Абиотични фактори влияещи на дишането при растенията

  •  

    Доклад

    на тема

    „Абиотични фактори влияещи на дишането при растенията”

     

    Дишане при растенията

    Дишането е присъщо на всички живи организми. Както при животните така и при растенията процеса протича чрез приемане на О2 и отделяне на СО2.Дишането е сложен окислително-редукционен процес,обратен на фотосинтезата, при който става разграждане на органичните съединения, образувани при нея, до по-простивещества или до СО2 и H2О, като се образуват мощни редуктори и енергията на химичните връзки на тези съединения се освобождава на порции и се натрупва в АТФ

    В общ план фотосинтезата и дишането са две последователни фази от въглеродното хранене на растенията. Фотосинтезата образува въглехидрати, а дишането ги преработва във структурна биомаса на растението, като входа на последователните им окисления създава реакцонно способни вещества и освобождава енергията, необходима за тяхното превръщане и за жизнените процеси изобщо. В зависимост от това, дали окислението на органичните вещества става с участието на кислород или само чрез отнемане на водород, дишането бива: аеробно и анаеробно.  Анаеробното дишане протича в отсъствие на кислород, поради което се наричаощe безкислородно дишане или още гликолиза.

    C6H12O6 = 2C2H5OH + 2CO2

    Характерно е за някои нисши растения. Висшите растения живеят в отсъствие на кислород за много кратко време. Количеството отделена енергия при аеробното дишане е по-малко,отколкото прианаеробното. Поради това занабавяненанеобходимата енергия анаеробно дишаштите организми трябва да окисляват много повече материал, отколкото онези, които дишат аеробно. Растенията поставени в анаеробни условия загиват бързо под влиянието на вредния за тях етилов алкохол. Окисляването на захарите започвас активиране чрез присъединяване на фосфатен радикал. След това хексозите се разпадат на две триози. Чрез редича превръщания се достига до пирогроздена киселина и АТФ. Разграждането протича при анаеробни условия и се нарича гликолиза. До тази фаза при анаеробното и аеробното дишане процесите са общи. След това пирогроздената киселина в анаеробните условия се окисляват до СО2 и етилов алкохол. С това завършва анаеробният дихателен процес.

    Аеробното дишане протича при следното сумарно уравнение:

    C6H12O6+6O2=6H2O+6CO2+674 kcal

    При аеробното дишане пирогроздената киселина чрез редица превръщания, наречени общо цикъл на Кребс, се окислява до СО2 и вода. Дихателния процес се катализира от много ензими. Отделената при окисляването енергия се натрупва в съединението, аденозинтрифосфот. Това фосфолиране се наричаокислително.

    Дишането и зависимостта от възрастта на дишащите тъкани

    В сравнение с другите органи на дървеснте растения, листата имат най-интензивно дишане. Листопадните дървесни видове имат средно пет пъти по-интензивно дишане на листата си в сравнение с вечнозелените видове. Дишането на листата зависи от формата и размерите им, от дебелината на кутикулата, строежа на устицата и приспособителните изменения на листните тъкани. Активно дишат кората, камбият и най-външните слове на дървесината. Във вътрешната част на беловината интензивно дишат живите паренхимни клетки и сърцевинните лъчи.

    С увеличаване възрастта на дървесните растения поради нарастване на относителния дял на активно дишащите тъкани се увеличава консумацията на вещества за дишането. Корените изразходват за дишането си значителен дял от органичните вещества (30-40%). Растящите пъпки имат много по-интензивно дишане от пъпките в покой. Дишането на главните и връхни пъпки е по-активно от това на страничните пъпки, нивото на дишането на пъпките зависи от дебелината на обвивките. При дебели обвивки пъпките дишат анаеробно.