Анализ и интерпретация на художествена творба

  • КУРСОВА РАБОТА

     

    по дисциплината : литературознание

    на тема

    анализ и интерпретация на художествена творба

    „ Преселение „ от Николай Хайтов

     

     

    ПРЕСЕЛЕНИЕ

     

     

    Стъргали триони, та престъргали гората до дърво. Секли хората, кастрили, белили и возили, търкаляли по стръмнината обезглавените смърчове и ели, та смазали не само тревата, но и земята. Стъпкали и сгазили я, та я припитили на пита.

    От гората бяха останали само дънери престъргани, изравнени със земята, оросени със смола, сухи корени и клони натрошени, иглици, люспи от кора и …. врязани в земята коловози. От гората бе останал само ароматът.

    И натрошените птичи гнезда.

    Слънцето жули съблеченото бърдо. Земята се процепила от яд. Пилетата отлетели. Катериците побягнали от страх и срам.

    Мравките бяха само изостанали в бягството – една последна върволица мравки-бежанци, поели без пътека през треските и тревите към дерето. Малките червени животинки като че извираха от една цепнатина, където са се били скрили, докато премине гороломната буря. Излизаха на открито, „примигваха” на светлината и поемаха – натоварени, една след друга – „диря в диря”.

    Какви бяха тези товари, които мъкнеха малките мравки?

    Наведох се отблизо и останах слисан: не храната си те пренасяха, не „децата” и яйцата.

    Те спасяваха семената на гората!

     

     

     

    Николай Хайтов

     

     

     

    Съвременният български писател Николай Хайтов поставя в разказа „Преселение” актуални проблеми, свързани с опазването на природата. Мъдрецът непринудено внушава на читателя да открие своето място в борбата за съхраняване на природните блага, нужни за оцеляването му.

          Кратката творба звучи като притча за природата. Всичко в нея е премерено, всеки детайл и образ са запомнящи се и въздействащи.

    Запознавайки се с повествованието, читателят дълго не може да намери спокойствие, защото „чува” глухото стъргане по живите тела на дърветата, усеща трайния аромат на гората, а в съзнанието му оживяват обезглавените смърчове и ели, напомнящи за човешката жестокости малките мравки, забравили за себе си, спасители на гората.

           Темата на разказа е опазването на природата и нейните обитатели. В центъра на изображение е поставил човекът , който се изживява като неин господар, а не като част от нея. Гороломното посегателство над Божието творение непременно ще доведе до трагични последствия, защото природата е великодушна и търпелива, щедро предлага благата си, но когато човек не я цени и се самозабравя в деянията си, тя си отмъщава.

            Разказът започва с картина на човешкия погром. Като истински нашественици хората нахлуват в лоното на природата. Въобразявайки си, че са нейни господари, те стържат, секат, кастрят, белят и търкалят дърветата. Изреждането на глаголни форми придава динамичност на действията. Насилниците бързат да приключат с конщунствените си дела. Използването на преизказно наклонение показва, че авторът не е свидетел или участник в безцеремонните дела на извършителите. Глаголните форми „стъргали” и „престъргали” създават усещането за бавна и мъчителна смърт. Самозабравилите се хора не пощадяват тревата и земята, сравнена с пита. За човека хлябът е най-ценното нещо в живота му. Към него той пристъпва с уважение и благоговение, защото никой не е по-голям от хляба. Такова трябва да бъде и отношението му към земята.

              Втората картина представя последиците от безчинствата на хората. Писателят използва глаголни форми в изявително наклонение. Той е ням свидетел на резултатите от нечовешкото насилие. На преден план излизат „дънери престъргани”, „изравнени със земята”, сухи корени и клони, врязани в земята коловози. Чрез инверсиите „дънери престъргани” и „клони натрошени” творецът акцентира върху човешкото насилие. Умалителното име „иглици” разкрива болката от посегателството на хората. Нищо не е пощадено в гороломната сеч, сравнена с буря. След човешкото своеволие остава само ароматът на гората, за да напомня за красотата на природата, за гората-убежище и дом за нейните обитатели. Него злосторниците не могат да унищожават, защото той е вечен като земята и природата.

          За разлика от първата картина, в която преобладават глаголни форми, в тази е даден превас на съществителните имена, чрез които се акцентира върху предметността. Многоточието в средата на изречението подсилва неизказаната болка от съсипаната гора.

           Безглаголното изречение „И натрошените птичи гнезда” звучи като реквием за опустошената гора.

           След безпощадната сеч остава  „съблеченото бърдо”, което слънцето безжалостно жули. „Земята се  процепила от яд”, птиците са отлетели, а катериците са побягнали от страх и срам.” Природата е одухотворена, земята изпитва яд, а катериците-срам. Не природата и обитателите й трябва да се срамуват от недостойните човешки дела, а хората, които я унищожават без свян и съвест.

             На фона на оголялата и необитаема гора изпъкват червените мравки, сравнени с бежанци, защото са принудени да напуснат своето убежище. Те са много, „върволица”, дисциплинирани, вървят една след друга- „диря в диря” и бързат натоварени. Точно тук авторът поставя тези малки червени животинки над човека, защото те са символ на работливост и задружност, те не са егоистични като човека, който е принизен с най-низша твар, която мисли единствено и само за себе си. Мравченото поведение провокира любопитството на твореца и той излиза на преден план, чрез авторовото „аз”, изразено в глаголните форми в 1л.ед.ч.

              Навеждайки се над тях, той остава „слисан”. Страдателната глаголна форма много точно отразява състоянието на повествователя-едновременно е учуден и възхитен, объркан и безкрайно щастлив, защото не някой друг ,а тези малки същества спасяват не себе си, а семената на гората. Употребата на въпросително и удивително изречение разкриват любопитството, удовлетворението и надеждата на твореца, че гората отново ще я има, благодарение на червените мравки, които измиват с постъпката си срама от човешката безразсъдност.

             Чрез разказа „Преселение” Николай Хайтов докосва най-нежните струни на сърцето на читателя и отправя към него своите мъдри послания-да пази будна съвестта си, съдник на земните ни дела, и зорко да следи да не се нарушава хармонията между човека и природата, ако иска да го има на света.

             И нека всички ние се поучим от малките мравки, които спасяваха „не „децата” и яйцата”, ТЕ СПАСЯВАХА СЕМЕНАТА НА ГОРАТА!”