Ад - Данте Алигиери

  • Божествена Комедия

     

    Данте Алегиери

     

     

    Комедията като жанр

     

    Комедията е термин от Средновековието. Характеризира средното стилистично ниво между възвишения и ниския стил. Комедията също е жанр, при който се тръгва от едно’мъчително начало’ и се достига до ‘щастлив край’ . Поемата на Данте се вписва тъкмо в тази Средновековна схема, като започва с ужаса, преживян от героя в една страховита гора, преминава през ада и завършва с великолепието на рая и Божествения екстаз. Ако Данте се отказва от оригинално заглавие, това може би се дължи на съзнанието, че човешкият език е слаб да изрази в няколко думи богатството и разнообразието в една творба, чиито 14 233 стиха въплащават с изключителна интензивност и колоритност, всичко, което е познал по това време.

    Архитектурата на поемата лежи върху Средновековния интерес и вкус към символиката на числата. Добре балансираният брой на стиховете в отделните песни, премисленото място на всяко събитие, на всяка човешка  поява и на всяко име издава подчертана грижа за хармоничността на творбата. Нищо не е оставено на случайността. Зад траекторията на това неодикновеното пътуване в отвидното отркиваме убедеността на автора в Бжествената справедливост и в нравствения порядък на Вселената. В този култ към числата, реда и хармонията има и нещо от  Ренесансовата дързост на твореца, създаващ своя поетичен свят с ясното съзнание, че влиза в съревнование с творческата дейност на самия Бог.

     

    Фантастичното пътуване

     

                  Божествена комедия е разказ за едно въображаемо пътуване в отвъдното, извършвано по време на Страстната седмица през 1300г. от Данте. Разказът свързва реализма и въображението. Въздействената му сила се дължи на ярката ипластична образност , приличаща често на сън на яве.

    В нощта на Великия четвъртък срещу Велики петък на 7 срещу 8 априлпрез 1300г. , Данте сам и изгубен някъде на земята в някаква страшна гора, бива спасен от сянката на Вергилий. Така започва това пътешествие на Данте , в което Вергилий му служи за водач, ‘по пътя стръмен под земята, героят най-напред се озовава в предверието на ада. Между предверието и същинският ад протича река Ахерон, реката на скръбта. Адът има форма на конус, обърнат надолу, чийто център достига центъра на земята. Прекосяването на ада от двамата герои продължава едно денонощие. През нощта на събота срещу неделя на Великден Данте и Вергилий напускат ада и продължават през чистилищетокъм рая , където Данте ще намери своята Беатриче. Тя ще го взвиси със своята светлина и добродетел до божественото.

    Наи-колкоритна от трите части на Божествена комедия е първата, посветена на наказанията на грешниците. Грехът естествено е по-драматичен от добродетелността, съдържа по-голям литературен потенциял и бива изобразен по-пластично от доброто. Затова и Iчаст , ‘Ад’ , е най-разнообразна и въздействаща.

     

     

    Традиция и оригиналност

     

                  Данте е продължител на дълга сюжетна традиция, която е позната от Античността и Средновековието, представяща слизане в подземното царство в света на мъртвите. Оригиналното е, че всички впечатления са пречупени през зрителния ъгъл на един човек, движен от своите убеждения, пристрастия и субективна биография. Освен това светът на хората активно присъства в творбата. Всъщност поетът изобразява тъкмо земния свят. Вярно е, че Данте се вдъхновява от религиозната литература и от теологията, но в тях не е предвидено жив човек да слезе в ада, за да се срещне с осъдените на вечни мъки. За първи път един обикновен човек човек, непосветен в религиозните тайнства, интерпретира Светото писание в светлината на своята земна човешка логика и търси житейсите основания на Божествена справедливост.

     

    Многозначността

     

                  Сюжетът на поемата съчетава буквален и алегоричен смисъл. Поемата е правдива и сериозна творба, която изобразява много аспекти от съвременния живот на поета. От друга страна е поетическа фикция ( худ. Измислица) с характерните за нея повествователни фигуративни елементи. Присъстват две нива на изображение – обективно, представящо реалносъществуващи линии и събития, и субективно, което дава мненията и оценките на Данте като персонаж.

    В поемата съществува и един духовен митичен или алегоричен смисъл. Това е разказ на пътя на човека от състояние на греховност и заблуждение (изгубено в гората) до божественото възвисяване и просветление.

    С мъдростта, присъща на ‘попрището, жизнено в средата’ , авторът придава итературна форма на житейския опит, прозрения и истини. Читателят остава поразен от реализма на Xпесен, където образите на политическия му противник ( Фарината ) , както и приятеля на баща му Туидо Кавалканти са представени с изключителна историческа достоверност. Героите сякаш забравят за ада и за наказанията си по време на срещата си с Данте. Кавалканте Кавалканти погрешно схваща от думите на поета, че синът му, умрял и покосен, рухва  отредения му гроб. Така човешкото, земното измерение присъства непрестанно.

    Многообразието на нива и смисли изграждат истинската стойност на поемата, в която еднакво важни са и буквалният разказ, и историческата му основания, и дълбокият му смисъл.

    Персонажите също присъстват двояко в поемата. От една страна , те са конкретни лица със собствена биография, име, лична съдба. От друга – те са алегории или примери в духа на Средновековния екземплум ( средновековен жанр, основаващ се на конкретни примери) . Данте е една реална личност. Той съобщава своята възраст и личност още в началото. Но Данте е също и модел на човешкото присъствие в света. Вергилий олицетворява поезията, събрала цялото знание, цялата мъдрост. Катон е другото има на свободолюбието, а Беатриче – на женствеността, на любовта и на божественото в текста.

     

    Паметта

     

    Поемата на Данте отрежда изключително внимание на човешката памет.

    Данте – авторът си спомня за пътуването на Данте- персонажа. Разказът за това пътуване от ужасния спомен за дивата гора (Ад 1) до последното му признание ‘ Тук вече е безсилна паметта ‘ (Рай XXXIIIпесен ) е изцяло осветен от паметта.

    Паметта е истинско действащо лице. Божествена комедия е драма на паметта, която не успява да се възтанови от  видяното от Данте. Свидетели сме на напрежението на паметта, която се опитва да възкреси миналия опит. Това всъщност са 14 000 стиха спомени. От началното обещание :

    ... аз само на земята

        се готвех да воювам с жалостта

        и с пътя, и за мойто сражение

        ще ви разкаже вярно паметта