Агресия и автоагресия

  •  

    КУРСОВА РАБОТА

     

    ПоПсихопатология

     

    АГРЕСИЯ И АВТОАГРЕСИЯ

     

     

     

    Един от основните проблеми на съвременния свят е агресията.Оказва се,че тя е лежи в основата,както на многобройните междуличностни конфликти,така и на много болести,в това число и психични.Тук стои въпросът обаче,познаваме ли добре тази жизненоважна енергия?!

     

    Агресията е понятие в психологията и психопатологията, с което най-често се означава регистър от поведения, насочени към нанасяне на вреда на другия или на себе си.Според Бъркович агресията е умишлен опит за извършване на тежко нараняване.

    Друго определение дава Хекхаузен – агресията е множество от разнообразни действия нарушаващи физическата и психическа цялост на човек или група от хора, които нанасят материална вреда, препятстват осъществяването на намеренията им, противопоставят се на интересите им или водят в краен случай до унищожаването им. Според Хекхаузен към агресивни действия и прояви се отнасят вербалните нагласи, физическото нараняване, хулиганството, убийството и войната.

    Агресията е сложна и многостранно детерминирана в своите причини,трудна за предвиждане и в много случаи,тежка за контролиране.

     

    Съществуват различни теории,които обясняват причините за агресията:

     

    Финският учен Николас Тинберген,сравнява човекът с хищникът,който е роден убиец.Неговата теория може да се счита за песимистична,защото представя бруталната природа на човека като нещо непроменливо.Изследователи като Зигмунд Фройд,Конрад Лоренц и Николас Тинберген,търсят корените на агресията най-вече и предимно в личностовата динамика и биология на индивида,като игнорират външните влияния върху едно такова поведение.Други автори,като Джоунс и Низбет разглеждат агресията,като предразположение ,което може да бъде възбудено и активирано.Под предразположение тези автори разбират нисък праг при разгръщане на такова поведение или подчертана готовност и сензитивност към лесно провокиращи агресия моменти.Поведението се определя както от личностовите черти така и от естеството на ситуацията.

     

    Психоаналитична теория (ПАТ)Според нея агресивните прояви са свързани с Танатос инстинкта противоположен на Ерос инстинкта.Свързан е с деструкцията. В Танатос се съдържа една по-враждебна форма не енергия, която можем да наречем агресия. Според ПАТ агресивните подбуди могат и трябва да се ограничават, защото са отрицателни. Агресивните действия никога не могат да бъдат елиминирани от поведението на човека. Според ПАТ всички дейности на човека са породени от енергия, включително и агресивна. Тази енергия от време на време трябва да бъде освобождавана. Психоаналитиците поясняват, че ако агресивната енергия бъде твърде добре контролирана и никога не се освобождава, може да се превърне в проблем за психичното здраве на човека.Също така е вярно, че ако човекът не контролира добре своята агресивност ще има проблем със социалните норми, които е изградило обществото. Общо за ПАТ е, че агресията има вроден характер и е необходимо агресивната енергия да бъде освобождавана по определен начин. Степента, до която човек е способен да използва конструктивно агресивната енергия и да я държи под контрол е пряка функция от социалните правила и тяхното интерпретиране.

     

    Етологична теория –според тази теория, агресията също има вроден характер. За разлика от ПАТ не разглежда агресията в нейния отрицателен смисъл. Етологичната теория разглежда агресията като инстинкт, който гарантира оцеляването. Също така агресията не е задължително да бъде лошо проявление, макар че понякога може да има отрицателни характеристики. Един от най-известните представители Конрад Лоренц твърди, че агресията е необходима и конструктивна сила, която помага за оцеляването на индивида.

     

    Физиологична теория изследва биохимичните и генетични аспекти на агресията. Изследванията показват, че агресията може да се задейства физиологично. Проведено е изследване с плъхове-убийци. Установили са, че тези плъхове могат да бъдат спрени да убиват след като им бъдат инжектирани подтискащи вещества в намиращия се в мозъка хипоталамус. Наблюдаван е и обратния ефект, когато спокойни плъхове се превръщат в убийци, след като в хипоталамуса им се инжектира друго вещество. Агресивното поведение се влияе от половите хормони.Главно значение за това има тестостеронът.Ранното андрогенизиране има значение за организиране на половото поведение,но едновременно с това повишава и чувствителността към тестостерон.Инжектирането на тестостерон при животни увеличава агресивността,особено към индивидите от същия пол.Наблюдения от многоплодна бременност при гризачи са показали,че тези от женските плодове,които по време на бременността се намират в близост до ембриона от мъжки пол,показват след достигане на половата си зрялост по-висока агресивност по време на майчинство. Тези изследвания показват, че деструктивната агресия може да се причинява от биохимичен баланс в мозъка.

     

    Социални теории (СТ) – основна разлика между предходните теории и тези, които наричаме социални е, че първите разглеждат агресията като вродена, инстинктивна и неволева реакция.СТ разглеждат агресията като заучено и до голяма степен волево поведение.Социалната психология разглежда агресията преди всичко като заучено поведение и от това какво е намерението да се прилага такова поведение. Най-общо социалната психология дава две различни обяснения за агресията:

    Първото от тях е свързано с хипотезата:Фрустрация-агресия.Фрустрацията се определя като блокирано, целенасочено поведение.Върху връзката фрустрация-агресия влияние оказва груповия натиск и социалните норми.Според Бъркович е важна и ролята на средата.Той смята, че фрустрацията служи не за да причини агресия, а за да подготви човек за агресивно поведение.Бъркович уточнява, че фрустрацията подготвя човека за агресивни действия, а насоките на средата освобождават агресивната енергия. Агресията е следствие от действието на фрустрацията и насоките на средата.