Алеко Константинов, бай Ганьо и ние

  •  

     

    Kурсова работа :

    „Алеко Константинов , Бай Ганьо и ние„

    (есе)

     

    Един от първите истински градски писатели - Алеко Константинов през 1894г.публикува очерци в списание „ Мисъл „ , а като самостоятелно издание творбата „Бай Ганьо – невероятни разкази за един съвременен българин „ се появава през 1895г.. В него е включен и непубликуваният в „Мисъл” очерк „Бай Ганьо журналист „ . Жанровото определение „разкази” разглежда книгата като сборник с разкази , обединени около фигурата на главния герой. Произведението е написано в отворена композиция , като дава възможност за добавяне на нови разкази . Композиционното единство на повестта се дължи , както на общия главен герой , така и на позицията разказ в разказ . Група млади интелигентни мъже си разказват истории за Бай Ганьо . Разказвачът обикновено е и участник в пресъздаваните събития и реагира най-често със срам на постъпките на персонажа. Творбата представя хумористичното преодоляване на национални комплекси и социални пороци , а също така показва проблема за оцеляването и постепенното изгубване на националния идеал . Тази повест придобива голяма популярност с разкритите в нея болезнени проблеми на националния живот, бит, психология, манталитет и  култура , като авторът се смее над тях.

     

      Въпреки , че е живял в доста заможен род  , животът на Алеко Константинов никак не е бил лесен  , защото цялото му семейство умира от туберкулоза . Авторът е много образован човек , учил е с частни учители  , а после е продължил учението си в  Русия в град Николаев .Там той вече започва да прави опити да пише и да превежда стихове от руски . След известно време записва право в Одеса.От рано заживява с книгите и културата , което повлиява за по нататъшното му развитие като творец .Той е автор на социалните проблеми , морала и властта . Писателят , който владее отлично перото на сатирата , открива перспектива в пътуването , за  което свидетелстват неговите пътеписи . Алеко - познат още под псевдонима „Щастливеца”, освен  българскиписател е и общественик , както и основател на организираното туристическо движение в България.

     

      В повестта „Бай Ганьо„ авторът представя определена прослойка от българското общество , която в 21 век вече е преобладаваща за нашата държава . Естествено за това има явна причина , не може винаги да бъдат описвани само хората с добродетели . След като ние живеем в толкова несправедлив свят , всеки има своя начин да му се опълчи чрез каквото държание намери за добре . Съграждането на човешките ценности става още от детството , а за Бай Ганьовото нямаме никакви сведения и за това можем да  оправдаем героя по някакъв начин . Как бихме могли да го направим със заобикалящите ни хора , които въпреки перфектната си семейна среда пак остават с манталитета на разглеждания от нас типаж ? Този образ може и да е комичен , но когато голяма част от населението притежава неговите качества картинката започва да става плачевна . Едно е да четем повестта и да си представяме образа на героя , а съвсем друго е да се срещаме с него всеки ден . Тук подходящият въпрос е : „Бай Ганьо” извадка ли е от българското обществото или е събирателен образ? По тази тема има различни мнения , тъй като всеки един от нас живее в различна среда , където наситеността с „бай ганьовци „ е различна . Въпреки всичко , където и да се намираме , винаги можем да изберем с кого да общуваме и кого да игнорираме . По този начин можем да се отървем до някъде от хорската простотия .  Не можем да променим света , но можем да започнем от себе си , а все пак и това е някакво начало .

     

      Главното действащо лице в едноименната творба на Алеко Константинов е непоправим простак , стиснат е , но от друга страна той е толкова опростена личност , че това не му позволява да изпитва желание за отмъщение и злоба . Образът на героя е толкова наситен , че всеки път когато го погледнем от различна гледна точка ще намерим нещо ново . Той никога няма да изгуби своята актуалност , тъй като отрицателното, негативното, порокът , никога няма да бъдат окончателно победени . Колкото по-глупав е един човек , толкова по – малко проблеми има той , тъй като не осъзнава много истини . Целите в живота на Бай Ганьо са много примитивни , за него най-важните неща са яденето и „келепира” . Той олицетворява алчността, нахалството, безсрамието и подлостта , а  своите недостатъци  възприема  като ценности , които другите не разбират . В много ситуации реакциите му са като на дете . Той толкова сремително търси изгодата във всичко , че въобще не забелязва колко явно го прави , но все пак и да забележи  не чувства никаква вина за това . Въпреки определената си липса на елементарна култура , героят не е лощ човек . Просто до такава степен е егоист , че няма време да мисли лошото на околните . Неговото мнение е , че картината в България е същата , като тази по света и за това изказванията му в много случаи са неуместни и учудващи за слушателите в чужбина .

