Анализ на две стихотворения

  •  

    Курсова работа

    По

    Увод в литературознанието

     

    Анализ на две стихотворения

     

    Петя Стойкова Дубарова (25.04.1962, Бургас).

    Учи в английската езикова гимназия в Бургас. Самоубива се ненавършила 17 години. Пише стихове от най-ранна детска възраст. Първите й публикации са във вестниците "Септемврийче" и "Народна младеж", в списанията "Родна реч" и "Младеж". Неин духовен наставник е поетът-преводач Григор Ленков.

    През краткия си живот Петя Дубарова създава оригиналнипоетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.

     

    (Съчинения:Аз и морето (1980); Поезия. Стихове и разкази от различни години (1984); Лястовица. Стихове и разкази (1987); Най-синьото вълшебство (1988)).

     

     

    С дъжда

     

     

    От спуканите вени на небето(А)

    потича неспокоен и студен,(Б)

    съзира ме, заглежда се във мен, (Б)

    с езици хладни близва ми лицето.(А)

     

    Той ту се свива в локва пред нозете, (А)

    треперещ като коте от вода, (Б)

    ту бяла електрическа звезда, (Б)

    във него се оглежда като цвете. (А)

     

    Заслушвам се и чувам как над мене (А)

    със капки черни като вишнев сок (Б)

    той удря по циментовия блок (Б)

    и нещо му говори със звънтене. (А)

     

    Във тази нощ сама съм в тъмнината, (А)

    но нищо не навява самота, (Б)

    защото е изкуство под дъжда (Б)

    да можеш да говориш със водата. (А)

     

    Петя Дубарова  1987г.

     

           Тема на творбата:Дъждът – приятел, с който поетесата може да говори и споделя.

           Идея на творбата: Засвидетелства своята интимност към дъжда, нейното приятелство с дъжда, сливането й с него.

           Лайтмотив: Водещата идея на творбата е дъжда, който е сравнен с приятел.

           Строфична организация: Произведението е изградено от четири строфи, всяка от които се състои от четири стиха.

           Стихосложение: Силаботоническо – то е най-разпространеното в българската литература. Стихът е изграден от определен брой ударени и неударени срички в определени ритмични стъпки. Този тип стихосложение първоначално възниква в Русия, а по-късно навлиза и у нас.

           Рими: В стихотворението са на лице и двата вида рими - бедни и богати, като преобладаващи са богатите рими, които му придават звучност, мелодичност и ритмичност. Според типовете комбинации между римите в строфата, римите са три вида- съседни, кръстосани и обхватни. В стихотворението „С дъжда” на Петя Дубарова римите са обхватни. Според мястото на ударението римите биват- мъжки, женски, дактилни и хипердактилни. В стихотворението са:

     

    небето-лицето – женска, богата, обхватна

    студен-мен – мъжка, богата, обхватна

    мене-звънтене – женска, богата, обхватна

    тъмнината-водата – женска, богата, обхватна

    самота-дъжда – мъжка, бедна, обхватна

     

           Сравнения: При него се сравняват два обекта или два предмета, от които първият е непознат, а другия познат. Например в това стихотворение сравненията са следните: