Александър Куприн „Молох'

  • К У Р С О В А   Р А Б О Т А

    НА ТЕМА: Александър КупринМолох

     

    Александър Куприн е един от крупните представители на руската литература,на критическия реализъм.Той навлиза в литературното движение със свои теми, със своя позиция,разобличава буржоазната класа,защитава страдащите трудови хора. Куприн е голям и оригинален художник със своето виждане на света.Той създава редица живи и незабравими образи,обогатява формите на руската белетристика,достига  до свой ярък художествен стил.Заради всичките негови достойнства, за демократизма и реализма му,за хуманното му отношение на онеправданите хора,за яркото му художествено майсторство го ценят високо чрез своя жив интерес към творбите му. А.ИвановичКуприн е писател,който преминава през трудна жизнена школа.Той е роден през 1870г. в малкия провинциален град Наровчат (в бившата Пензенска губерния) в бедно чиновническо семейство.Една година след неговото раждане умира баща му и семейството ,което се оказва в твърде тежко положение, се премества в Москва.Когато Куприн е 6 годишен, майка му го дава в пансион, след което той учи последователно във втори московски кадетски корпус и в Александровското военно училище.През 1890г. той е вече подпоручик и постъпва на работа  в армията.Военната служба обаче не е съответствала на интересите и на духовната структура на Куприн.Царската казарма, изпълнена с дива жестокост, го отвращава и той след три години я напуска завинаги, за да търси друго поприще в живота.23 годишен Куприн отива в Киев и сам, без близки и познати,без средства и без подкрепа започва да води тежка борба за съществуване.Още по време на своето учение във военната школа Куприн показва вътрешно разположение към художествената литература,пише стихове, когато служи като офицер в армията,той вече прави първите си по-сериозни крачки в литературното поприще.Попадайки в Киев , той започва да сътрудничи на различни вестници.Работи като журналист, като служител в канцеларията на Руско-белгийския завод в Донбас,става организатор на атлетическо дружество в Киев, от името на което организира цирк, за известно време е управител на имение във Волинска губерния,учи зъболекарство,става актьор в провинциална трупа,певец,ловец,рибар,земемер.През периода 1889-1893г. Куприн печата първите си три произведения- „ Последний дебют ’’ , „ Впотьмах ” и  „ Луннойночью ” .Те свидетелстват, че младият  автор е останал чужд на декадентските веения.През 1894г.Куприн  печата разказа си „ Дознание ’’, (с първоначалното заглавие  „ Из отдаленногопрошлого ” ),който прави силно впечатление с реалистичния си подход към социалната действителност.В разказа си „ Дознание ” Куприн подхваща една голяма и плодотворна  тема – темата за руската казарма.Непосредствените, живи и силни впечатления , които има авторът от времето на своята военна служба , обезпечават успеха на този негов разказ.На същата тема авторът пише по – късно нови произведения , които му носят широка известност.В разказа си „ Дознание ” Куприн е показал конкретен случай , характерен за казармения живот – налагане на наказание на войник.Предмет на такава екзекуция е татаринът МухаметБайгузин – нему нанасят пред строените роти сто удара с пръчки. Обрисуваният случай дава възможност да се покажат тъпотата и дивата жестокост на царските офицери , тяхното неописуемо издевателство над войниците.Показан е и образът  на младия офицер Козловски, който  се отделя от другите офицери с хуманното си отношение към осъдения войник-татарин. В разказа на Куприн съди казармената бюрокрация, заклеймява нейното нечовешко отношение спрямо войниците и особено спрямо тия от националните малцинства.