Алтернативни подходи за разработване на информационни системи

  • 3. Алтернативни подходи за разработване на информационни системи

     

     

    Освен традиционните подходи съществуват и други подходи в лицето на: прототипиране, разработване чрез софтуерни пакети, възлагане на външен изпълнител, разработване на потребителите.

     

    1. Прототипиране – състои се в бързо и евтино реализиране на експериментална система, която се оценява от потребителите.

    Дефиниця – Прототипът е работеща система, която е разработена с цел тестване на идеи и предложения за новата система. Това не е само идея върху лист хартия. Чрез този подход потребителите могат по-лесно да оценят предимствата и недостатъците на работещата система. Прототипът се различава от истинската система, тъй като той може да не реализира всички детайли в отчетите и данните, да не прави проверка за коректност на входните данни. Т.е. етапите при този подход могат да бъдат обединени или ограничени. Прототипът е евтино решение, тъй като не реализира изискванията за качество, за надеждност. Той се изгражда така, че лесно да може да се променя. Чрез него потребителите имат възможност още в ранните етапи на разработката да придобият представа за реалната система, да я ползват експериментално, да преценят дали тя е полезна. На базата на информацията събрана при използването на прототипа се променят изискванията на системата. При прототипирането процесът на разработване на информационната система е итеративен, тъй като основните му стъпки се повтарят неколкократно. Първоначално прототипът може да включва ограничен набор от функции, които постепенно да се разширяват с нови функции. Потребителят е пряко включен в процеса на прототипиране. За разлика от традиционния подход прототипирането е подходящо при извършване на промени.

    Прототипирането е особено полезен при следните условия:

    1. Специалистите, които разработват прототипа да не са реализирали системата подобно на исканата от потребителя.

    2. Основните характеристики на системата да са известни частично или да не могат да бъдат определени.

    3. Опитът при използване на системата води до разширяване списъка на изискванията.

    4. Търсене на алтернативни решения.

    5. Прилагане на нови информационни технологии, за коит оняма натрупан опит.

    6. Цената на риска и грешките е много висока.

    Основни стъпки при прототипирането:

    1. Определяне на известните за потребителя изисквания и характеристики на информационната система.

    2. Разработване на работещ прототип. Прототипът трябва да се създаде на бързо при разработване на прототипи може да се използват традиционни езици за програмиране, генератори на справки и екрани, мултимедийни средства. При прототипа може да се реализира само част от установените функции и да се използва ограничен набор от входни данни.

    3. Използване на прототипа – потребителя използва прототипа, а разработчика наблюдава неговата работа като те съвместно установяват какви промени да се направят за усъвършенстването му.

    4. Променяне на прототипа на базата на информация събрана от специалистите.

    При прототипирането етапите анализ, проектиране и реализация се извършват заедно!!!

    Предимствата и недостатъците на прототипирането:

    Предимства:

    1. Чрез прототипиране се постига икономия на средства и висока ефективност.;

    2. Чрез прототипирането предварително се тестват формулираните изисквания и някой проектни решения.;

    3. Този подход е подходящ при системи за вземане на решения при неясни и непълни изисквания.;

    4. При прототипирането потребителите вземат активно участие в процеса на разработването.

    Недостатъци:

    1. Възможно е броят на прототипите да нарастне неконтролируемо, което има трицателен ефект върху стойността и ефективността на процеса на разработването.;

    2. Някой съществени задачи и изисквания остават извън вниманието на разработчиците, т.е. съществува непълнота и коректност. Този подход не е подходящ при системи със сложни изчисления и логика. При разработването на прототипирани системи има само помощна роля при установяване на част от изискванията и решенията.

     

    2. Разработване със софтуерни пакети

    Дефиниция: Софтуерния пакет е набор от предварително разработени програми, които могат да се закупят или наемат.

    Софтуерните пакети имат различен мащаб. Може да са предназначени за решаване на малки задачи или да обхващат стотици програмни модули, като цялостно автоматизиране на определена дейност. Използването на софтуерни пакети значително съкръщава разходите по проектирането, реализирането, тестването и внедряването на информационни системи. Софтуерните пакети се използват се за автоматизиране на отделни функции, които са общи за различни организации. Възможни решения в случаите когато организацията разполага с квалифицирани специалисти.

    Предимства и недостатъци на софтуерните пакети:

    Предимства:

    1. Софтуерните пакети спестяват значителна част от изискванията за проектиране на системата, на базата данни, на входа – изхода на системата, разработване на програмни модули. Това е така, защото тези програми, които се продават са тествани, преминали са тестове, поради което се счита, че няма да възникват някакви проблеми. Доставчиците на софтуерни пакети осигуряват на клиентите актуализирани версии на такива пакети в съответствие със законодателната и нормативна база. Периодично се предоставят нови версии на пакета при облекчени условия.

    2. Софтуерните пакети могат да се променят в зависимост от изискванията на клиента.

    Недостатъци: Появяват се особено силно при реализиране на големи проекти, защото не могат да се осигурят цялостни пълни софтуерни пакети, особено за по-сложните системи. Необходими са доработки на софтуерния пакет. Съществуват редица проблеми при интегриране на различни софтуерни пакети!!! При избора на софтуерен пакет трябва да отчитаме следните критерии: по функции, по гъвкавост, по лекота на усвояване и използване, изискване към хардуера и софтуера, изискване към структурата на базата данни, внедряване, поддъжане. По тези неща има различни критерии.

     

    Таблица 1

     

     

    2. Възлагане на външен изпълнител.

    Ако организацията няма възможност да задели вътрешни ресурси за изграждане на информационната система тя може да наеме външен изпълнител – специализирана фирма по извършването на информационни услуги. На външните фирми може да се възложи изпълнението на функциите на компютърния център, реализиране на някой основни функции като: да разработи за счетоводството, за работната заплата, за поддържане на компютърната мрежа, комуникационни услуги, разработване на компютърна система. Този процес се налича аутсорсинг. Аутсорсингът е възможно решение за съкращаване и контролиране на разходите по развитие на информационна система. Възлагането на някой информационни услуги на външен изпълнител е по-евтино в сравнение с поддържане на собствен компютърен център за разработване на определени основни функции. В някой случаи специалистите по информационни технологии във фирмата нямат нужния опит и компетентност за реализиране на информационната система.