Алеко Константинов - Бай Ганьо

  •  

    1.Алеко Константинов-живот и творчество

     

    Алеко Константинов (1863-1897г.) е роден в Свищов. От рано проявява литературни интереси, превежда и пише оригинални творби. Зрялото си литературно творчество, фейлетоните, пътеписите, „Бай Ганьо” той създава като спонтанна, повече публицистично, отколкото художествена реакция.

    Творческата история на „Бай Ганьо” е добре документирана. По време на пътуването си в Америка Алеко среща бай Ганьо и първите му „събратя” и обещава на читателите нова среща с него.

    В поредица от „фейлетони”, печатани в списание „Мисъл” Алеко създава постепенно своя прочут герой. През 1895г. те излизат в книга, която пак завършва с обещание за нови срещи.

    В жанрово отношение книгата „Бай Ганьо” е сборник с хумористични разкази, свързани с общ герой. Има и други български книги, които могат да се мерят с „Бай Ганьо”, но няма друг герой от българската литература така популярен като бай Ганьо.

    Бай Ганьо не е просто най-популярният герой на българската литература, той е и най-проблематичният и образ.

    Разказите и фейлетоните на Алеко Константинов (от „Пази боже сляпо да прогледа” до „Разни хора – разни идеали”), които чрез сатиричното изображение на социалната и политическа поквара гравитират към проблематиката Бай Ганьо, са също класическо достояние на българската литература.

    Фейлетоните разказват обществения и нравствения живот на българина през 90-те години на ХIХ век.

    За създаване на фейлетоните Алеко Константинов е предизвикан не само от накърненото гражданско право и чувство, както е в „По изборите в Свищов”. Те са реакция и на публикациите в популярния тогава вестник „Мир”. По-голяма част от творбите дори са пряк диалог с този вестник.

    Фейлетонът е с автобиографичен характер, който разказва за отделните събития от живота на писателя и който има за цел да защитава личността на автора от нападките.

    Във фейлетоние, както и в книгата „Бай Ганьо”, Бай Ганьо не е самостоен герой, на много места се срещаме с негови подобия, епизодични герои, които проявяват някои от неговите черти: например във фейлетона „Разни хора – разни идеали” се описва липсата на патриотизъм или проява на патриотство, свързано с личен интерес. В „Бай Ганьо” се показва как той се възползва от това, че е българин: „Не бойте се, българин съм”, „Българин” е ключ към всички врати и сърца, но бай Ганьо иска не да служи на другите, а да се възползва от тях. Той настойчиво изтъква превъзходството на българите и България, на българското въобще във всеки удобен случай. По пътя към Прага „дето имаше възможност, бай Ганьо не пропущаше случай да уязви сърбите, да им напомни Сливница”.

    Властта за Бай Ганьо е средство за забогатяване, той я използва за лични материални цели. Затова е винаги на нейна страна. Още в разговора си с Иречек той изразява прекрасно отношението на байганьовците изобщо към властта: „не си ли с тях, спукана ти е работата. Па и мене .... ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет, келипир има в тия работи, хората пари натрупаха”. Същото отношение към властта е изразено и във фейлетона „Разни хора – разни идеали”, т.е. политическото хамелеонство на чиновника, който има като цел винаги да е с правителството, за да напредне в йерархията. „Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция”. Чиновничеството възприема онази народна мъдрост, която изразява философията на оцеляването: „Покорна глава сабя не я сече”.

    Чиновникът успява от държава за всиччки да направи държава за себе си. За писателя тази метаморфоза е най-страшното похищение срещу българския морал, изразено добре в заглавието „Разни хора – разни идеали”. Този фейлетон е с отворена структура, подобно на „Бай Ганьо”, писателят представя героя не описателно, а чрез динамично изразяване на същността му – реч, мимика, жестове, поведение.

    Не само във фейлетоните се срещаме с двойници на Бай Ганьо, но и в самата книга се срещаме с негови подобия: Бодков, Асланов, Димитров, „отвореното момче” от разказа „Бай Ганьов Швейцария”. Това обстоятелство превръща Бай Ганьо в социално явление и поражда гредставата за байганьовщината. В това е голямото достоянство на книгата, защото допринася за типизация на героя, изграждайки картината на множественост чрез персонажите, превъплъщенията в различни ситуации.

    Информация за нравствената същност на Бай Ганьо дават и случаите, когато той изразява възхищението си от нечестни постъпки на себеподобие. Неговата позиция е аналогична. Личният морал на героя влиза в противоречие с общоприетия морал. Това противоречие е изразено на две нива – един път чрез поведението на героя в непосредствения му сблъсък с европейската цивилизация и втори път – чрез оценката му на чужди осъдителни постъпки, свързани с ловка измама, бруталност и егоизъм.

    Положителна е реакцията на Бай Ганьо за недостоините постъпки на студента Бодков от разказа „Бай Ганьо на гости”. Умелите клевети на този студент срещу другарите му предизвикват следния одобрителен възглас на търговеца на розово масло „Ашкопеун, кьополар”. След разказа Бодков на това как хитро мами дъщерята на хазяйката, те се възползват един от друг, оставайки верни на своята природа. Търговецът на розово масло получава безплатна квартира, храна и придружител на фабриките, а Бодков, представил госта си за милионер, успява да заеме десет гулдена от хазяйката, въпреки че доста отдавна не е плащал наем за стаята.

    Във втората част „Бай Ганьо се върна от Европа” той се изявява като идеолог (чрез основания от него вестник) и като вожд на себеподобни. Сега той отново е обкръжен от подобни нему (Гочоолу, Дочоолу, Гуньо адвокатина, Ванко харсъзина). Самочувствието, което натрупва в Европа, му помага да си изгради авторитет сред своите приятели.

    Националното е един от фундаментите, чрез които се изгражда образът на бай Ганьо; той е не просто пътник, а пътуващ българин, не само търговец, а българин търгове; дори вещното му обкръжение се отличава с национален колорит: „кефът” след ядене трябва да е съпроводен с български тютюн, на немеца се предлага български табак, чушките у Иречек се разтриват в сипато по български.

    Бай Ганьо развенчава много национални митове. Персонажът е индивидуалист, склонен да използва и да консумира дори онова, което е от сферата земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме: „Прави си оглушки, па си гледай кефа, хем им се присмивай на акъла”, „Туй борба обществена, идеали и не знам какви глупости – всичко е бошлаф”, „Докопа ли кокала – дръж!”.

    Бай Ганьо използва националните ценности като стълба по пътя към личния успех, а успеха за него означава добро място в службата и „бол” пари. Той представя всичко ценно и велико – пародийно, чрез неговата ценностна система се снизява новото време чрез съпоставка с Възраждането.

    Ако националните митове изискват живот, който изразява историческа ангажираност, воля и отговорност, то бай Ганьо увлича всичко единствено само в бита и то подчинено на ползата. А там няма място за никакви митове.

     

    2.Бай Ганьо -днес

     

    Всички до болка познаваме характерните черти на прочутия герой. Но все пак нека отново да си ги припомним. Наглост,безочливост,нахалство,скъперничество,желание за печалба от всяко негово действие,корист,недоверие дори и към своите и още доста отрицателни качества. Обаче, не можем да отречем,че има и добри страни. Всъщност той притежава устойчивите български черти като патриотизъм, гостоприемство, пестеливост, общителност и т.н.,но те са деформирани в своята противоположност. Похвална е все пак гордостта му за това, че е българин.