Тази творба на писателя показва, той преодолява увлеченията си по декаденството, че започва да усвоява идейните и естетическите принципи на критическия реализъм. Куприн вижда остри социални неправди не само в живота на царската казарма. Работейки като фейлетонист, той има възможност да разшири и да допълни своите представи за жестокия буржоазен свят. В редица фейлетони, разкази, очерци, съдебни хроники, рецензии и особено в цикъла си от очерци „Киевскиетипьи” (1885-1896) писателят разкрива много недъзи, много негативни явления, към които не може да остане равнодушен. Той рисува образи от двата социални пласта – представители на социалните низини: мошеници, професионални лъжесвидетели, просяци, босяци, декласирани хора, жертви на капитализма, и представители на „приличното общество” – хищни богаташи, търговци, еснафи, бюрократи, които в стремежа си да трупат  богатства са изгубили човешкия си образ. Навлизайки в жестоката механика на буржоазния строй, Куприн застава на страната на „малкия човек” и поема неговата защита. В отношение към „малкия човек” , към унижените и оскърбените в живота, към жертвите на капитализма започва да намира израз хуманизмът на писателя.След като натрупва значителен жизнен опит, след като е написал редица разкази, очерци и фейлетони, Куприн прави опит да овладее по-големите белетристични форми. През 1896г. той издава първата си повест – „Молох,която става и негова първа голяма творческа победа. Повестта „Молох” носи широка популярност на младия писател, тя утвърждава името му сред читателската публика. В повестта си „МолохКуприн разработва темата за руския капитализъм, за неговата античовешка и антинародна същност. Капитализмът по художественото определение на писателя е нещо жестоко и кръвожадно.Затова именно той го идентифицира с древното божество на източните народи Молох, което е било известно с това, че в неговата огнена  уста са хвърляли живи хора, че  е  било ненаситно натопла човешка кръв.В своята повест Куприн дава художествена представа за труда на работниците в металургичен  завод. Изобразена е жестоката капиталистическа експлоатация, разкрити са онези сурови условия, при които се ражда стихийният протест на трудовите хора срещу господарите на завода. Рисувайки общата панорама на големия завод с неговите корпуси, опушени комини и доменни пещи, авторът добавя: „Това беше страшна и завладяваща картина.Човешкият труд кипеше тук като огромен, сложен и точен механизъм.Хиляди хора  - инженери, каменари, механици, дърводелци, железари, копачи, столари и ковачи – са се събрали тука от разни краища на земята, подчинявайки се на железния закон на борбата за съществуване, за да отдадат своите сили, здраве, прогрес. Смного ярки черти Куприн представя господарите на завода – капиталистите-експлоататори. С особен успех той е изградил образа на живеещия в Петроград капиталист Квашнин. Квашнин е толкова дебел, че „ръцете му не могат да обгърнат корема му”. Той се вози на специална карета, направена съобразно с неговия обем. Квашнин е алчен капиталист, той участва в много акционерни дружества, притежава огромни капитали. Той има славата на „ужасен лакомник” и на развратник. Бидейки един от господарите на металургичния завод, Квашнин от време на време идва на посещение във връзка със своите и със своите интереси. Главното внимание на Куприн в повестта „Молох” е насочено към неговия положителен герой, към инженера в завода Андрей Илич Бобров. Това е млад, честен, умен, мислещ човек. Работейки в завода, Бобров има възможност да наблюдава отблизо живота на работниците са жестоко ограбени, че  на техния гръб водят паразитен  живот редица капиталисти, рентиери, ловки пройдохи, че древното божество Молох би се изчервило от срам и от обида пред страшната алчност гешефти на съвременните капиталисти-грабители. В повестта е разкрит конфликтът между честния човек Бобров и хищния капиталист Квашнин. С цялата си човешка същност Бобров е против всемогъщия капиталист Квашнин. Той се отвращава от неговите лични и обществени дела. Инженер Бобров посещава през свободните си часове семейство Зиненко, в което той проявява интимен интерес към една от петте неомъжени дъщери, към красивата Нина Зиненко.