Ако мечтите се заплащаха

  • Ако мечтите се заплащаха

     

       Мечтите на човек са безкраини, всевъзможни и необятни. Всички мечтаем за какво ли не. За радост те още не се заплащат, защото ако беше така ние хората щяхме да бъдем едни сиви човеци незначещи нищо. Без мечти няма живот.

      Нека помислим, че ако плащахме мечтите си ние бихме били изпаднали в наи дълбоката криза на света. А тои самия щеше да стане безвкусен, сив и монотонен. Но ние трябва да си мечтаем че това няма да стане и винаги ще ни остава време за мечти и копнежи. Нека не ставаме като лондончаните които те подминават дори и да си им познат. Нека винаги имаме време за мечти. И човека които направи мечтите скъпи да бъде осъден на наи тежката присъда – смърт. Нека мразим този човек.

    Да се замислим реално ако мечтите бяха с пари заплатени колко щеше да ни е гадно. Нямаше изобщо да можем да мислим. И щяхме да бъдем роботи подчинени на монотонното ежедневие. Всички дни в годината ще бъдат едни и същи. Дано това не се случи!!!. За да мечтаем повече всеки по пет минути на ден би трябвало да си помечтава. Така де да се оттръси от ежедневието. И деня да стане по-къс и по-лек, а проблемите лесни за решаване или изобщо може де не се създават такива.

      Статистиката сочи че мечтаещите хора умират с няколко години по бавно, за разлика от някои сухари. И също че мечтаещите хора се смеят повече , по весели са, имат по широк светоглед и влиаят на хората около тях положително, зареждат ги с енергия и ги подготвят за трудностите като показват лесни примери за решение на трудни задачи. Хаиде нека всички подкрепим мечтетелите ( на които е посветен дори и филм ,, Мечтатели „ ). Аз съм за тях някои друг да иска да се включи? Нека ни подкрепи, защото и аз се смятам за един от този тип хора! И не съм сухарка! Защото мечтите ни карат да летим, да се изразяваме сами и да се изслушваме сами на себе си – това е от голяма полза в живота когато останеш сам. Ти трябва да можеш да се оповаваш сам на себе си и на мечтите си. Зад всяка мечта се крие истина и една крачка дели мечтата от реалността. Важно е да запомним това.