Агресията в училище

  • Агресията в училище и в обществото или какво показваме и доказваме чрез физическата и словесна разправа с другите

    /есе/

     

    Агресията е заложена в човешкото начало. Всеки от нас се ражда с предразположението да бъде агресивен и да упражнява насилие. Кои са факторите, които в последните години така са я отприщили в нашето общество и какво показваме и доказваме чрез физическата и словесна разправа? Всеки ден, всеки човек може да даде различен отговор…

    Забързаният и динамичен живот, натоварването, напрежението, стресът, проблемите и ред други причини довеждат до агресия. Често пъти не се замисляме как би се отразила тя на децата, на тяхното развитие, психика, воля и настроение. Все по-ярки и фрапиращи са проявите в обществения живот за проявите, размерите, разпространението и значимостта на социално ниво на този „феномен”. Тя придобива все по-ясно изразени доминиращи очертания и се появява по-често и осезаемо в поведението на подрастващите. С всеки изминал ден, случаите на проява на крайни агресивни действия от страна на учащи и подрастващи, стават все повече и по-стряскащи и притеснителни. Агресивните актове не просто зачестиха, но се видоизмениха от типичните за възрастта закачки, подмятания или дори сборичкване, в брутални издевателства с личността на другия, стигащи дори до убийство, тотално незачитане и неуважение към емоционалния свят на другия, целенасочена и превърната във форма на удоволствие физическата саморазправа, начин да се покажат и докажат личностни качества и характеристики.

    Агресивното поведение е поведение, свързано с извършване на преднамерено, целенасочено насилие, от една личност върху друга, от една група хора върху друга, което е съпроводено с изпитване на болка, човешки сълзи и унижаване на човешките достойнства. Това не е просто реакция на някаква ситуация, а има конкретен мотивационен аспект. Агресията води до унищожаване на културни ценности, до унищожаване на продукти на труда, до унищожаване на цивилизацията.

    В България агресивното поведение е постоянен спътник на училищния живот. В медиите се говори само за най-тежките случаи, но примерите за насилие са хиляди. Няма ученик, който да не е участвал или да е билсвидетел на физическо и психическо насилие. Смята се за нормално споровете между ученици да се разрешават с удари, блъскане, биене, или под формата на присмиване, ругаене, заплахи и обиди.

    Агресивното поведение сред подрастващите започва да се превръща в обичайно явление. Все по-често ставаме свидетели на жестоки и безпричинни сбивания, грубо отношение към преподаватели, родители и други връстници и възрастни. И ако до преди няколко десетилетия подобно поведение е били по скоро единично и силно смущаващо, в настоящия момент то е ежедневно и не предизвиква притеснение, освен не се установи в някакви крайности.

    Някой тийнейджъри използват насили срещу околните с цел, да всеят страх, за да може по-слабите да им се подчиняват. Те често избират за своя жертва „лесна мишена”. Има хора, които се стремят винаги да направят впечатление, дори с цената на грубо и арогантно поведение. С причиняването на болка или страдание децата обикновено задоволяват някакви импулси или събудени в момента нагони – стремеж към познание, изследване и експериментиране. В такива случаи те се стремят да унищожат това, което ги плаши – непознатото, грозното, омразното или това, което са чули че е вредно. Чрез агресивни прояви, които са свързани с жестокост, те показват и утвърждават своята власт и сила, или възмездяват за упражняваната върху тях власт от други.Понякога агресивността е просото компенсаторна реакция на чувството за слабост и малоценност на детето. Какъв резултат постигаме чрез агресията? Демонстрацията на груба сила обикновено причинява вреда, болка или и двете едновременно. Но на кого е нужно това?

    Според мен прилагането на агресивно поведение над по-слабите в никакъв случай няма да помогне на тийнейджърите да се справят с трудностите. Напълно логично е децата да искат да се изявяват и утвърждават, но ако не намерят нещо положително и социално значимо, те се обръщат към неподходящи образци на поведение.Много лесно възприемат лоши модели на подражание, а от тук стигат и до незачитането на съществуващите морални ценности и норми. Моделите на поведение все повече се променят в полза на насилието.

    Независимо дали е физически или психически тормоз, агресивното поведение нанася поражения върху личността. Причините могат да бъдат различни, но зад агресията винаги стоят страх и недостиг на думи. Това не винаги е забележимо, защото често агресивните се държат доминиращо и демонстрират вътрешното си убеждение, че имат право и са над останалите.

    Ако търпим или окуражаваме насилието и агресивното поведение, ние само даваме основание на насилника да вярва, че е прав, непобедим и повтори или потрети поведението си, да заразява и други след себе си.

    Със сигурност агресията не е начин за себе утвърждаване, за преодоляване на трудности и налагане в конкретна ситуация…