В това семейство вее еснафска атмосфера, която се поддържа най-вече от майката на петте девойки мадам Зиненко, „ниска на ръст жена, болезнена и превзета, с малки сиви очички, смешно близо разположени до носа”. Между инженер Бобров и Нина Зиненко се зараждат сърдечни чувства. Очертават се възможностите за възвишена любов, която би могла да изведе Нина Зиненко от еснафската атмосфера на нейното семейство. В този именно момент пристига да посети завода капиталистът Квашнин. Нина Зиненко привлича вниманието му. Всемогъщият капиталист и изпечен развратник Квашнин навлиза в семейството Зиненко и разпалва еснафските чувства и стремежи в него. Пари или любов – такава е дилемата, която се слага пред мадам Зиненко и Нина Зиненко. И користните чувства побеждават възвишените мечти. Нина се омъжва за един от безличните лакеи на Квашнин, за да бъде по този начин любовница на всесилния капиталист. Квашнин убива красотата в една млада човешка душа, разрушава и щастието на умния и честен инженер Бобров. Бобров не умее да се бори. Той негодува, той  дори се опитва да вдигне във въздуха парните котлив завода, но в края на краищата не извършва нищо. Той е самотен и слаб човек. Обиден и огорчен, той слага край на живота си, отравяйки се с морфин. В повестта „Молох” е показано още едно социално противоречие, още един надигащ се конфликт – между капиталиста Квашнин и работниците от завода. Това е конфликт, характерен за третия етап от освободителното движение в Русия. Куприн  дава  вярна художествена представа за тежкия живот на работниците. Той рисува техните бедни жилища, говори за епидемиите ,които покосяват живота им, показва ги в трудовия процес – измъчени от непосилната работа, ограбени от господарите. Условията, при които живеят и се трудят работниците, раждат тяхното недоволство, техния протест, който се засилва все повече. Възмутени от Квашнин, от господарите-експлоататори, работниците от завода се вдигат на борба – те запалват склада за дървени материали, искат да отстояват своите интереси.Борбата  на  работниците обаче не е целенасочена, тя още не е осмислена от идеите на марксизма. Изобразено е в повестта как капиталистът Квашнин се отнася към работниците. Когато работническите  жени се застъпват за своите жизнени интереси, той пуска в ход демагогията – успокоява ги с голи обещания. Когато работниците се вдигат на борба, изплашеният Квашнин се обръща към губернатора, към войската, за да потуши бунта. Макар работниците да не са още осъзнати, макар Бобров да ги схваща само като жертви на Молох,читателят вижда какъв смъртен страх изпитват господарите от тях. От това се извлича впечатлението, че тези жертви скоро могат да станат борци. Куприн отразява социалните явления, без да има определени възгледи за тях. Той стои на демократични позиции, на страната на Бобров, на работниците,ненавижда капиталистите, еснафите, подлизурките. Реалистичното изображение на Куприн в „Молох” не е чуждо на някои народнически схващания. Въздействието на повестта върху общественото съзнание обаче се определя от хуманистичния патос на писателя, от неговата вярност към жизнената правда, от  страстната  му защита на трудовите хора. В повестта си „МолохКуприн се домогва до свой индивидуален художествен стил, който се обогатява в следващите му творби. Този стил се характеризира със своята голяма пластичност при изграждане на образи и картини, с дълбоко проникване във вътрешния свят на героите, с умела употреба на художествения детайл. Отрицавайки света на жестоките и груби господа в живота,отвращавайки се от душния свят на еснафите, Куприн идва до толстоистко-русоистката идея за „естествения” човек и започва да противопоставя този „естествен” човек на деградирания човек от буржоазната цивилизация. Представата за ,,естествения” човек у Куприн е до голяма степен резултат и на либерално-народническа идеализация на селянина, на неговия недокоснат от буржоазната култура патриархален живот. Тези възгледи на писателя за ,,естествения” човек, живеещ близо до природата, намират най-ярък художествен израз в неговия полески цикъл, в който влизат творбите му ,,Олеся”, ,,Леснаяглушь”, „Оборотень”. Главното произведение на този цикъл е прекрасната новела ,,Олеся”, написана с дълбоко вдъхновение, отразяваща вълнуваща човешка и природна красота. В лицето на ОлесяКуприн е показал чуден романтичен образ. Красивата девойка живее със своята баба сред дивната природа. Над старицата и девойката висне тъмната мълва, че те са магьосница. Авторът не съобщава нищо из предисторията на своята героиня. Той я показва като