. Те са обобщени в 4 големи раздела: морално-сатирична поезия; песни за пролетта и любовта, любовни и други жалби; песни за пиене и игри; духовни действа (драми). В песните се отправят предупреждения срещу алчността и завистта, за добродетелността, обръщане към християнския живот и християнските изяви на миряните, критика срещу Рим и папата, сатира срещу неправедния живот на монасите и свещениците. Често основните текстове са оградени с добавъчни поучителни строфи от поговорки и цитати. В морално-сатиричния цикъл от 55 текста се говори за алчността и подкупничеството, властта на парите, упадъка на нравите, непостоянството на щастието.

     

    In terra nummus rex est hoc tempore summus.

    Днес най-могъщ цар на земята са парите.

     

    Nummus bella gerit; si vult, pacem sibi querit.