     

      Между автора и неговия герой разликата е от земята до небето , а между нас българите има и от двата типа хора . Този на простака сякаш е преобладаващ. Това личи най вече в средната класа и по бедните хора. Немотията обикновено кара хората да бъдат такъв тип . Грубостта и нехайството наистина успяват да се настянят в маниерите им . Алеко Константинов е образован и културен човек , докато Бай Ганьо само се мисли за такъв . Като съдим по това и много други факти можем да кажем , че авторът и героя му са две крайности . Причините един съвременен човек да се превърне в героя от повестта започват от  семейната среда, приятелите, хората с които общува , както и от образованието или по скоро липсата му . В момента в българското училище положението е много тежко - или учителите не си вършат работата достатъчно добре или учениците не желаят да възприемат предоставената им информация . В първият случай въпросът е трябва ли наистина за тези пари , които им плащат да си дават зор и да си късат нервите ? Поколенията , които израстват в момента са все по-невъзпитани и необуздани . За допълнителните усилия , които полагат учителите само за да постинат тишина , можем да им връчим и званието звероукротители . Децата предварително не са подготвени за това , че отиват в училище за да учат . Множеството просто отиват за да избутат по някакъв начин деня . Едва ли някое дете приема училището си като възможност за обогатяване , която в днешно време е единствената форма на безплатно обучение . След като се появат големи пропуски от непълноценното посещаване на учебните часове , се налага да се прибегне до платени курсове , които иначе биха били ненужни . За разлика от обучението , в работата искат истински знания и за да е сериозна , трябва и познанията в сферата да са такива . Най-честата възможна семейна среда вече не е от патриархалния тип .  Разпускането на строгия семеен модел носи и своите последствия . Свободомислието трябва да има своите граници , когато се създава поколение . Нарастващата информираност на обществото , кара децата да се имат за многознайковци от съвсем малки , както и да научават неща неподходящи за възрастта им . От тук започва израстването на последователите на „Бай Ганьо „ . Живеещи в споменатата среда на израстване , те  стават негови копия, но в подобрен вариант . Макар , че и до днес със сигурност в България има хора , които все още следват оригинала . Като погледнем годините назад и стигнем до днес ще видим , че този модел на поведение винаги е съществувал не само в родината ни , но и по света .

     

      Средата подходяща за създаването и развитието на „Бай Ганьо „ е навсякъде около нас, тя е най-лесния път, по който можем да поемем . Всичко, което притежава някаква трудност и ни кара да положим усилия  започва да ни  отдалечава от пътя , по който е поел Алековия герой . Въпросът е как образован автор , като Алеко Константинов е успял така детайлно да опише маниерите на простака Бай Ганьо ? Явно широтата на погледа му е била достатъчно голяма , за да надхвърли границите на обкръжаващата го среда .

     

      Ако се вгледаме добре в себе си ще открием , че ние притежаваме черти присъщи , както на Бай Ганьо , така и на Алеко Константинов . След като познаваме историите на тези две личности , можем да се поучим от тях и да преценим , на коя повече приличаме и на коя искаме да приличаме . Всеки разумен човек би искал да придобие ценностите на поета и да избегне навиците на героя му . Изразителността на качествата на Бай Ганьо , се дължи единствено на това , че повестта не е писана от някой  като него. Само човек , който не притежава качествата на Алековия герой , може да ги прецени , като отрицателни черти . Хората , които не виждат липсата на възпитание у продавача на розово масло , са неспособни да разберат поета , както  и обратното . Тези, които виждат таланта на твореца , не могат да  разберат човека търсещ „келепира„ . Целта на творбата на Алеко Константинов е да ни покаже какви не трябва да бъдем , за да не се излагаме или да бъдем смешни в очите на хората . Такива индивиди , като Бай Ганьо нямат сили да полагат труд , за да постигнат най-важните неща , които се градят с години , а именно  интелигентност, учтивост, търпимост и сдържаност. Тези хора никога няма да могат да направят друго , освен да привлекат възмутените погледи на хората , да събудят отвращение, съжаление или смях . Чрез цялата тази съпоставка можем да направим извода , колко малко са хората , като Алеко и колко много са тези , като героя му . Ние не можем да разберем от кой тип сме точно , но можем да видим на къде ще натежи повече везната и това да ни даде ясен отговор .