завършен художествен образ, който в хода на разказа във взаимодействие с други лица показва своите черти. Олеся е умна и свободолюбива девойка, с непокварени мисли и чувства, с дълбок усет към красивото у човека и в природата. В лицето на ОлесяКуприн  показва  „естествения” човек с неговата духовна чистота и благородство, с неговата способност да люби силно и всеотдайно. В лицето на  своя героя Иван Тимофеевич, който навлиза в романтичния свят на Олеся, който се влюбва в нея, писателят е обобщил чертите на градския интелигент. Този герой е пълна противоположност ( със своя егоизъм, пресметливост и ограниченост ) на красивата и щедра Олеся. След стълкновението с невежите селянки, които я заплашват със смърт, след новите беди, които надвисват над нея, Олеся изчезва някъде по света, оставяйки на рамката на прозорчето своето герданче „като спомен от Олеся и за нейната нежна и великодушна любов” В повестта си „ОлесяКуприн се представя като майстор на лиричната проза, като тънък художник на природните красоти. За засилване на демократизма в творчеството на Куприн голяма роля играе мощния революционен подем в Русия в началото на века. През годините, предхождащи първата руска революция, Куприн, който е вече зрял художник и с голяма известност, пише своето забележително произведениеПоединок”. Повестта на Куприн изобразява армейския живот в едно глухо провинциално селище. Най-яркия образ на войник, който създава Куприн в повестта си, това е Хлебников. В този трагичен образ е събрано като че ли цялото унижение и безпощадност на бедния селянин, облечен във войнишки шинел. Повестта си Куприн е осветил на Максим Горки. След разгрома на революцията в условията на настъпилата реакция той започва да се колебае между демократизма и индивидуализма. За отстъплението на Куприн от позициите на демократизма и реализма свидетелстват неговите произведения „Морскаяболезнь”, „Жидкоесолнце”, „Ученик” и др. Куприн е от тези писатели, които широко разработват в творбите си темата за любовта,с която човешката личност разцъфтява и намира най-високото си утвърждение. Писателят се интересува преди всичко от любовта на „естествения”, на обикновения, на малкия човек. Любовта на еснафите и на господарите от буржоазния свят той представя като пошла еротомания. Най-възвишен химн за любовта звучи в Куприновите творби „Олеся” , „Гранатовьбраслет”  и „Суламиф”. В разказа „Гранатовьбраслет” е показан дребен чиновник, който се влюбва безнадеждно в светска дама. Героят е беден, нежен и мечтателен – неговите възвишени и святи чувства изпълват цялото му битие. Светската дама неотговаря на героя с взаимност. Темата за голямата, великата любов Куприн разработва и в лирическата си творба „Суламиф”, написана върху основата на библейската „Песен на песните” и по специално върху мотивите за изключителната любов на древния еврейски цар, поет и мъдрец Соломон и очарователната девойка от народа Суламиф. В повестта е разкрита огромната радост от любовната среща на двамата герои, предадено е цялото необятно тържество на любовта, внушена е мисълта за нейното безсмъртие. Смисълът на Октомврийската революцияКуприн не може да разбере, поради което през 1917г. той се оказва емигрант – отначало във Финландия, а после във Франция. По време на 17 годишния си емигрантски живот не успява да създаде значителни творби. В емиграция тъгува  той тъгува силно и непрестанно по родината, която така дълбоко е обичал винаги. През 1937г. Куприн се завръща в Съветския съюз. Той бива посрещнат от съветските хора много топло и сърдечно. Удивяват го съветските хора – вдъхновени строители на нов и прекрасен свят. Куприн  обаче не успява да се радва дълго на съветската действителност, на родната страна. През 1938г. той умира. Куприн е голям и оригинален художник със своето виждане на света. Той създава редица живи и незабравими образи, обогатява формите на руската белетристика, достига до свой ярък художествен стил. Заради всичките негови достойнства, за демократизма и реализма му, за хуманното му отношение към онеправданите хора, за яркото му художествено майсторство читателите го ценят високо чрез своя жив интерес към творбите му.